Дренаж около къщата: кога ви спасява, кога е излишен и какво общо има със сушата

Дренажът около къщата може да спаси влажното мазе, но може да се окаже и скъп изкоп, след който е мокро точно както преди. В тази статия ще разберете дали къщата ви наистина има нужда от него, как работи, какъв чакъл, тръба и мембрана да купите, къде да отиде водата и защо в сухото лято не е добре да я изхвърляте в канала.
Съдържание на статията
- Дренажът накратко
- Водата е като тъщата
- Трябва ли ви изобщо дренаж? Тест за пет минути
- Кога дренаж не ви трябва (а някой пак ще ви го предложи)
- Кога дренажът не е достатъчен
- Най-честата грешка: водосточните тръби, вързани към дренажа
- Как работи дренажът, без учебник
- Едно нещо, което ако объркате, имате скъп подземен маркуч за нищо
- На каква дълбочина?
- Пъпчеста мембрана: супергерой или излишна пластмаса?
- Как се полага пъпчестата мембрана
- Какъв чакъл, каква тръба и какво още да купите
- Къде да отиде водата, която дренажът събира
- Попивна яма: колко далеч от къщата
- А сега сушата
- Дренаж около стара къща
- Стъпка по стъпка
- Сами или с фирма?
- Често задавани въпроси за дренажа
- Какъв чакъл за дренаж около къщата?
- Как да завърша дренажа?
- Стига ли пъпчеста мембрана без дренаж?
- Мога ли да вържа водосточните тръби от покрива към дренажа?
- На какво разстояние от къщата трябва да е попивната яма?
- Кога е най-добре да се прави дренаж?
- Помага ли дренажът при високи подпочвени води?
- Накрая
- Свързани статии
Дренажът накратко
Дренажът около къщата е тръба с дупки, положена в чакъл, която събира водата в земята до основите и я отвежда, преди да се е натиснала в зидарията. Трябва ви при глинеста почва, на склон, при къща с мазе и при стара къща с влажен цокъл. Не ви трябва при песъчлива почва, на равен терен без мазе и там, където проблемът всъщност е в зле решените водосточни тръби. Дренажът не е хидроизолация, а неин помощник. И още нещо, за което често се забравя: водата, която съберете, не е задължително да отива в канала. През сухото лято ще ви потрябва повече, отколкото си мислите.
Водата е като тъщата
Когато сами я поканите, всичко е наред. Полива градината, пълни бъчвата, носи радост. Когато обаче дойде без покана и се настани в мазето, имате проблем, който няма да се реши от само себе си. Дренажът е начинът учтиво да ѝ покажете вратата.
Само че внимание. Понякога дренажът е точно това, от което къщата има нужда. Друг път е скъп изкоп, след който в мазето е мокро както преди, само дето градината е разкопана, а парите са по-малко. Нека видим как да различите двата случая, преди да сте поръчали багер.
Трябва ли ви изобщо дренаж? Тест за пет минути
Преди да започнете да копаете, обиколете къщата. Най-добре по време на дъжд или веднага след него, с чадър и кафе в ръка. Обърнете внимание на следното:
- Петна и избивания по цокъла или в мазето. Бели соли, лющеща се мазилка, тъмна ивица над терена. Зидарията смуче вода и я взима отнякъде.
- Локви до къщата, които стоят и на следващия ден след дъжда. Водата няма къде да се оттече и стои точно там, където не я искате.
- Глинеста почва. Ако при копане пръстта лепне по лопатата като пластилин, а през лятото се напуква, имате глина. Глината почти не пропуска вода, затова тя се събира около основите.
- Къща на склон или под склон. Водата от баира винаги си намира път, а къщата ѝ стои насреща.
- Мазе или сутерен. Колкото по-дълбоко е къщата в земята, толкова повече контакт има с водата.
Ако не сте отметнали нито една точка, най-вероятно дренаж не ви трябва. Ако сте отметнали две или повече, четете нататък внимателно.
Кога дренаж не ви трябва (а някой пак ще ви го предложи)
Къща на равен терен, без мазе, върху песъчлива или чакълеста почва, която естествено попива водата. Тук дренажът често само прекопава градината без нужда. Същото важи, ако единствената причина за влажния цокъл е дъждовната вода, която пръска от водосточните тръби по стената, или терен, който се спуска към къщата. Това се решава по-евтино и по-бързо: водосточната тръба се включва в отвеждаща тръба, теренът се оформя с наклон навън от къщата и се прави отводнителен тротоар.
Честно казано: половината „проблеми с подпочвените води“ всъщност са водосточна тръба, която свършва на половин метър от стената. Първо оправете това. Ако и след това е мокро, вече имате истинска причина да копаете.
