Надеждно обновяване на ламаринени покрития със стоящ фалц

Ремонтите на покривните покрития, а често и на цели покривни конструкции, обикновено се извършват без никаква професионална подготовка или проектна документация. Когато частният инвеститор попадне на изпълнител с ниска квалификация, вложените в ремонта на покрива средства често водят до тежки последици. Целта на тази статия е да обърне внимание на принципите за правилно проектиране на ламаринени покрития със стоящ фалц, както и на най-често повтарящите се грешки при проектирането и изпълнението на фалцови покриви.

Днес се извършват множество обновявания на покриви, финансирани както с частни, така и с публични средства. Покрития като битумните керемиди или етернитовите плоскости в момента са на границата на физическия и моралния си живот. Ремонтите на такива покриви често се извършват по препоръка на изпълнителя без демонтаж на старото покритие, като новото се полага върху него и се закрепва през разделителен слой. Този подход може да е изгоден и да спести време и разходи, особено когато извозването и обезвреждането на опасните отпадъци струва скъпо. Затова е важно предварително да се запознаете с ценоразписа на строителните работи, за да имате представа за разликата в разходите при различните варианти на ремонт и да прецените възможностите в рамките на бюджета си.

За дълъг живот на новия покрив е от ключово значение да се обърне внимание не само на самото покритие, но и на слоевете под него. Състоянието на основата, като дъсчената обшивка и носещите елементи, често е неделима част от ремонта. В много случаи се налагат и зидарски работи, за да се изгради здрава и стабилна основа под покритието, която предотвратява проникването на влага и топлинните загуби. Надеждната основа е предпоставка за правилното монтиране на покритието и предотвратява често срещаните дефекти.

Още преди започване на самия монтаж на покритието е важно да се проверят покривната конструкция, летвената обшивка и останалите носещи части на покрива. Дърводелските конструкции трябва да са в безупречно състояние, за да се осигури максимална стабилност и надеждност на покрива. Недобре подготвените носещи елементи могат да доведат до нестабилност и повреди на покритието. Проверката на готовността на дърводелските конструкции може да включва и коригиране на височината на летвите, която влияе върху правилната вентилация на покривния пакет.

Принципи за надеждно проектиране на ламаринени покрития със стоящ фалц

Ламаринените покрития със стоящ фалц се използват от няколко века. В миналото подпокривните пространства и таваните служеха само за съхранение на рядко използвани домашни вещи. Днес почти всяко подпокривно пространство се използва за живеене. Тази промяна е принципна и влияе върху избора и състава на целия покривен пакет. Безпроблемни и дълготрайни ламаринени покриви могат да се очакват, ако се обърне достатъчно внимание на следните решаващи теми:

• Осигуряване на ефективна вентилация на покривния пакет
• Решаване на термичното разширение на покривните ленти
• Наклон на покрива
• Правилен избор на тенекеджийски детайли и връзки
• Изпълнение по предварително договорени и одобрени технически решения

Осигуряване на вентилация на покривния пакет

Естествено явление при ламаринените покрития е образуването на конденз от долната страна на покритието. Някои метали са чувствителни към конденза и реагират с корозия. С вентилацията на покривния пакет се отвежда не само кондензираната влага, но и вградената в покрива влага, например от използването на сурова дървесина за дървената конструкция. Вентилацията е решаващо условие за дългия живот на покривния пакет, особено при обитаемо подпокривно пространство.

Изискванията към състава на покривния пакет при практически всички ламаринени покрития са следните:

1. двуслойна вентилирана конструкция с достатъчно оразмерена вентилационна въздушна междина
2. надеждно решени детайли за входа и изхода на въздуха в покривния пакет
3. отговорно изпълнена пароизолация или парозадържащ слой
4. дифузионно отворена мембрана върху горната повърхност на топлоизолацията.

Вентилираният покривен състав № 1 днес е изпитан и много често използван покривен състав. Вентилацията на покривния пакет може да се постигне по различни начини. Най-често върху носещата част на покрива, например ребрата, се монтира летва - контралата, успоредна на носещите елементи. Нейната височина зависи в решаваща степен от наклона на покрива и дължината на ребрата, вижте табл. 1.

