Външна тънкослойна мазилка (драскана 2 mm)

Работата изглежда проста. Резултатът обаче зависи от реда на стъпките, от паузите между тях и от времето навън. Фасадчикът обикновено работи така:

1. Проверява основата. Тя трябва да е здрава, суха, чиста и без прах. При топлоизолация армиращият слой с мрежата трябва да е добре втвърден. Според производителя това обикновено отнема няколко дни.
2. Нанася грунд, предназначен за избраната мазилка. Грундът изравнява попиваемостта на повърхността и подобрява сцеплението. Преди мазането трябва да изсъхне напълно.
3. Подготвя материала. Пастообразните мазилки само се разбъркват. Сухата минерална смес се забърква с точно количество вода, винаги едно и също, за да има цялата стена еднакъв цвят.
4. С маламашка от неръждаема стомана разстила мазилката на дебелина колкото зърното.
5. Докато материалът е свеж, го заглажда с пластмасова маламашка с кръгови движения. Така зърната се разпределят равномерно и се получава типичната фино зърнеста, „драскана“ структура.
6. Обработва цялата непрекъсната площ без спиране, например една стена от ъгъл до ъгъл. Работи се „мокро в мокро“.
7. Пази прясната мазилка от дъжд, пряко слънце и вятър, обикновено поне ден-два.

Внимавайте с времето. По време на работа и съхнене мазилката, основата и въздухът трябва да са приблизително между +5 °C и +25 °C. Точните граници са в техническия лист на производителя. Подходящо е облачно време без вятър. През българското лято на напечена южна стена материалът съхне толкова бързо, че не може да се заглади добре. Затова в жегите майсторите често започват рано сутрин и следват сянката около къщата.

Драсканата структура със зърно 2 mm се предлага в няколко вида. Изглеждат подобно, но се държат различно.

• минералната мазилка е на основата на цимент и вар. Пропуска водни пари, не гори и заради алкалния си характер в началото устоява на водорасли. Доставя се като суха смес. Обикновено е бяла или в ограничен брой цветове и след втвърдяване се боядисва с фасадна боя,
• силиконовата мазилка отблъсква водата много добре. Дъждът се стича по нея и отмива праха, затова фасадата остава по-дълго чиста. Тя е еластична и запазва цвета си. Подходяща е за сенчести места, близо до дървета и за стени, които се мокрят повече,
• силикатната мазилка пропуска добре пари и е устойчива на атмосферни влияния. По-трудна е за работа, защото стяга бързо и иска опитна ръка,
• акрилатната мазилка е еластична и се предлага в много цветове. Пропуска обаче най-малко пари, затова обикновено не се използва върху топлоизолация с минерална вата.

Защо паропропускливостта е толкова важна? Минералната вата „диша“ и мазилката отгоре не бива да задържа влагата в нея. Затова при вата се избира минерална, силикатна или силиконова мазилка. Върху EPS (стиропор), който в България е най-разпространен при санирането на блокове и къщи, могат да се използват всички видове. Добре е да се придържате към една топлоизолационна система от един производител: лепилото, шпакловката, грундът и мазилката са създадени да работят заедно. Ако компонентите се смесват, производителят често не дава гаранция.

Сложността на работата, а оттам и цената, зависят от няколко неща:

• състоянието на основата: равна, прясно армирана шпакловка е най-лесният случай. Старата фасада първо трябва да се почисти, да се премахнат водораслите, да се поправят пукнатините и при нужда да се изравни,
• колко е накъсана фасадата: много прозорци, ъгли, корнизи и подпрозоречни первази означават повече обработка на ръбове и снаждания,
• достъп и височина: при по-висока сграда трябва скеле и работа на височина,
• големина на непрекъснатите площи: голяма стена трябва да се обработи без прекъсване от няколко души едновременно,
• време и срок: при неподходящо време не се работи, затова датата може да се отлага,
• цветът: тъмните и наситени цветове изискват по-качествен материал и много равномерна работа.

Повечето грешки не се виждат веднага. Проявяват се след първата зима или след няколко години. На практика най-често се срещат тези:

• снаждания и петна: работата е спряна по средата на стената или се е мазало на слънце и след изсъхване остават видими ивици,
• късно заглаждане: материалът вече е започнал да стяга, зърната се изтръгват и структурата става неравна,
• мазане върху влажна или невтвърдена шпакловка: появяват се избивания на соли, пукнатини и по-слабо сцепление,
• пропуснат грунд: основата попива водата от мазилката неравномерно, което дава разлики в цвета и по-слаба здравина,
• липсваща диагонална армировка в ъглите на прозорците: това е грешка на основата, но пукнатините се появяват точно в мазилката,
• твърде тъмен цвят върху топлоизолация: тъмната повърхност силно се нагрява на слънце и изолацията може да се повреди. Затова производителите на системи определят минимален коефициент на отражение на светлината (стойност HBW). При тъмни цветове винаги я проверявайте.

Огледайте готовата стена през деня при странична светлина, когато слънцето пада косо по нея. Тогава неравностите и сняжданията се виждат най-ясно. При приемането проверете дали:

• структурата е равномерна по цялата площ, без голи места и без струпани зърна,
• по стените няма видими ивици, снаждания или петна в друг оттенък,
• мазилката е завършена чисто при прозорците, первазите, цокъла и профилите,
• около прозорците и в ъглите няма косъмни пукнатини,
• прозорците, первазите и настилките са почистени от мазилка,
• имате от изпълнителя информация за използваната система, вида мазилка и номера на партидата,
• знаете кога и с какво може да се боядиса фасадата и как да се грижите за нея.