Армиране на стени със стъклофибърна мрежа и лепило

Работата върви на два етапа. Първият слой лепило служи за полагане на мрежата, вторият я покрива и изравнява повърхността. Общата дебелина обикновено е около 3 до 5 мм, в зависимост от системата.

1. Проверка на основата: изолационните плочи трябва да държат здраво и да не поддават при натиск. Разхлабените плочи се залепват допълнително или се добавят дюбели, а стъпалата между плочите се шлайфат.
2. Монтаж на профилите: ъглови профили с мрежа, примыкащи профили към дограмата и цокълен профил. Те оформят прави ръбове и пазят най-натоварените места.
3. Диагонални ленти: в ъглите на прозорците и вратите се залепват под 45° парчета мрежа, приблизително 30 на 20 см. Те поемат напрежението, което иначе образува наклонени пукнатини от ъглите на отворите.
4. Първи слой лепило: нанася се с назъбена маламашка отгоре надолу, на по-малки участъци, за да не засъхне лепилото, преди в него да влезе мрежата.
5. Вграждане на мрежата: вертикалните ивици се полагат със застъпване поне 10 см и се притискат с маламашка от средата към краищата, без гънки и мехури. Мрежата трябва да е изцяло покрита и да стои по-близо до външната повърхност, а не директно върху изолацията.
6. Втори слой: след изсъхване се нанася тънко с гладка маламашка, с дълги движения и леко застъпване. При около 20 °C между слоевете обикновено се изчаква около ден, при хлад и влага по-дълго. Някои системи позволяват работа „мокро в мокро“, решава техническият лист.

Преди финишната мазилка армиращият слой трябва да изсъхне напълно, обикновено няколко дни според времето и указанията на производителя. След това се нанася грунд под мазилката.

Фасадната мрежа трябва да е алкалоустойчива. Циментовото лепило е алкално и обикновената мрежа за вътрешна работа постепенно се разгражда в него. Отвън нищо не личи, но след години в слоя вече няма армировка. За обикновени площи се използва мрежа с плътност около 145 до 160 г/м². За цокъла и местата, където има риск от удари, се добавя усилена, т.нар. бронирана мрежа.

Лепилата се различават главно по състав:

• полимерно-циментовите шпакловки са най-разпространени, имат добро сцепление и еластичност,
• циментовите лепила са здрави, но по-малко еластични и са по-подходящи за минерални основи,
• дисперсионните (пастообразни) шпакловки се нанасят лесно и не се смесват с вода, използват се предимно в някои системи и за по-малки площи.

Най-важното правило: мрежата, лепилото, профилите и мазилката трябва да са от една сертифицирана топлоизолационна система (ETICS). Системата е изпитана като цяло. Ако компонентите са от различни производители, никой от тях не отговаря за цялото и гаранцията отпада.

Най-лесна е голяма равна стена без отвори и с удобен достъп. Работата се удължава и оскъпява при:

• много прозорци, врати и ъгли, защото всеки от тях изисква профили и диагонални ленти,
• разчупена фасада с еркери, ниши или декоративни обрамчвания,
• неравна или разхлабена основа, която първо трябва да се поправи,
• височина и труден достъп, тоест нужда от скеле, преместването му или тясно пространство до съседна сграда,
• неподходящо време, когато работата се прекъсва или фасадата се покрива с мрежа,
• малка площ, при която подготовката и почистването отнемат сравнително много време.

Готовата фасада почти винаги изглежда добре в началото. Проблемите обикновено се появяват след първите студове и дъждове. Типичните грешки са:

• малко лепило под мрежата, тогава тя на места не държи и образува издутини,
• малко или никакво застъпване, в снадката липсва армировка и пукнатината се появява точно там,
• липсващи диагонални ленти в ъглите на прозорците, което води до наклонени пукнатини,
• мрежа, притисната до изолацията или обратното, прозираща през повърхността,
• разреждане на лепилото с допълнителна вода, което намалява здравината и сцеплението,
• втори слой върху мокър първи, затворената влага после образува мехури,
• работа на пряко слънце, в дъжд или под +5 °C, когато лепилото не се втвърдява правилно.

Защо времето е толкова важно? На нагрята от слънцето стена водата от лепилото се изпарява, преди то да се втвърди, и слоят остава слаб. Българското лято често прави южните и западните фасади много горещи следобед. В студа пък втвърдяването почти спира, а нощната слана може да повреди слоя. Затова обикновено се работи при температури приблизително от +5 до +25 °C, за предпочитане на сянка и без силен вятър. Пресният слой се пази от мрежа на скелето.

Добре е да проверите армировката преди мазилката, защото после грешките се поправят много по-трудно. При приемането обърнете внимание на следното:

• мрежата никъде не се вижда и не се напипва под повърхността,
• повърхността е равна, мастар с дължина поне 2 м не показва по-големи отклонения от допустимите според производителя за избраната мазилка,
• няма мехури, издутини, вълни в мрежата или следи от маламашката,
• в ъглите на всички прозорци и врати има диагонални ленти, най-добре заснети на снимки по време на работа,
• ъглите са прави и остри, с монтирани ъглови профили,
• профилите към дограмата са цели, неповредени и добре свързани с рамката,
• цокълът е армиран с усилена мрежа,
• слоят е сух, здрав и без пукнатини,
• изпълнителят може да каже коя система ETICS е използвал и предава техническите листове на материалите.