Както вече беше споменато, трябва да се реши проблемът с образуването на конденз от долната страна на ламарината. Решението е подходящ разделителен слой между основата и самото покритие. Химическата устойчивост на металите към конденз в съчетание с топлината от слънчевото греене е различна. В зависимост от цвета на ламаринеността покритие повърхностната температура достига от 60° до 90°C. В миналото като разделителен слой под ламаринените покрития се използваше „картон“, т.е. битумна мушама. Това решение е неподходящо за метали, чувствителни към корозия от гореща вода (например TiZn или FeZn). В такъв случай като разделителен слой трябва да се използва структурирана разделителна мембрана. Структурираната мембрана е разделителен слой, който се полага директно под ламарината върху обшивката и предотвратява контакта на долната страна на ламарината с евентуална влага. Този слой се състои от полиамидна мрежа с дебелина 7 до 8 mm и подложка от дифузионно пропусклива мембрана. Структурираната мембрана има звукоизолиращи свойства и компенсира известни неравности по дървената обшивка. Този материал се използва винаги, когато вместо дъсчена обшивка се използват едроформатни плочи - OSB, MDF, циментово-стружкови плочи и др.

Повтарящи се недостатъци при изпълнението на вентилацията на покривния пакет

Ако в проекта не е определена височината на въздушната междина, при изпълнението се избира най-евтиното решение, продиктувано от наличностите на търговеца на дървен материал. В момента най-продаваното сечение на покривната летва е 60/40 mm. По статични причини този елемент се закрепва към основата с по-широката си страна, така че височината на въздушната междина в случая ще е 40 mm. Това сечение обаче изобщо не е подходящо за ламаринени покрития. Ако височината на въздушната междина е < 50 mm, не може да се говори за ефективна вентилация на покривния пакет. Сред честите недостатъци са още:

• затваряне на отворите за вход на въздух в покривния пакет с неправилно изпълнена обшивка на стрехата
• завършване на покритието при билото без функционално извеждане на въздуха от покривния пакет (вижте детайл № 1)
• блокиране на вентилацията с неправилно положена топлоизолация
• използване на нефункционираща дифузионна хидроизолационна мембрана

Например надлъжните снадки на мембраната се изпълняват само с припокриване дори при наклони ≤ 20°, мембраната се завършва неправилно при стрехата, а връзката ѝ с проходите през покрива (комин, покривен прозорец, вентилация на канализацията ...) се прави без старателно залепване със системни компоненти. Погрешна е и представата, че структурираната мембрана под ламарината може да вентилира целия покривен пакет.

Изпълнение на покриви с фалцово ламаринено покритие като еднослойни (невентилирани).

При изграждането на основата под покритието често се използват некачествени дъски с висока влажност ˃ 20 % и неправилни размери (оптимум ширина x височина - 80 - 160 mm x 24 mm). Неправилно е и полагането на т.нар. рядка обшивка, при която се пропуска всяка втора дъска.

Термично разширение на покривните ленти

В миналото за покритията със стоящ фалц почти изключително се използваха листове ламарина с размери 2 x 1 m. По тази причина проблеми, свързани с термичното разширение, почти не възникваха. С появата на машините за изпълнение на стоящ фалц в съвременната тенекеджийска практика навлязоха ламарините на рулони. Тази отлична иновация обаче крие и своите рискове. Архитектите проектират сгради с много атрактивна, но и сложна форма. Дължините на покривните ленти често надхвърлят 10 m. В отделни случаи, най-вече при спортни съоръжения, дължините надхвърлят дори 30 m.

Покритие от рулонна ламарина с двоен стоящ фалц трябва да се проектира с оглед на термичното разширение на материала както в напречна, така и в надлъжна посока. В напречна посока термичното разширение се решава чрез правилна настройка на профила на фалца на машината, която профилира фалцовете (вижте фиг. 1). В тази връзка трябва да се внимава и за правилната дебелина на ламарината спрямо разгънатата ѝ ширина.

