Монтаж на обхващаща каса и окачване на врата

Добрият резултат започва от измерването. Ширината и височината на отвора се мерят поне на три места, а дебелината на стената горе и долу. Най-важна е височината на готовия под: касата се поставя върху финалната настилка, не върху бетона или замазката. Ако подът още не е положен, трябва да знаете точно колко дебел ще бъде.

Самият монтаж обикновено минава през тези етапи:

• проверка на отвора: почистване от прах, проверка дали ръбовете са здрави, дали стените са отвесни и подът е равен,
• сглобяване на рамката: касата се сглобява върху мека подложка според указанията на производителя, ъглите трябва да са прави и без фуги,
• поставяне и нивелиране: рамката се слага в отвора и с клинове и нивелир се изправя по вертикала и хоризонтала,
• разпънки и пяна: в рамката се поставят разпънки, за да не се стесни, а процепът между касата и стената се запълва с монтажна пяна,
• втвърдяване и довършване: след като пяната стегне, клиновете се махат, излишната пяна се изрязва и се поставят вторият обхват или первазите.

Клиновете се слагат главно при пантите и при бравата, защото там натоварването е най-голямо. Пяната само държи и уплътнява рамката, тя не бива да я изправя. Затова положението се нагласява механично още преди пяната.

Когато рамката е стабилна, се окачва крилото. Обичайните панти на интериорните врати се регулират по височина, странично, а при някои видове и по дълбочина. Крилото се нагласява постепенно, на малки стъпки, и след всяка промяна се проверява фугата по периметъра. Според производителя тя обикновено е около 2 до 4 мм и трябва да е еднаква навсякъде.

След това се проверява:

• дали вратата се отваря и затваря плавно, без триене,
• дали езичето на бравата влиза точно в насрещника,
• дали дръжката и обковът държат здраво,
• дали крилото не закача пода или касата,
• дали уплътнението приляга по целия периметър.

Защо понякога вратата не стои на място, а сама се затваря или отваря? Почти винаги причината е, че рамката не е точно отвесна. Пантите могат малко да компенсират, но истинската грешка се оправя само с правилно изправена каса.

Най-лесно е в ново жилище с равни стени, готов под и отвор, който точно отговаря на касата. Тогава монтажът върви бързо и без допълнителни поправки.

Повече време и труд изискват:

• демонтаж на стара метална каса и поправка на ронещите се ръбове на отвора,
• криви или ронещи се зидове в по-стари сгради,
• стена, чиято дебелина е извън обхвата на регулируемата каса,
• неравен под или под, който ще се сменя по-късно,
• преградна стена от гипсокартон без усилен отвор,
• тежко крило, скрити панти или нестандартни размери.

Ако отворът трябва да се разшири или да се пробие наново в носеща стена, това вече не е дърводелска работа, а намеса в носещата конструкция. Тя изисква оценка от инженер конструктор.

На практика повечето проблеми с интериорните врати не идват от самия продукт, а от монтажа. Ето най-типичните:

• неточно измерване: отворът е твърде широк или тесен, процепът се пълни с много пяна и рамката се изкривява,
• забравен под: касата се поставя върху бетона и след като се положат плочки или ламинат, крилото започва да търка,
• твърде много пяна: при разширяване пяната натиска рамката и я издува навътре, затова се използва нискорасширяваща пяна и разпънки,
• ранно натоварване: вратата се окачва и ползва, преди пяната да се е втвърдила,
• монтаж във влажна сграда: дървото и ПДЧ поемат влага от прясната мазилка и замазката и по-късно се деформират.

За касите е добре мокрите процеси да са приключили, температурата в помещението да е стабилна, а относителната влажност на въздуха да е приблизително между 40 и 60 процента.