Кога дренажът не е достатъчен
Ако имате високо ниво на подпочвените води, което напролет се качва чак до пода на мазето, дренажът няма да ви спаси. Такава вода не се източва с тръба, тя би текла безкрай и по-скоро би привличала вода към къщата. Тук е нужен водоплътен сутерен или хидроизолация срещу вода под налягане, а това трябва да го реши проектант, а не комшията с багера.
Най-честата грешка: водосточните тръби, вързани към дренажа
Запомнете това, дори да не запомните нищо друго от цялата статия. Дъждовната вода от покрива няма място в дренажа.
Дренажът е проектиран да събира бавно водата, която се процежда през почвата. При хубава буря покривът ви изпраща в улука стотици литри за няколко минути. Ако ги вкарате в дренажната тръба, перфорираната тръба ще направи точно това, за което е създадена: ще раздаде водата в чакъла. Само че този път директно до основите ви. Построили сте си подземна поливна система за мазето.
Водосточните тръби отвеждайте със самостоятелна плътна тръба без перфорация към попивна яма, резервоар или канализация, ако ВиК операторът позволява. Дренажът може да завършва на същото място, но стига дотам по свой собствен път. Как се монтира самата водосточна тръба, ще намерите при позицията монтаж на водосточна тръба.
Как работи дренажът, без учебник
Представете си тръба с дупки, положена до основите, засипана с чакъл и увита в геотекстил. Водата, която се стича през почвата към къщата, стига до чакъла. Чакълът я пропуска по-лесно от пръстта, затова водата предпочита да падне в тръбата, вместо да се натиска в стената. Тръбата е положена с лек наклон и отвежда водата там, където не пречи.
Съставките са четири и всяка има своята работа:
- Дренажна тръба - перфорирана, най-често с диаметър 100 мм. За еднофамилна къща стига с много.
- Чакъл - промит, без пясък и пръст. Прави на водата магистрала до тръбата.
- Геотекстил - нетъкан текстил около чакъла. Пропуска водата, но задържа фината пръст, която иначе след няколко години би задръстила дренажа.
- Ревизионни шахти - в ъглите и при смяна на посоката. През тях проверявате дренажа и при нужда го промивате с маркуч.
Едно нещо, което ако объркате, имате скъп подземен маркуч за нищо
Това е наклонът. Водата тече само надолу, колкото и да ни се иска понякога да ѝ обясним друго. Тръбата трябва по цялата си дължина постоянно да се спуска, поне с половин сантиметър на метър, а по-добре и повече. Едно място, където тръбата се извие нагоре или остане хоризонтална, и имате в земята малко езерце, което се пълни с тиня. Наклонът се проверява с нивелир или лазер, а не на око с „то си е горе-долу добре“.
На каква дълбочина?
Тръбата се полага до основата, най-ниско на нивото на долния ѝ ръб, никога под него. Ако я вкопаете под основата, водата може да изнася почва изпод къщата, а това вече не е дренаж, а подкопаване на собствения ви дом. В същото време тръбата трябва да е под нивото на пода на мазето, иначе водата ще я заобиколи. Точната дълбочина зависи от дълбочината на вашите основи, затова едно число за всички къщи не може да се напише.
Пъпчеста мембрана: супергерой или излишна пластмаса?
Пъпчестата мембрана е най-търсеното понятие по темата и едновременно най-често неразбраното. Това е онова черно или кафяво фолио с пъпки, което прилича на кора за яйца за великани.
Какво прави: пази хидроизолацията на стената от повреди при обратното засипване с камъни и чакъл. Между стената и мембраната се образува малка въздушна междина, така стената не е в пряк контакт с мократа почва, а водата може да се стича надолу по мембраната към дренажа.
Какво не прави: не е хидроизолация. Ако опънете пъпчеста мембрана върху гола зидария без изолация и засипете, имате заровено парче пластмаса, което само на усещане е помогнало. Зидарията първо се нуждае от истинска изолация, а мембраната след това я пази.
Как се полага пъпчестата мембрана
- Обикновената пъпчеста мембрана се полага с пъпките към стената. Ако мембраната е с кашириран геотекстил, следвайте указанията на производителя, там начинът често е различен.
- Лентите се застъпват, за да не влиза вода зад мембраната.
- Горе, над терена, мембраната завършва с завършващ профил. Без него дъждовната вода се стича отгоре директно зад мембраната, тоест точно там, където не трябва.
- Долу мембраната стига до дренажа, за да има къде да продължи водата, която се стича по нея.
