Запълване на фуги и ъгли с акрил

На практика тази работа се среща в два вида, които малко се различават.

Запълване на фуги по обикновени стени и тавани се прави най-вече при ремонт и пребоядисване. Това са фугите около касите, прозоречните рамки и первазите, пукнатината в ъгъла между стена и таван или преходът между дърво, бетон и мазилка. В панелните блокове такива пукнатини по ъглите и около касите се виждат особено често. Основата обикновено е стара, прашна или с остатъци от стара боя, затова почистването и подготовката отнемат повече време.

Запълване на ъгли и фуги при гипсокартон идва след монтажа на гипсокартонени стени, предстенни обшивки и окачени тавани. Плоските фуги между плоскостите първо се шпакловат с гипсова шпакловка и армираща лента и се шлайфат. Акрилът идва чак след това, във вътрешните ъгли и там, където гипсокартонът се среща с друг материал, например с тавана, зидарията или касата. Основата е нова и равна, така че се работи по-бързо, но в една мансарда или при окачени тавани дължината на фугите е голяма.

Защо точно акрил? Всяка сграда леко се движи при смяна на температурата и влажността, а новата и при слягане. Твърдата гипсова шпакловка в ъгъла се напуква, а еластичният акрил понася това движение. За разлика от силикона, акрилът може да се боядисва.

Бояджията първо проверява основата. Фугата трябва да е суха, здрава и без прах. Отстранява ронещата се мазилка и стария кит, почиства старата пукнатина и при нужда леко я разширява, за да има къде да влезе китът. Попиващите или ронливи основи се грундират преди нанасянето.

След това поставя патрона в пистолета, отрязва върха наклонено, приблизително на ширината на фугата, и изтласква кита с едно плавно движение и равномерен натиск. Веднага го заглажда с навлажнен пръст, тясна гъвкава шпакла или заглаждаща лопатка и забърсва излишъка с влажна гъба. След заглаждането в ъгъла трябва да остане тънка, права и почти невидима линия, а не дебел валяк.

Дълбоките фуги не се пълнят с един дебел слой. Акрилът леко се свива при съхнене, затова дълбоката фуга или се предварително запълва (при гипсокартон с гипсова шпакловка, при по-големи луфтове около касите например с уплътнителен шнур от пяна), или акрилът се нанася на два тънки слоя. Вторият слой идва едва след като първият изсъхне.

Повечето китове са готови за боядисване след няколко часа, при по-дебел слой и във влажно помещение понякога чак на следващия ден. Важи указанието на производителя върху патрона.

• Дължина и брой на фугите: стая с окачен таван и много ъгли означава много повече метри от обикновено помещение.
• Ширина и дълбочина на фугите: тесните фуги се правят с едно движение, широките изискват предварително запълване или няколко слоя.
• Състояние на основата: новият гипсокартон е готов почти веднага, старите пукнатини трябва да се отворят, почистят и грундират.
• Височина и достъп: ъглите под висок таван, стълбищата и скосените тавани в мансардата изискват стълба или скеле и забавят работата.
• Начупеност: ниши, арки, тръби и инсталации означават много къси и трудно достъпни участъци.
• Изисквания към вида: при странична светлина от големи прозорци всяка неравност се вижда, затова се работи по-бавно и по-прецизно.

• Акрил върху прах или влага: китът не залепва, с времето се отлепя от ръба и в ъгъла се появява тъмна линия като косъм.
• Акрил вместо гипсова шпакловка: плоските фуги между плоскостите в една равнина се правят с гипсова шпакловка и лента. Акрилът не ги армира и ще личат под боята.
• Твърде дебел слой: свива се, напуква се и оставя видим валяк в ъгъла.
• Закъсняло заглаждане: щом китът хване кожичка, вече не може да се заглади добре. Изсъхналият акрил се шлайфа трудно, защото е мек и еластичен.
• Силикон вместо акрил: боята не се хваща на силикона и се събира на капки.
• Боядисване върху пресен кит: боята над фугата може да се напука или да останат петна.
• Пропуснати критични места: ъгълът при тавана, връзката с окачения таван и около касите се напукват първи.

Акрилът има и своите граници. По-големите дилатационни фуги, фугите в пода, външните повърхности и местата с пряк контакт с вода (например душ кабина) искат друг уплътнител, обикновено санитарен силикон или полиуретан. Ако пукнатината след запълване продължава да се отваря или се разширява, това не е козметичен проблем. Причината трябва да бъде оценена от специалист, при нужда от инженер-конструктор.

С тази работа се справя и сръчен човек без опит. За ъглите под тавана си осигурете стабилна стълба, а за тавани над обичайната височина по-добре повикайте майстор със скеле. Първо пробвайте техниката на къс, по-малко видим участък.

1. Купете интериорен акрил, който може да се боядисва; за кухня и баня, далеч от пряк контакт с вода, изберете акрил с по-висока устойчивост на влага.
2. Почистете фугата, изсмучете праха и махнете ронещия се стар кит и боя.
3. Грундирайте попиващата или ронлива основа и я оставете да изсъхне.
4. При неравна основа или ако го правите за първи път, облепете ръбовете с хартиено тиксо.
5. Отрежете върха на патрона наклонено на ширината на фугата и поставете патрона в пистолета.
6. Изтласквайте кита с едно плавно движение и равномерен натиск, на участъци приблизително колкото ръката ви.
7. Веднага заглаждайте с навлажнен пръст или лопатка и забърсвайте излишъка с влажна гъба.
8. Махнете тиксото, докато китът е още мек.
9. Оставете да изсъхне според указанията на производителя, а по-дълбоките места допълнете с втори тънък слой.
10. Едва след това боядисвайте.

Огледайте фугите на странична светлина, например с фенерче, опряно до стената, още преди да започне боядисването.

• линиите в ъглите са прави, тънки и без валяци,
• китът държи по цялата дължина и не се отлепя по ръбовете,
• по повърхността няма мехурчета, дупки или следи от пръсти,
• около фугите няма засъхнали размазвания от кит,
• запълнени са и ъглите при тавана, около касите и прозорците и връзките с окачените тавани,
• китът е напълно сух преди боядисване,
• след боядисване боята над фугите покрива равномерно и не се напуква.