Венецианска мазилка (полирана шпакловка)

Това е бавна ръчна работа. Всеки слой е много тънък, а крайният резултат зависи най-вече от точния момент за всяко действие. Майсторът обикновено работи в този ред.

Подготовка на основата

Стената трябва да е равна, здрава, суха и чиста. Дупките и пукнатините се запълват, а старите ронещи се бои се изстъргват. След това основата се грундира с подходящ грунд, за да попива навсякъде еднакво. Лъскавата повърхност подчертава всяка неравност, затова подготовката често отнема повече време от самата мазилка. В много панелни блокове стените са доста неравни, а в старите кухни и бани често има блажна боя. Тогава подготовката е задължителна и обикновено по-обемна.

Основен слой

Първият слой се изтегля тънко с маламашка от неръждаема стомана и изглажда дребните неравности. Оставя се да изсъхне според указанията на производителя, обикновено няколко часа. По-дебелите места се шлайфат леко.

Слоеве с шарка

Вторият и следващите слоеве се нанасят с къси движения в различни посоки. Така се получава характерната мраморна шарка. Обикновено се полагат два до четири тънки слоя. Последния слой майсторът притиска и заглажда в точния момент: когато вече не е мокър, но още не е напълно втвърден. Точно тогава започва да се появява блясъкът.

Восъчно покритие и полиране

След изсъхване се нанася тънък слой восък и се полира с кърпа или с маламашката. Восъкът подчертава цвета, усилва блясъка и пази повърхността от вода и замърсяване.

• варова венецианска мазилка е традиционният вариант с мраморно брашно. Пропуска пари и заради алкалността си е по-малко податлива на мухъл. Подходяща е най-вече за жилищни помещения,
• мазилка на основата на синтетична смола се обработва по-лесно и обикновено е по-устойчива на триене. Затова пък по-слабо „диша“,
• восъците са естествени или синтетични, някои с перлен или металически ефект. Дебелият слой восък намалява паропропускливостта, затова се нанася тънко,
• цветът може да е бял, готово оцветен или смесен по мостра. Светлите и средните тонове прощават дребни грешки, а тъмните и металическите показват всяко движение на маламашката.

От инструментите са нужни маламашки от неръждаема стомана, по-малки шпатули за ъглите, фина шкурка и чисти кърпи. Маламашката трябва да е без драскотини, иначе ги пренася върху стената.

Трудността на работата, а оттам и крайната цена, зависят главно от следното:

• състоянието на стената, защото неравната или повредена стена изисква повече шпакловане и шлайфане,
• броят на слоевете и желаната степен на блясък,
• специалните ефекти, като перлен блясък, металически пигменти или няколко цвята на една повърхност,
• многото ъгли, страници на прозорци, контакти и ключове, около които се работи бавно,
• височината на помещението и достъпът, например над стълбище или зад вграден мебел,
• дали помещението е опразнено и дали в него не работят едновременно други майстори, защото прахът по пресния слой създава проблеми.

Венецианската мазилка е подходяща за хол, спалня, антре, коридор и офис. Когато е покрита с восък, може да се използва и в кухня извън зоната на плота, както и в баня, ако не е под пряка струя вода. В практиката често се случва някой да я поръча за душ кабина вместо фаянс и после да се изненада, че повърхността на постоянно мокро място се променя. За такива зони има други системи, например специални водоустойчиви покрития. Попитайте изпълнителя за тях, преди да решите.

• лошо подготвена основа: върху прашно или мазно място мазилката се отлепя, а неравностите изпъкват след полирането,
• прекалено дебел слой, който съхне дълго и може да се напука,
• неравномерни движения, след които остават петна, ивици и „карти“,
• полиране в неподходящ момент: върху мокър слой мазилката се къса, а върху сух блясъкът вече не се получава,
• дебело или неравномерно нанесен восък, който изглежда на петна и изкуствено,
• работа на течение или на пряко слънце, при което мазилката съхне твърде бързо и не може да се полира.

Грешки, които при обикновеното боядисване не се забелязват, тук личат веднага. Често могат да се поправят само като се махне целият горен слой.

Полираната шпакловка е безопасна работа, но изисква опит. Ако искате да опитате сами, започнете върху плоскост или върху малка стена, която не е основен акцент в стаята. Следвайте техническия лист на конкретната мазилка.

1. Опразнете помещението, покрийте пода и облепете с тиксо околните повърхности.
2. Проверете равността на стената с дълъг мастар, запълнете и шлайфайте неравностите.
3. Обезпрашете повърхността и нанесете грунда, препоръчан от производителя на мазилката.
4. Изтеглете тънък основен слой и го оставете да изсъхне.
5. Нанасяйте следващите тънки слоеве с къси кръстосани движения, винаги след изсъхване на предишния.
6. Притискайте и заглаждайте последния слой с чиста маламашка, когато вече не е мокър, но още не е твърд.
7. След пълно изсъхване нанесете тънък слой восък и го полирайте с кърпа.
8. Измийте и подсушете маламашките веднага, за да не останат по тях остатъци.

Ако мострата не излезе така, както сте си я представяли, това е нормално. За стена, която трябва да изглежда представително, се обърнете към опитен бояджия.

• погледнете стената срещу светлината от прозореца и под странична светлина от лампа, дали няма вълни или видими неравности,
• шарката трябва да изглежда равномерно по цялата повърхност, без резки граници между отделните участъци,
• блясъкът трябва да е еднакъв, без матови петна и следи от восък,
• повърхността не бива да има пукнатини, мехурчета или отлепени места,
• ъглите, ръбовете и местата около контактите трябва да са чисто довършени,
• поискайте името на използваната мазилка и восък, както и указания за поддръжка.