Протокол от проверка на електроинсталацията (апартамент)

Проверката се състои от два етапа: внимателен оглед на инсталацията и измервания с професионални уреди. Резултатът е протокол с описание на инсталацията, измерените стойности, списък с откритите проблеми и ясно заключение дали инсталацията е годна за безопасна работа.

Има два основни вида проверка:

• първоначална проверка се прави, преди нова или преработена инсталация да бъде пусната в експлоатация, тоест след ново строителство, основен ремонт или по-голяма промяна в окабеляването,
• периодична проверка се повтаря след определено време и показва дали състоянието на инсталацията междувременно не се е влошило.

Измерванията трябва да прави квалифициран специалист, обикновено от измервателна лаборатория, акредитирана за този вид изпитвания. Не всеки електротехник, колкото и опитен да е, може да издаде валиден протокол. Ако не сте сигурни, помолете специалиста да ви покаже документа за квалификация или акредитацията на лабораторията. Така ще знаете, че протоколът ще бъде приет от купувач, наемател или застраховател.

За жилищата, които хората ползват лично, обикновено няма строго определен срок за повтаряне на проверката, както е при фирмите и обектите с обществено предназначение. Това не означава, че проверката е излишна. В практиката тя е нужна в следните случаи:

• след ремонт на електроинсталацията, дори частичен, например след смяна на таблото, автоматичните прекъсвачи или окабеляването в кухнята и банята,
• при покупка или продажба на апартамент; при сделката протоколът обикновено не се изисква, но казва много на купувача за състоянието на инсталацията, особено в стари панелни блокове с алуминиеви проводници,
• след авария, късо съединение или пожар, когато трябва да се открие причината и да се провери дали останалата част от инсталацията е наред,
• при отдаване под наем, когато хазяинът иска да има документ, че инсталацията е безопасна.

За по-старите жилища се препоръчва проверка приблизително веднъж на десет години, а при лошо състояние на инсталацията и по-често. Ако вкъщи има малки деца или възрастни хора, проверката си струва още повече.

Важно е да знаете кой за какво отговаря. За инсталацията в самия апартамент, след електромера и апартаментното табло, отговаря собственикът. За щранговете, стълбището, мазетата и другите общи части отговаря етажната собственост, а въпросите по тях се решават чрез домоуправителя или управителния съвет. Ако проверката засяга главния прекъсвач или електромера, свои изисквания може да има и електроразпределителното дружество.

В обикновен апартамент проверката отнема обикновено от един до три часа. При по-голямо жилище или по-сложна инсталация, например с електрическо подово отопление, може да продължи по-дълго. Редът обикновено е следният:

1. Специалистът преглежда наличната документация: проект, схема на таблото или предишен протокол.
2. Прави оглед: проверява таблото, надписите на прекъсвачите, състоянието на контактите, ключовете и видимите проводници, както и дали елементите са подходящи за съответното помещение, например в банята.
3. Измерва непрекъснатостта на защитния проводник, тоест дали „заземяването“ стига до всеки контакт и до уредите, които се нуждаят от него.
4. Измерва съпротивлението на изолацията, което показва дали изолацията на проводниците не е повредена или остаряла.
5. Измерва импеданса на контура на повредата, за да се увери, че при авария прекъсвачът ще изключи достатъчно бързо.
6. Изпитва дефектнотоковата защита (т.нар. ДТЗ), дали изключва при правилния ток на утечка и за правилното време.
7. Оценява резултатите според приложимите стандарти за инсталации ниско напрежение, най-вече частта от серията БДС HD 60364 за проверки, и изготвя протокола.

По време на измерванията токът в апартамента ще бъде спрян за известно време. Имайте го предвид за хладилника, компютъра или аквариума. При измерването на изолацията уредите трябва да се извадят от контактите, иначе могат да изкривят резултата или да се повредят.

Колко сложна ще е проверката и колко време ще отнеме на специалиста, зависи главно от състоянието на жилището и документите:

• документация: ако имате схема и стар протокол, специалистът не трябва да търси кой прекъсвач към коя стая води,
• брой токови кръгове: повече кръгове, контакти и ДТЗ означават повече измервания,
• достъп до таблото: табло, закрито с гардероб или облицовано с фаянс, забавя работата,
• възраст и състояние на инсталацията: при алуминиеви проводници и стари, объркани преправки специалистът трябва да проследява свързването,
• влажни помещения: банята и балконът имат по-строги изисквания и проверката там е по-подробна,
• открити дефекти: самата проверка не ги отстранява; поправката е отделна работа за електротехник и след нея обикновено проверката трябва да се повтори.

В практиката се повтарят едни и същи проблеми. Добре е да знаете за тях предварително, за да не ви изненада резултатът:

• липсваща дефектнотокова защита: в старите жилища обикновено няма, а именно тя изключва тока за части от секундата при токов удар,
• алуминиеви проводници в лошо състояние: разхлабени или прегрели връзки, които могат да предизвикат пожар,
• самоделни преправки: сменен контакт без защитен проводник, лампа, свързана „както дойде“, прекъсвач с неподходящ номинал,
• евтини несертифицирани материали: контакти и разклонители, които загряват при натоварване,
• липсващи надписи в таблото, така че при авария никой не знае какво да изключи.

Ако специалистът открие сериозен дефект, той ще оцени инсталацията като неотговаряща на изискванията и може да препоръча част от нея да не се използва до поправката. Това не е заяждане, а защита от токов удар и пожар. Ако сте правили нещо сами, кажете му го открито, така и двете страни ще спестят време.

В електроинсталацията трябва да работи само електротехник с нужната квалификация. Затова не отстранявайте сами откритите дефекти. Ако усетите миризма на изгоряло, видите дим или искри, изключете главния прекъсвач, ако можете да го направите безопасно, а при пожар веднага се обадете на 112.

Протоколът се предава в писмен вид. Пазете го заедно с документите за апартамента и при продажба го предайте на новия собственик. Преди да го приемете, проверете дали съдържа:

• адрес и точно описание на апартамента,
• вида на проверката, тоест дали е първоначална или периодична,
• името на специалиста или лабораторията, данни за квалификацията или акредитацията и подпис,
• дата на проверката и препоръчителен срок за следващата,
• описание на инсталацията, включително вид на проводниците, брой токови кръгове, прекъсвачи и ДТЗ,
• измерени стойности за всеки отделен кръг, а не само общото „отговаря“,
• списък с откритите дефекти, мястото им и предложение за поправка,
• ясно заключение дали инсталацията е годна за безопасна работа.