Боядисване на радиатори (на ребро)

Секционният радиатор е сглобен от ребра, наредени едно до друго. Всяко ребро има релефна повърхност от двете страни, издатини и тесни процепи, до които четката стига трудно. Затова тази работа не се смята на квадратен метър като стена, а на брой: колкото ребра, толкова единици. Обикновеният радиатор под прозореца има няколко десетки ребра, а големите тела в по-старите сгради може да имат и повече.

Боядисването на ребро обикновено включва почистване, обезмасляване, шлайфане и нанасяне на финалната боя. Премахването на ръжда, антикорозионният грунд или демонтажът на радиатора често се водят като отделни дейности. Затова е добре предварително да уточните с бояджията какво точно влиза в работата.

Първо се спира отоплението и радиаторът се оставя да изстине напълно. Върху топла повърхност боята съхне твърде бързо, остават петна и тя държи по-зле. След това подът, стената зад радиатора и предметите наоколо се покриват с фолио или зебло, защото между ребрата боята лесно капе.

Следва почистването. Прахът от процепите се изчетква с тясна четка, повърхността се измива с вода и препарат и се обезмаслява. Ронливите парчета стара боя и ръждата се махат с телена четка, шкурка или шлайфащ накрайник. Преди боядисване повърхността трябва да е чиста, суха и без лющещи се места.

Ръждясалите места се обработват с преобразувател на ръжда или антикорозионен грунд. При стари радиатори, боядисвани много пъти, грундът подобрява сцеплението на горния слой. Самото боядисване става на тънки слоеве: с извита радиаторна четка в процепите и с малък валяк по равните части. Вторият слой се нанася едва след като първият изсъхне според указанията на опаковката.

Ако на радиатора има уред за дялово разпределение на топлината, той не се боядисва и не се сваля. Бояджията го облепва с тиксо, за да остане чист и четим.

Обикновената интериорна боя за стени и лакът за дърво не са за радиатор. От топлината пожълтяват, напукват се и се лющят. За радиатори се използват бои, които производителят изрично посочва като подходящи за отоплителни тела. Топлоустойчивостта винаги проверявайте на етикета.

• Радиаторен емайл на водна (акрилна) основа: съхне бързо, мирише слабо и е подходящ за обитаван дом. При обикновено парно или локално отопление с котел е напълно достатъчен.
• Синтетичен радиаторен емайл (с разтворител): по-твърд и по-устойчив на износване, но съхне по-дълго и мирише силно. Изисква добро проветряване, затова по-често се избира за мазета, работилници и технически помещения.
• Бои с антикорозионна съставка: подходящи за стари радиатори с лека ръжда. Някои от тях могат да се нанасят директно върху почистен метал.

При избора не става дума само за цвета. Бялото си остава класика, но днес радиаторът може да е и антрацит, матово черен или в цвета на стената, за да се слее с помещението. При металните и металиковите нюанси имайте предвид, че според някои производители те могат леко да намалят излъчването на топлина.

Бързо върви радиатор, чиято боя е цяла и само избеляла, до който се стига лесно и който остава на мястото си. Достатъчно е да се почисти, шлайфа и боядиса.

Повече време отнемат:

• ръжда, напукана или дебела боя, нанасяна много пъти,
• големи или нестандартни ребра с дълбоки процепи,
• радиатор плътно до стената, под перваза или зад мебел,
• нужда от грунд и допълнителни слоеве,
• смяна от тъмен към светъл цвят, когато един слой не покрива.

Най-старателен резултат се получава, когато радиаторът се свали от стената. Това обаче е намеса в отоплителната инсталация: трябва да се източи вода и после системата да се обезвъздуши. Тази работа е за водопроводчик или техник по отопление. Бояджията обикновено боядисва радиатора на място.

• Боядисване на топъл радиатор. Боята съхне неравномерно и след няколко дни може да започне да се лющи.
• Дебел слой. Боята се стича, прави капки и петна, а в процепите остават натрупвания. Два тънки слоя винаги са по-добри от един дебел.
• Пропуснато почистване и шлайфане. Върху прах и мазнина новата боя не държи. Подготовката решава колко дълго ще издържи покритието.
• Неподходяща боя. Боя за стени или дърво върху топъл метал пожълтява и се напуква.
• Твърде ранно пускане на отоплението. Топлината върху невтвърдена боя оставя петна, мехури или променя цвета.
• Боядисани вентили. Термостатичната глава, обезвъздушителят и холендрите не се боядисват, иначе заяждат или не могат да се развият.

Можете да боядисате радиатора на място и сами, ако имате търпение за процепите между ребрата. Много старите бои може да съдържат олово, затова не ги шлайфайте на сухо без респиратор, а след работа забършете праха с влажна кърпа.

1. Затворете термостатичния вентил и оставете радиатора да изстине напълно.
2. Покрийте пода и стената зад радиатора с фолио, облепете вентилите, главата и уреда за дялово разпределение с тиксо.
3. Изчеткайте праха от процепите с тясна четка и измийте повърхността с вода и препарат.
4. Махнете ронливата боя и ръждата с телена четка или шкурка, а останалата боя леко шлайфайте.
5. Избършете праха, обезмаслете повърхността и я оставете да изсъхне.
6. Обработете ръждясалите места с преобразувател на ръжда или антикорозионен грунд.
7. Боядисайте първо вътрешните части и процепите с извита четка, после челата на ребрата.
8. Оставете да изсъхне според указанията на опаковката и нанесете втори тънък слой.
9. Махнете тиксото, проветрете и пуснете отоплението едва след времето, което препоръчва производителят на боята.

• боята е равномерна и покрива и в процепите между ребрата,
• няма капки, стичания и натрупвания на боя,
• под боята не прозира ръжда или старият цвят,
• вентилите, главата и холендрите не са изцапани и се въртят свободно,
• уредът за дялово разпределение е чист и показанията му се четат,
• подът, стената и всичко наоколо са чисти, без петна,
• след първото пускане на отоплението боята не пожълтява, не прави мехури и не лепне.