Монтаж на дървено перило на парапет

При перилото най-важни са точното измерване и здравото закрепване. Самото завинтване на профила отнема малко време.

Измерване и очертаване на линията

Майсторът първо проверява от какво е стената: плътна тухла, бетон, кухи тухли, газобетон или гипсокартон. От това зависи с какво ще се закрепва. След това очертава линията на перилото. То трябва да следва наклона на стълбите, затова височината се мери отвесно от предния ръб на стъпалото, а не от пода. В апартаменти и къщи перилото обикновено се монтира приблизително на 900 до 1000 мм височина. Точната стойност зависи от приложимите стандарти и от проекта на стълбището.

Пробиване и закрепване

В плътна тухла и бетон се използват качествени дюбели. В кухи тухли или по-стара зидария по-подходящ е химическият анкер. При гипсокартон трябва да се улучи носещият профил или предварително поставени дървени подсилвания. Самата плоскост няма да удържи перилото.

Поставяне на държачите и перилото

Държачите обикновено се поставят на разстояние приблизително 80 до 120 см, а при по-тежък профил е по-добре да са по-нагъсто. В началото и в края на перилото винаги трябва да има здрава точка. Перилото се завинтва към държачите отдолу, за да не се виждат и да не се усещат винтовете под ръката. Накрая се оформят краищата, почистват се ръбовете и се довършва покритието.

Когато перилото е върху парапет, профилът се закрепва към колонките или към горната греда. При чупките и на площадките частите се свързват с дюбели, винтови съединители или извити елементи, така че съединението да не се усеща под дланта.

За перила най-често се използват бук, дъб и ясен. Важни са твърдостта и доброто изсушаване. Влажното дърво след монтажа се извива и напуква.

• букът е здрав, с фина и равномерна шарка и се байцва добре, затова пасва на повечето интериори,
• дъбът е по-твърд и запазва формата си, има изразена шарка и понася добре ежедневната употреба,
• ясенът е светъл и еластичен, съчетава се добре с метални държачи и с изчистен модерен интериор.

При покритието избирате между лак и масло. Лакът образува твърд слой, издържа добре на триене и лесно се избърсва. Ако обаче веднъж се повреди, се поправя по-трудно. Маслото подчертава шарката и е по-топло на допир. Изтритото място е достатъчно да се изшлайфа локално и да се намаже отново, но маслото трябва да се подновява с времето според указанията на производителя. За стълби, по които минават много хора, е подходящ твърд лак или масло, предназначено за натоварени повърхности.

Най-лесният случай е право стълбище с едно рамо и стена от плътна тухла или бетон. Работата отнема повече време и усилия при:

• вито или чупено стълбище, където перилото трябва да се огъва или да се свързва под ъгъл,
• слаба или куха основа, която изисква химически анкери или допълнителни подсилвания,
• крива стена, при която държачите трябва да се подлагат, за да върви перилото в една линия,
• перило през няколко етажа или площадки с непрекъснато продължение,
• нестандартен профил, изработен по поръчка, и покритие, довършвано на място,
• демонтаж на старото перило и запълване на дупките от старите държачи.

• перило само в мазилката: държачът се държи само в мазилката или в гипсокартон без профил и поддава при първото по-силно натоварване,
• грешна височина: при ниско перило човек трябва да се навежда, при високо ръката няма естествена опора, което пречи най-много при слизане,
• рядко поставени държачи: перилото се огъва между тях и съединенията се разхлабват,
• малко място за ръката: ако перилото е твърде близо до стената, пръстите се ожулват при хващане, затова се оставят поне около четири до пет сантиметра свободно пространство,
• неаклиматизирано дърво: перило, донесено направо от студен склад, мърда след монтажа в топлото помещение, затова трябва да полежи няколко дни в стаята,
• остри краища: прав отрязан край закача ръкав или дръжка на чанта, затова краищата се заоблят или се извиват към стената.

Перило на права плътна стена при обикновено стълбище можете да монтирате и сами, ако имате бормашина, нивелир и търпение. Ако не сте сигурни в основата, стълбището е вито или перилото е част от носещ парапет, оставете работата на дърводелец. В стената може да има електрически кабели, затова винаги проверявайте мястото с детектор преди пробиване.

1. Оставете перилото да полежи няколко дни в помещението, където ще се монтира.
2. Измерете отвесната височина от ръба на първото и последното стъпало и отбележете двете точки на стената.
3. Свържете точките с права линия с лазер или с летва и нивелир.
4. Разпределете местата на държачите, като първия и последния поставите малко навътре от краищата на перилото.
5. Проверете местата за пробиване с детектор за кабели и тръби.
6. Пробийте отворите със свредло, подходящо за материала, и ги почистете от прах.
7. Поставете дюбелите или анкерите и закрепете държачите, без още да ги затягате докрай.
8. Опрете перилото, проверете линията и височината при всяко стъпало и едва тогава затегнете държачите.
9. Завинтете перилото към държачите отдолу с винтове с подходяща дължина, така че да не излязат на горната повърхност.
10. Заоблете или закрийте краищата и обработете срезовете със същото покритие като перилото.
11. Натиснете перилото със сила на възрастен човек отстрани и отгоре и проверете дали никъде не мърда.

• перилото не мърда при силен натиск встрани и надолу, а държачите не скърцат,
• височината е еднаква по цялата дължина, измерена от ръба на стъпалата,
• перилото започва при първото и свършва при последното стъпало, не прекъсва по средата на рамото,
• между перилото и стената има достатъчно място ръката да го обхване удобно,
• под дланта не се усещат винтове, съединения или остри ръбове,
• краищата са заоблени или извити към стената и нищо не се закача за тях,
• покритието е равномерно, без потеклия лак и нешлайфани места,
• около държачите е чисто, без отчупена мазилка и стари дупки.