Дървени покривни конструкции: цена на покривна конструкция на л.м. за 2026 г. и етапи на монтажа

Дървената покривна конструкция е скелетът на покрива. Тя носи покритието с всичките му слоеве, снега и вятъра и предава това тегло към външните и вътрешните носещи стени. Добре проектираният покрив обаче не се грижи само гредите да не се счупят. Покривът не бива да провисва, ребрата не бива да се разтварят встрани и цялата конструкция трябва да издържи вятъра, който не само натиска покрива надолу, но и го повдига. Това се нарича смукване от вятъра и за него често се забравя при леките ламаринени покрития. Тежките керемиди притискат покрива сами, леката ламарина не.

Защо понякога под покрива се появяват пукнатини? Наклонените ребра естествено се стремят да разтворят долните си краища встрани. Тази сила трябва да се поеме от нещо: клещи, таван или стоманобетонен пояс. Ако при ремонт някой махне елемента, който е вършел тази работа, например при отваряне на тавана за мансарда, външната стена под стенната (попова) греда може да започне да се избутва навън. Обикновено това се издава от наклонени пукнатини в ъглите точно под покрива.

При покрива с клещи две ребра, свързани с хоризонтална клеща, образуват твърда рамка с формата на буквата А, без колони в средата. Подходящ е за по-стръмни двускатни покриви с по-малък отвор, ориентировъчно до осем, девет метра според наклона и натоварването. Таванското пространство остава свободно, а към клещите често се закрепва окачен таван.

Покривът със столици и дикмета е широко разпространен при българските къщи, особено при по-старите. Ребрата лежат върху хоризонтални столици, те се носят от вертикални дикмета, а клещите свързват ребрата с дикметата в здраво цяло. Така се покриват по-големи отвори, но с дикметата трябва да се съобразите, ако планирате стаи в подпокривното пространство. При четирискатните покриви се добавят ръбни и уламни ребра, към които се свързват скъсени ребра. Тук всичко зависи от точното измерване и рязане: от него зависи дали скатовете ще бъдат равни.

Покривът с ферми се сглобява от фабрично произведени решетъчни ферми. Те са от по-тънък дървен материал, а възлите им се държат от стоманени гвоздейни пластини с изпъкнали шипове. Проектират се и се произвеждат от доставчика, а на обекта пристигат готови. За тях важи едно правило без изключение: на място в тях не се реже, не се пробива и не се маха нито един диагонал. Всеки прът е част от изчислението. Обикновените ферми заемат цялото подпокривно пространство, но има и мансардни ферми, които оставят свободно място в средата.

Конструкторът изчислява сеченията за конкретен клас на якост на дървесината, при покривите обикновено C24 по БДС EN 338. Дървен материал направо от бичкийницата, който никой не е сортирал, може да не достига тази якост. Затова конструктивният материал трябва да е сортиран и маркиран по БДС EN 14081. Когато ви докарат материала, погледнете документите за доставка: в тях трябва да са посочени класът на якост и маркировката CE.

Прясно нарязаният смърч често има влажност над 30 процента. Ако съхне чак в готовия покрив, той се свива, извива и напуква. Връзките се разхлабват и скатовете започват да вълнят. Затова за покриви се препоръчва материал с влажност обикновено до около 20 процента. Конструктивните греди KVH се сушат в камера до приблизително 15 процента, рендосани са и имат скосени ръбове. Изкривяват се по-малко и насекомите ги нападат по-неохотно. Лепената ламелна дървесина (BSH) се използва там, където трябва да се покрие по-голям отвор или гредите ще останат видими в помещението.

На практика често се случва материалът да лежи седмици наред на обекта направо на земята и непокрит. Дървото трябва да стои на подложки над терена, редовете да се разделят с летви и да се покрие така, че под платнището да циркулира въздух.

Стандартът БДС EN 335 разделя дървото в класове на употреба от 1 до 5 според това колко е изложено на влага. Покривната конструкция в сух таван е в по-ниските класове, перголата под дъжда в по-високите. Според класа се избира препаратът и начинът на нанасяне. Боядисването или пръскането защитава само тънък повърхностен слой, потапянето прониква по-дълбоко, а импрегнацията под налягане във фабрика издържа значително по-дълго. Помнете, че всяко скъсяване или пробиване на отвор на обекта открива необработено дърво. Затова срезовете и шиповете трябва да се намажат допълнително.

Импрегнацията срещу гъби и насекоми не е същото като защитата от огън. Огнезащитна обработка се прави, когато проектът я предвижда, и то със самостоятелен препарат. Никоя химия обаче няма да спаси дърво, което е мокро дълго време. Конструктивната защита означава главно три неща: дървото не се допира до бетон или почва, водата се оттича бързо от него и около него циркулира въздух.

Снеговото натоварване в България се определя по БДС EN 1991-1-3 и националното приложение към него. То разделя страната на снегови зони и отчита надморската височина. Една и съща къща в Дунавската равнина ще има други сечения на ребрата от къща в планински район като Банско или Смолянско. Конструкторът отчита и теглото на покритието, наклона на покрива, местата, където снегът се натрупва от вятъра, и самия вятър.

Изчисленията прави инженер конструктор, а не дърводелецът или собственикът на къщата. Те са нужни и когато променяте съществуващ покрив: когато сменяте леко покритие с бетонови керемиди, монтирате фотоволтаични панели, правите капандура или искате да махнете дикмета заради мансарда. Фотоволтаичните панели не добавят само тегло. През закрепванията им към ребрата се предава и силата на вятъра.