Какъв чакъл, каква тръба и какво още да купите
В строителния магазин ви чака рафт с десет вида тръби и продавач, който с удоволствие ще ви продаде всичките. Ето какво наистина ви трябва за обикновена еднофамилна къща:
| Материал | Какво да изберете | За какво да внимавате |
|---|---|---|
| Дренажна тръба | Перфорирана, диаметър 100 мм | Във фина глинеста или льосова почва си струва тръба с геотекстил |
| Чакъл | Промит, фракция 16-32 мм или 8-16 мм | Не несортиран трошен камък или баластра с пясък, те спират водата |
| Геотекстил | Нетъкан, около цялото чакълено легло | Без него дренажът с времето се задръства |
| Ревизионни шахти | В ъглите на къщата и при смяна на посоката | Трябва да можете да стигнете до тях и след десет години |
| Тръба за водосточните тръби | Плътна, без перфорация | Върви отделно, а не през дренажа |
| Пъпчеста мембрана | Със завършващ профил | Само като защита на изолацията, а не вместо нея |
Ако ви се струва, че „тръба с геотекстил“ и „геотекстил около чакъла“ звучи като едно и също два пъти, сте прави само наполовина. При добра почва стига едното. При глинеста почва, която обича да задръства всичко, до което се докосне, си струва и двете.
Къде да отиде водата, която дренажът събира
Това е въпросът, който при планирането се забравя най-често, а без отговор на него няма смисъл да се копае. Дренажът само събира водата. Някъде трябва и да я предаде. Възможностите са четири:
- Попивна яма или попивни (инфилтрационни) касети - водата се връща в земята, но по-далеч от къщата. Работи добре при почва, която попива.
- Събирателна шахта с помпа - когато водата няма как да се отведе гравитачно, например при къща в ниско място или с дълбоко мазе.
- Резервоар за дъждовна вода - водата остава в имота и с нея поливате градината.
- Дъждовна канализация - само ако в населеното място я има и ВиК операторът е съгласен с включването.
В битовата канализация дренажът няма място. Пречиствателната станция никак не обича след всеки дъжд да ѝ пращате половин градина.
Попивна яма: колко далеч от къщата
Достатъчно далеч, за да не се връща водата обратно към основите, които току-що сте отводнили. Обикновено се препоръчва разстояние от няколко метра, често се посочват поне три метра от основите. Точното разстояние и размерът на ямата обаче зависят от това колко бързо почвата ви поема вода. Това показва тестът за попиване: изкопавате дупка, наливате вода и мерите колко бързо спада нивото. При глина може да чакате дълго и попивната яма там може изобщо да не работи. Тогава по-добрият вариант е резервоар или включване в дъждовната канализация.
А сега сушата
Малко е парадоксално. Половината година се стараем да отведем водата колкото се може по-далеч от къщата, а другата половина стоим с маркуча в градината и гледаме сметката от ВиК. Лятото все по-често носи седмици без капка дъжд, а после една буря, която се изсипва наведнъж и изтича, преди градината изобщо да я усети. Който е поливал домати в края на юли, знае за какво става дума.
Едно малко изчисление, което изненадва: всеки милиметър дъжд означава един литър вода на всеки квадратен метър покрив. Покрив с площ 100 м² при една хубава буря с 20 мм валеж изпраща в улуците около 2 000 литра. Годишните валежи у нас силно варират според района, като в по-голямата част от равнинните и хълмисти райони са от порядъка на 500 до 700 мм, а в планините и повече. Така от подобен покрив за година се стичат няколко десетки хиляди литра вода. Това е много поливане, което може да отиде в канала или в градината.
Затова си струва да мислите за дренажа и дъждовната вода заедно:
- Водата от покрива върви по отделна тръба към резервоар. Излишъкът от резервоара продължава към попивната яма.
- Водата от дренажа отива в попивната яма или в същия резервоар, ако е достатъчно чиста и резервоарът го позволява.
- Имотът задържа водата, вместо да я изплюе възможно най-бързо навън.
И още една практична бележка. При строеж и ремонт все по-често се изисква дъждовната вода да се решава в собствения имот, а ако я заустите в обществената канализация, ВиК дружеството може да ви я таксува. Какво точно важи за вашия имот, ще ви кажат в общината, в отдела по устройство на територията или във ВиК оператора. Попитайте, преди да сте решили накъде ще тече водата.
Дренаж около стара къща
Да копаете около петдесетгодишна къща не е същото като при новострояща се. Старите къщи често имат плитки основи, понякога каменни и без каквато и да е изолация. Ако разкопаете целия периметър на такава къща наведнъж до петата на основата, може да ѝ отнемете опората, която е имала с десетилетия. Къщата може и да не го приеме с чувство за хумор.
Затова при стара къща важи следното:
- Копайте на участъци, а не целия периметър наведнъж. Разкопавате участък, правите го, засипвате и продължавате.
- При плитки или повредени основи първо се посъветвайте с конструктор. Излиза по-евтино от ремонта на пукнатини.
- Щом стената вече е открита, възползвайте се. Почистете я, оставете я да изсъхне и допълнете изолацията. Дренаж без изолация при стара къща помага, но само наполовина.
