Полагане на павета с дебелина 8 до 10 см

Дебелината определя колко товар ще понесе настилката. По-дебелият камък разпределя по-добре тежестта на колелото към основата. При спиране и завиване се накланя по-малко и по-дълго запазва равнината.

• 4 см: пешеходни алеи, градински пътеки и тераси, тоест само ходене, най-много ръчна количка или косачка,
• 6 см: двор и площта около къщата, понякога лека кола, ако основата е добра,
• 8 см: вход към гараж, алея за автомобили и всекидневно паркиране на леки коли,
• 10 см: площи, по които минават и бусове или сервизни коли, фирмени дворове и площадки за товарене.

На практика често се случва някой да сложи павета 4 см и на входа за колата, защото „колата стои там само от време на време“. След няколко сезона по следите на колелата се появяват коловози и разклатени камъни. Ако планирате смесена площ, можете да съчетаете по-тънки павета за пешеходната част и по-дебели за частта с колите. Предварително обаче трябва да решите как двете части ще се свържат на една височина.

1. Площта се очертава с колчета и връв, определят се височините и наклонът. Водата трябва да се оттича встрани от къщата, обикновено при наклон около 1 до 2 %.
2. Махат се хумусът и почвата. За пешеходна алея обикновено се копае около 20 до 30 см, за площ за коли приблизително 30 до 60 см, според почвата и натоварването.
3. Дъното на изкопа се уплътнява. На глинеста или мека почва се полага и геотекстил.
4. Носещият пласт от трошен камък се насипва на слоеве и всеки слой се уплътнява отделно с виброплоча.
5. Бордюрите се поставят в бетонно легло, с бетонна подпора откъм задната страна.
6. Леглото от ситна фракция се разстила и изравнява с мастар. Дебелината му обикновено е 3 до 5 см. Преди полагането то не се уплътнява.
7. Паветата се редят по избраната схема, крайните парчета се режат и линиите се проверяват.
8. Фугите се запълват с пясък, площта се уплътнява с виброплоча с гумена подложка и фугите се допълват.

За площи с коли е добре да изберете схема, при която паветата се заклинват добре едно в друго, например „рибена кост“. Правите редове по посоката на движение се разместват по-лесно под колелата.

Защо паветата хлътват след години? Почти винаги заради основата, а не заради самите павета. По-дебелият камък не може да поправи грешка в долните слоеве.

При площ за коли основата обикновено има следните слоеве:

• носещ пласт от по-едър трошен камък, при входове за коли обикновено около 25 до 40 см, при пешеходни алеи стига и по-малко,
• изравнителен пласт от по-ситна фракция, който затваря горната повърхност на носещия пласт,
• легло от ситна фракция или пясъчно-чакълеста смес, върху което директно се редят паветата.

Уплътнявайте на слоеве, а не цялата дебелина наведнъж. Виброплочата стига само до определена дълбочина. При твърде дебел слой долната част остава рохкава и по-късно слягa. При павета 8 до 10 см се използва и по-тежка виброплоча, отколкото при пешеходна алея. Добре уплътнената основа не пружинира под крака и след минаване с виброплочата по нея не остават следи.

Най-проста е правоъгълна площ на равен и твърд терен, до която стига камион с материал и малък багер. По-трудоемка, а оттам и по-скъпа, обикновено е работата при:

• площ със сложна форма, с дъги, стъпала и много рязане,
• по-дебели павета, които тежат повече и се режат по-бавно, с по-мощна машина,
• глинеста или преовлажнена почва, при която трябва да се копае по-дълбоко и да се реши отводняването,
• лош достъп, когато материалът се пренася на ръка или с количка,
• премахване на стар бетон или асфалт и извозване на пръстта,
• свързване с гараж, праг на врата или съществуваща алея на точна височина,
• отводнителни канали и шахти.

Преди да започнете изкопа, проверете откъде минават подземните мрежи, особено газ, ток и вода. Информация можете да получите от дружествата, които ги поддържат. Ако по време на копането повредите газопровод, отдалечете се на безопасно място и се обадете на 112.

• твърде тънка основа или пръст вместо трошен камък,
• уплътняване на цялата дебелина наведнъж,
• липсващи или плитко поставени бордюри, след което краищата се разтварят,
• грешен наклон, водата стои върху площта или тече към къщата,
• твърде дебело или уплътнено легло, в което паветата не се наместват добре,
• малки отрязъци по краищата, които се чупят под колелото,
• тънки павета на място, където всеки ден се паркира.

По-малка алея или тераса от по-тънки павета може да направи и сръчен домашен майстор. Виброплоча и машина за рязане на бетон можете да наемете. Входа за кола с павета 8 до 10 см е по-добре да оставите на фирма, защото изкопът, уплътняването на дебели слоеве и точните височини изискват техника и опит.

1. Проверете къде минават подземните мрежи и очертайте площта с връв.
2. Махнете хумуса и изкопайте до нужната дълбочина, с наклон встрани от къщата.
3. Уплътнете дъното на изкопа.
4. Насипете трошения камък на слоеве и уплътнете всеки слой с виброплоча.
5. Поставете бордюрите в бетон и ги оставете да се втвърдят.
6. Разстелете леглото и го изтеглете с мастар по водещи тръби, без да стъпвате по него.
7. Редете паветата от здрав ръб и през цялото време проверявайте линиите и равнината.
8. Режете крайните парчета с машина с водно охлаждане, с респиратор и предпазни очила.
9. Запълнете фугите с пясък, уплътнете площта с виброплоча с гумена подложка и допълнете фугите.

• при проверка с мастар не се виждат вдлъбнатини и вълни,
• след дъжд водата се оттича и никъде не стои,
• наклонът е встрани от къщата, гаража и стълбите,
• бордюрите са стабилни, прави и на една линия,
• паветата не се движат и не тракат, когато стъпите върху тях,
• фугите са пълни, равномерни и без големи празнини,
• отрязъците по краищата не са твърде малки или начупени,
• връзката с гаража, алеята и праговете е без стъпало,
• по повърхността няма пукнатини и отчупени ръбове.