Монтаж на дървени стъпала с подстъпник

Двата варианта се изпълняват почти еднакво. Подстъпникът добавя една стъпка повече и повече работа по точното напасване.

1. Замерване на всяко стъпало поотделно. Бетонните стълби почти никога нямат еднакви стъпала и прави ъгли. Дърводелецът мери височината, дълбочината, равността и влажността на основата при всяко стъпало.
2. Изработка или напасване на детайлите по мярка. Плоскостите се режат според реалната форма на стълбата, а не според проекта. Височината на подстъпниците се коригира така, че да изравни малките разлики в бетона.
3. Подготовка на основата. Бетонът се почиства от прах и мазнини и се грундира. По-големите неравности се изравняват със замазка или се шлифоват.
4. Поставяне на подстъпниците и стъпалата. Детайлите се лепят с еластично лепило за връзка дърво с бетон, обикновено полиуретаново или на основата на МС полимер. Според основата лепенето се допълва със скрито механично закрепване. Всяко стъпало се проверява с нивелир и се натоварва, докато лепилото се втвърди.
5. Довършване на детайлите. Фугите до стената се покриват с лайсна или еластичен уплътнител, малките фуги се запълват. Ако стъпалата не са доставени с готово покритие, се нанася лак или масло.

При метална стълба между дървото и метала се поставя еластична подложка. Тя спира вибрациите и стъпалото не тропа при ходене.

Двата варианта изглеждат сходно, но се различават по това какво остава видимо.

• Само настъпни плоскости: дървото се поставя само върху хоризонталната част. Челата на бетонните стъпала трябва да се оформят по друг начин, например с мазилка, шпакловка или боя. Този вариант е по-прост и по-бърз.
• Плоскости с подстъпник: с дърво се облича и вертикалната част, така че стълбата изглежда като едно цяло. Повече се мери и напасва, защото връзката между плоскостта и подстъпника се вижда добре и в нея не бива да остава фуга.

Защо хората избират подстъпник? Той скрива неравните бетонни чела и ги пази от обувките. Почиства се по-лесно, а семействата с малки деца ценят, че кракът няма къде да се подпъхне. Подстъпникът може да е от същото дърво като стъпалото, от контрастна дървесина или от лакиран МДФ, който стои добре с бели врати и каси.

За стълби се използва твърда дървесина, най-често дъб, а също бук или ясен. Дъбът издържа добре на износване и има изразена шарка. Букът е малко по-мек и по-чувствителен към влага.

• Масивните стъпала от едно парче или от слепени ламели могат да се шлифоват и обновяват многократно.
• Многослойните стъпала са по-стабилни като форма и по-малко се извиват, затова са подходящи за широки стъпала.

Настъпните плоскости обикновено са с дебелина около 30 до 40 мм, подстъпниците са по-тънки. По-дебелата плоскост е по-здрава и издържа повече шлифовки, но повдига всяко стъпало. За покритие се използва лак, който образува здрав слой, масло, което запазва естествения вид, или твърдо восъчно масло като компромис. При стълбите си струва да помислите и за противоплъзгащо покритие, било в лака или като канали близо до ръба.

Най-лесно е при права стълба с равен, сух бетон и стъпала с приблизително еднакви размери. Работата става по-дълга и по-скъпа при:

• неравен или повреден бетон, който трябва да се изравни и поправи по ръбовете,
• демонтаж на стара мозайка, теракот, PVC или стари стъпала,
• вита или чупена стълба, при която всяко стъпало има различна форма,
• подстъпници, заоблени ръбове и връзка със съществуващ парапет,
• вградено LED осветление или алуминиеви предпазни ръбове.

Важен детайл, който често се пропуска: дървената облицовка повдига всяко стъпало с дебелината на плоскостта. Първото стъпало от пода и последното към горния етаж излизат различни, ако това не е предвидено още при планирането на подовете. Всички стъпала трябва да са с еднаква височина. Това е основно изискване за удобна и безопасна стълба, заложено и в стандартите за проектиране на стълби.

Повечето проблеми не личат веднага, а след няколко месеца или след първия отоплителен сезон.

• Влажна или прашна основа. Лепилото не държи по цялата площ, под стъпалото остават кухини и то започва да скърца.
• Непривикнало дърво. Стъпалата трябва да престоят няколко дни в помещението, където ще се монтират. Въздухът там трябва да е с относителна влажност около 40 до 60 %, а монтажът започва чак след като мазилките и замазките са изсъхнали.
• Твърдо или универсално лепило. Дървото работи и ако връзката не е еластична, тя се пука или се отлепя.
• Липсваща фуга до стената. При влага дървото се разширява и ако няма място, стъпалото се издува или се цепи.
• Небрежно замерване. Разлика от няколко милиметра между стъпалата се усеща с крака и хората се спъват.

При приемането минете по стълбата нагоре и надолу, бавно и с нормален ход, и обърнете внимание:

• дали някое стъпало скърца, пружинира или се движи при стъпване,
• дали всички стъпала са с еднаква височина, включително първото и последното,
• дали плоскостите имат еднакво издаване над подстъпника,
• дали плоскостите са хоризонтални и ръбовете са в една линия,
• дали във връзката между плоскост и подстъпник няма видима фуга,
• дали до стените е оставена фуга, покрита с лайсна или уплътнител,
• дали покритието е равномерно, без стичания и необработени места,
• дали сте получили информация кога стълбата може да се натоварва напълно и как да поддържате повърхността.