- Дълбоките изкопи до къщата трябва да се обезопасят срещу срутване, при дълбочина около два метра без укрепване на изкопа не може.
И бъдете търпеливи. Зидария, която години наред е смукала вода, няма да изсъхне за един уикенд. Резултата ще видите по-скоро след сезон, отколкото след седмица. Ако влагата вече се е появила и вътре, вижте и статията как да се отървете от влагата и мухъла в дома.
Стъпка по стъпка
За да знаете какво ви чака, независимо дали го правите сами, или проверявате фирмата:
- Открийте причината. Водосточни тръби, терен, вид почва, ниво на подпочвените води. Без това копаете на сляпо.
- Решете къде ще отиде водата. Попивна яма, резервоар, шахта, канализация. И проверете какво ще ви разрешат.
- Изкопайте канал около къщата до петата на основата, при стара къща на участъци. При дълъг периметър гърбът ви ще благодари за машинен изкоп на канал, а в тесните места остава ръчен изкоп.
- Почистете и огледайте стената, поправете или допълнете хидроизолацията.
- Закрепете пъпчестата мембрана със завършващ профил над терена.
- На дъното на канала постелете геотекстил и слой чакъл, върху който оформяте наклона.
- Положете дренажната тръба, проверете наклона с уред и монтирайте ревизионните шахти в ъглите.
- Засипете тръбата с чакъл и я увийте с геотекстила.
- Водосточните тръби отведете с отделна плътна тръба, а не в дренажа.
- Засипете с пръст и оформете терена с наклон навън от къщата. Отводнителният тротоар е бонус, който се изплаща.
Повече за това какво включват изкопите и засипванията ще намерите в категорията земни работи.
Сами или с фирма?
Честно казано: дренажът не е ракетна наука и много хора си го правят сами. Става дума най-вече за физическа работа и за търпение с наклона. Ако имате нова къща на нормална почва, мини багер за уикенда и шурей, който няма да избяга при първата купчина пръст, ще се справите.
Извикайте фирма, ако:
- става дума за стара къща с плитки основи,
- имате дълбоко мазе и изкопът ще е по-дълбок от около метър и половина,
- ви трябва шахта с помпа,
- нямате представа дали имате подпочвени води, или просто лоши водосточни тръби.
И ако извикате фирма, задайте им три въпроса: къде ще отиде водата, как ще проверяват наклона и къде ще бъдат ревизионните шахти. Ако на някой от тях чуете „ще видим на място“, търсете нататък.
Често задавани въпроси за дренажа
Какъв чакъл за дренаж около къщата?
Промит чакъл фракция 16-32 мм, евентуално 8-16 мм. Важното е да е без пясък и фини частици. Несортираният трошен камък или баластрата с пясък се уплътняват по-добре, но пропускат водата по-зле, а при дренажа искате точно обратното.
Как да завърша дренажа?
В попивна яма, събирателна шахта с помпа, резервоар за дъждовна вода или в дъждовната канализация, ако ВиК операторът е съгласен. Никога в битовата канализация и никога така, че водата пак да се озове до къщата.
Стига ли пъпчеста мембрана без дренаж?
При сух и песъчлив терен често да, ако под нея има качествена изолация. При глинеста почва или на склон не. Мембраната спира водата при стената, но след това тя трябва да бъде отведена някъде.
Мога ли да вържа водосточните тръби от покрива към дренажа?
Не. Водосточните тръби отвеждайте с отделна плътна тръба. Иначе дренажът вместо да отводнява, ще полива основите ви.
На какво разстояние от къщата трябва да е попивната яма?
Обикновено се препоръчват няколко метра, често поне три метра от основите. Решаващи обаче са видът на почвата и резултатът от теста за попиване, затова е най-добре това да се определи в проекта.
Кога е най-добре да се прави дренаж?
Извън сезона на дъждовете и студовете, идеално в края на лятото или в началото на есента, преди есенните порои, когато земята е по-суха и изкопът държи. Напролет, когато всичко е мокро, се копае по-трудно и в канала ви стои вода.
Помага ли дренажът при високи подпочвени води?
Не. Дренажът е за водата, която се процежда през почвата и се събира около къщата. При трайно високо ниво на подпочвените води е нужен водоплътен сутерен или хидроизолация срещу вода под налягане.
Накрая
Дренажът около къщата е добър слуга. Когато е проектиран с акъл, години наред тихо отвежда водата, а вие забравяте за него. Когато е направен без наклон, без ясна цел и с вързани към него водосточни тръби, е просто скъп маркуч в земята. Затова първо разберете откъде идва водата, а после решете къде ще отиде. И ако може, не я изхвърляйте. През август цялата градина ще ви благодари.