При нова сграда стенната греда обикновено се анкерира в стоманобетонния пояс с шпилки или анкери, определени от конструктора. Между бетона и дървото се поставя ивица хидроизолация, за да не тегли дървото влага от бетона. Ребрата се стъпват върху стенната греда с прорез и се закрепват със стоманени ъгълници или скоби за ребра. Те държат реброто и когато вятърът го дърпа нагоре.

Традиционните дърводелски връзки като шипове, челни и наставни връзки или връзки тип лястовича опашка се срещат и днес при по-старите покриви и при добро изпълнение издържат много дълго. При новите сгради все по-често се използват стоманени съединители. Важно е дърводелецът да използва точно онези видове и брой винтове или пирони, с които е смятал конструкторът. Обикновените строителни винтове не заменят сертифицираните крепежни елементи.

Скатният покрив работи само когато слоевете са в правилния ред. Върху ребрата лежи дифузионно паропропусклива мембрана, върху нея контралетви по посока на ребрата и чак върху контралетвите летвите за покритието. Контралетвите създават вентилиран въздушен слой между мембраната и покритието, през който влагата излиза от стрехата към билото. Ако някой закове летвите направо върху мембраната, водата, проникнала под покритието, спира на летвата и влиза в конструкцията. Не оставяйте мембраната открита по-дълго, отколкото позволява производителят, защото UV лъчите я разрушават.

Плътна дъсчена обшивка е нужна под ламарина с прав шев, под битумни керемиди и при някои малки наклони. Ако в подпокривното пространство ще се живее, между ребрата се слага топлоизолация, а от страната на стаята пароизолация. Снадките ѝ и връзките със стените трябва да се залепят въздухонепроницаемо. Защо е толкова важно? Водната пара от жилището, която мине през неплътност, през зимата кондензира в изолацията и по дървото.

При по-стара къща си струва да прегледате конструкцията парче по парче, преди върху нея да легне ново покритие. Овални изходни отвори, фино дървено брашно и дърво, което покафенява под повърхността, могат да означават къщен сечко или гниене. Здравината на дървото проверявате, като забодете в него остър инструмент: мекото дърво поддава лесно. Повредените части могат да се сменят с протезиране, тоест изрязване на лошия участък и наставяне на нов. Цялата конструкция се сменя само при обширни повреди.

По старите покриви в България често има етернит, тоест азбестоциментови плочи. Отстраняването му трябва да се възложи на специализирана фирма, която работи със защитно оборудване и предава отпадъка по установения ред. Ако чупите, режете или хвърляте плочите от покрива сами, азбестовите влакна се разнасят наоколо и са опасни за здравето ви и за съседите.

При самостоятелните дървени съоръжения най-много грешки се правят там, където дървото среща земята. Не бетонирайте и не заравяйте колоните направо в земята. Те се монтират в стоманени пети, анкерирани в бетонови фундаменти, така че долният край на дървото да е над терена и водата да може да се оттича. Скосете или покрийте горните чела на гредите, защото челото попива вода много по-бързо от страничната повърхност.

Когато перголата има твърд покрив, например от поликарбонат, тя вече носи и сняг, а вятърът се опира в нея. Затова ѝ трябват правилно оразмерени елементи и укрепващи диагонали, които я държат вертикално. Ако я свързвате с топлоизолирана фасада, анкерирането трябва да мине през изолацията така, че да не я повреди и да не създаде топлинен мост.

Подновяването на лазурата на пергола или беседка можете да направите и без дърводелски опит. Не пипайте обаче носещите елементи и работете от стълба само на безопасна височина и с човек наблизо.

1. Изберете сух ден без пряко слънце, с температура в границите, посочени от производителя на покритието, и поне ден след дъжд.
2. Проверете дървото, като го боднете с отвертка, особено при петите и горните чела, а меките или изгнили места оставете за преценка от дърводелец.
3. Почистете повърхността с четка от прах, паяжини, мъх и олющено покритие.
4. Шлайфайте посивелите и загрубели участъци с шкурка по посока на влакната и изметете праха.
5. Покрийте настилката, растенията и съседната фасада с фолио.
6. Нанесете с четка тънък слой покритие от същия вид, какъвто е бил първоначално върху дървото, по посока на влакната.
7. Обработете по-обилно челата на гредите, връзките и местата около обкова, където се задържа вода.
8. Нанесете следващия слой едва след изсъхване според указанията на производителя и проверете дали водата се оттича свободно от петите.

Приемайте конструкцията преди монтажа на мембраната и покритието, докато всичко още се вижда. Проверете дали:

• сеченията, разстоянията и разположението на елементите отговарят на проекта и конструктивните изчисления,
• материалът има декларирания клас на якост и не е видимо мокър, изкривен или нападнат,
• стенната греда е хоризонтална, анкерирана по проект и отделена от бетона с хидроизолация,
• ребрата лежат в една равнина и билото е право, когато погледнете по дължината на покрива,
• ъгълниците, скобите и анкерите имат пълния брой крепежни елементи,
• срезовете и шиповете са допълнително намазани с импрегнант,
• при фермите няма нито един прерязан, пробит или липсващ прът,
• дървото около комина спазва противопожарното разстояние по проекта и указанията на производителя на комина,
• имате документите за доставка на материала, документ за импрегнацията и снимки на анкерирането.

Запишете всички недостатъци в приемателния протокол, преди конструкцията да бъде покрита. Когато покритието вече е положено, поправката на анкерирането или смяната на греда не става без частичното му разглобяване.