Фиг. 1 - Геометрия на профила на връзките при покритие с двоен стоящ фалц

На термичното разширение в надлъжна посока трябва да се обърне внимание при дължини на покривните ленти ˃ 3,0 m. Закрепването на покритието към основата се решава със система от плъзгащи (дилатационни) и неподвижни клеми (вижте фиг. 2).

Фиг. 2 - Неподвижна и плъзгаща клема за закрепване на покривните ленти към основата

При обичайни дължини на покривните ленти до 10 m се използват стандартни плъзгащи клеми. За да функционира термичното разширение на покритието като цяло, трябва да се реши и връзката на лентите със стрехата и билото на покрива. При челната (капкова) лайсна (вижте фиг. 3) и при завършването на билото трябва да се спази дилатационна фуга 8-10 mm.

Фиг. 3 - Изпълнение на дилатационна връзка на покривните ленти със стрехата

При необходимост дължината на покривните ленти може да достигне и 15 m. В този случай дилатационната фуга задължително се увеличава на 15 mm и се използват удължени плъзгащи клеми.

На покритията с екстремни дължини трябва да се обърне цялостно внимание и проектът да се оцени във всички взаимовръзки. При покриви с дължина на покривните ленти >15 m трябва да се изпълнят напречни дилатационни връзки в площта на покрива. Детайлът на напречната дилатационна връзка трябва да се съобрази с конкретния наклон на покрива. Трябва да се отчете и разположението на проходите през покрива, например покривни прозорци, комини, светлинни отвори и др. Тези проходи трябва да се разположат в зоната на неподвижните клеми.

Термичното разширение на металите трябва да се отчита при всички линейни обшивки като уламки, корнизи, атики и всички видове улуци - особено важно е това при улуците зад атика и междупокривните улуци.

Табл. 2 Коефициенти на термично разширение на металите и някои строителни материали

Наклон на покрива

На определянето на правилния наклон на покрива трябва да се обърне внимание. Той се влияе не само от нормативните изисквания за покривите, но и от ограниченията във височината, заложени в действащите устройствени планове.

Опитът потвърждава, че допусканият в миналото от нормите минимален наклон на ламаринените покрития от 3° не е достатъчен за фалцовите покрития при всички обстоятелства. Според актуалните познания функционален покрив със стоящ фалц може да се очаква при наклон от 7˚. Системата с двоен стоящ фалц е дъждоустойчива, а не водонепропусклива, както мнозина погрешно смятат. Ако двойният стоящ фалц попадне под вода, например поради напорна вода от топящ се сняг при студените ръбове на покрива или над по-големи проходи през покрива, влагата прониква под покритието.

При определени условия покриви с двоен стоящ фалц могат да се изпълнят и при наклон 3°. В Австрия например ламаринено покритие с двоен стоящ фалц може да се изпълни при наклон 3°, при условие че в площта на покрива няма никакви проходи, уламки и напречни снадки, т.е. покривните ленти трябва да са от едно парче без снадки.

И у нас към покривите с граничен наклон в интервала 3°-7° трябва да се подхожда с повишено внимание и да се избират решения, които ограничават риска:

1. уплътнител във фалцовете по цялата площ
2. по-висока херметичност на допълнителната хидроизолация чрез водонепропусклив подпокривен слой
3. мерки, изключващи въздействието на кондензираната влага върху покритието и основата под него (подходящ разделителен слой)
4. и най-вече достатъчна вентилация на покривния пакет (височина на въздушната междина 80-100 mm)

За съжаление дори сред специалистите цари несигурност при определянето на наклона на покрива. Едни използват градуси, други го изразяват в проценти. За пълнота прилагам таблица за преобразуване на наклоните съгласно стандарта за проектиране на покриви.

Тенекеджийски детайли и връзки

Изборът и начинът на изпълнение на дърводелските и тенекеджийските конструкции трябва да се съобразят с определения от проектанта наклон на покрива. Много важен функционален елемент на всеки покрив е технически правилно проектираното отводняване и свързаните с него детайли, включително тенекеджийското завършване на покритието при стрехата. Както всяка история има своето начало, така и монтажът на всеки покрив започва от стрехата. При гранични наклони 3°-7° трябва да се предвиди понижаване на основата, за да се създаде обратен наклон при изхода на покритието към улука.

Това може да се изпълни поне по два начина:

• в ширината на първата дъска при стрехата (около 150 mm) да се намали височината на контралатата с 2-4 mm
• да се намали дебелината на дъската при стрехата с 2 до 3 mm.

Първият вариант е по-труден за изпълнение, но е статично по-безопасен и по-надежден, тъй като при него не се намалява предписаната дълбочина на закрепване на крепежните елементи.

И обшивките на проходите през покрива трябва да се съобразят с наклона му. Тенекеджийските детайли при покритията с двоен стоящ фалц трябва да се решават като фалцови връзки без директно закрепване към основата (пробиване на материала) и без нужда от уплътнителни маси - „силикони“. Най-евтините профилирани ламаринени покрития използват като „системен“ компонент за закрепване към основата самонарезния покривен винт с шайба. Този елемент се разпространи в целия тенекеджийски бранш като вирус. За съжаление често дори опитни майстори се „заразяват“ и вместо непряко закрепване с усилваща ламарина за клеми използват покривен винт и пробиват ценния материал, надупчват го и така значително намаляват живота му.

Самонарезният покривен винт няма място в традиционния тенекеджийски занаят.

От гледна точка на проектирането на детайлите и връзката им с покритието ламаринеността покрив трябва да функционира като едно цяло, включително всички детайли. Най-честата причина за неизправност на ламаринените покрития (до 90 %) е именно неправилният избор на тенекеджийски детайли и ненадеждното им изпълнение. На този въпрос трябва да се обърне повишено внимание по време на проектирането и, разбира се, при изпълнението. Задълбочена подготовка може да осигури само компетентен специалист - проектант с достатъчно знания и практика в тази област.

Изпълнение на тенекеджийските работи

Задължителна част от подготовката за обновяване на ламаринени покриви трябва да бъде и изборът на надежден и опитен изпълнител на тенекеджийски работи, който владее избраната технология.

Преди да започне работа, изпълнителят трябва да приеме строителната площадка и основата и да опише подробно състоянието им в строителния дневник. При приемането на дърводелските конструкции трябва по възможност да се открият скритите дефекти, които често съпътстват ремонтите на покриви, например нефункционираща вентилация на покривния пакет поради неправилна дебелина на топлоизолацията спрямо височината на ребрата, неподходяща основа под покритието или неправилно изпълнена допълнителна хидроизолация и нейните детайли.

Необходимо условие за надеждно изпълнение е и подробното проучване на всички проектни материали, чертежи и детайли. Препоръчва се лична консултация с проектанта, евентуално и със строителния надзор. По време на изпълнението трябва да се приложат всички проектни решения, като се използва най-съвременната налична машинна и ръчна техника за надеждна обработка при тенекеджийските работи. При спазване на тези принципи може да се очаква надежден резултат - функциониращ покрив.

Накрая кратка бележка за състоянието на тенекеджийския занаят. За съжаление в момента той се намира на кръстопът. Липсват квалифицирани кадри, липсва професионална смяна и липсва заслужено признание за онези, които със собствените си ръце създават ценности от ламарина. В същото време в традиционния занаят навлизат модерни, индустриални, но най-вече евтини покривни системи, които с методите си на полагане рушат професионалната чест и майсторството на занаятчиите. Вярвам, че с общите усилия на ентусиастите на честния тенекеджийски занаят тази неблагоприятна тенденция ще бъде обърната.

Автор: инж. Габриел Борош - PROJECT CONSULTING
Авторът на статията е специалист по ламаринени покривни покрития на компаниите Rheinzink и Prefa Aluminiumprodukte с 30 години практика в областта.

Използвана литература: Фирмени материали на PREFA ALUMINIUMPRODUKTE GMBH
Фирмени материали на RHEINZINK Co KG. GMBH
Стандарт за проектиране на покриви. Основни положения