Монтаж на вана (фаянсаджийски работи)

Зле монтираната вана не създава проблем веднага. Водата може години наред бавно да се просмуква под ръба или през неуплътнен сифон към пода, към стената или към съседа отдолу. Често щетата се забелязва чак когато на тавана един етаж по-долу се появи петно.

Вторият въпрос е стабилността. Пълна вана с човек в нея тежи няколкостотин килограма. Ако под тази тежест ваната се помести дори малко, силиконът до стената се спуква и водата намира път към фугата. При акрилните вани недостатъчната опора на дъното може да доведе дори до пукване на материала.

Третият въпрос е оттичането. Когато канализационната тръба няма правилен наклон или сифонът е свързан неправилно, водата се оттича бавно, в тръбата се събират утайки и от канала може да мирише.

Подготовка на основата и канала

Подът под ваната трябва да е здрав, равен и чист. Неравностите се изравняват с изравнителна или саморазливна замазка. При ремонт е добре да проверите старата канализация. В много панелни и тухлени блокове още стоят чугунени или напукани тръби и сега, когато всичко е открито, е подходящият момент да се сменят. Хидроизолацията на пода и на стената зад ваната се прави преди монтажа, защото по-късно до тези места няма да имате достъп.

Нивелиране и височина

Ваната се поставя на регулируеми крачета или на носеща рамка и се нивелира с нивелир в двете посоки. Повечето вани имат наклон към отвора за източване, оформен в самото дъно. Затова на нивелир се поставя ръбът на ваната. Височината се избира така, че под ваната да има място за сифона и ръбът да пасне на планираната фаянсова облицовка.

Свързване с канала

Сифонът трябва да пасва и на ваната, и на диаметъра на канализационната тръба. Връзката с канала трябва да е здрава и плътна. Хоризонталната част на тръбата се нуждае от лек наклон, обикновено около два процента. Веднага след свързването ваната се напълва и при източването се проверява дали някоя връзка не капе.

Обзиждане и облицовка

Най-често ваната се обзижда с газобетонни блокчета и после се облицова с фаянс или теракот. Обзиждането фиксира ваната отстрани, но не бива да я повдига или да натиска ръба ѝ. Между ръба на ваната и стената се поставя уплътнителна лента, която се вгражда в хидроизолацията. Фаянсът после застъпва ръба на ваната. Така водата се стича по плочките във ваната, а не зад нея.

Ревизионен отвор и силикон

В обзиждането откъм сифона се монтира ревизионна вратичка. Без нея при запушване или теч фаянсът трябва да се разбие. Накрая фугата между ваната и фаянса се запълва със санитарен силикон, най-добре докато ваната е пълна с вода. Така тя слиза до положението, в което ще бъде при нормална употреба, и силиконът после не се къса.

• акрилната вана е лека и топла на допир, но се нуждае от добра опора на дъното, затова според производителя се монтира на рамка, на крачета с подпора или в легло,
• стоманената емайлирана вана е по-твърда и по-устойчива на драскотини, при монтажа е добре да помислите за шумоизолираща подложка, защото без нея ваната бучи при пълнене,
• чугунената вана е много тежка, затова трябва да се провери дали подът ще издържи, а за пренасянето ѝ са нужни няколко души,
• свободностоящата вана не се обзижда, но каналът в пода трябва да е подготвен много точно, защото се вижда и по-късно трудно се премества.

При металните вани се прави и изравняване на потенциалите, тоест заземяване на ваната. Това е електротехническа работа и трябва да я извърши квалифициран електротехник.

Най-лесният случай е монтаж в нова баня с равен под и канал точно на правилното място. Работата се удължава, когато имате:

• неравен или повреден под, който първо трябва да се изравни,
• канал на неподходящо място или в лошо състояние, който трябва да се премести или смени,
• нестандартна форма на ваната, ъглова или асиметрична вана,
• сложно обзиждане с рафтове, ниша или извивка,
• тежка вана, която трябва да се качи на по-горен етаж без асансьор.

• ваната стои само на крачета без опора на дъното, въпреки че производителят изисква такава,
• липсва хидроизолация зад ваната или уплътнителна лента под ръба,
• фаянсът свършва над ръба на ваната, вместо да го застъпва,
• силиконът е единствената защита срещу водата,
• обзиждането е направено без ревизионна вратичка,
• канализационната тръба е без наклон или с обратен наклон,
• плътността на връзките не се проверява преди обзиждането.

Ако хидроизолацията е готова, каналът е подготвен и имате малко сръчност, можете сами да монтирате обикновена акрилна вана. За преместване на канализацията в жилищен блок или за заземяване на метална вана повикайте водопроводчик или електротехник.

1. Проверете дали подът е равен и здрав и изравнете неравностите.
2. Монтирайте крачетата или рамката на ваната според указанията на производителя.
3. Монтирайте сифона с източването и преливника, а уплътненията поставете без силикон, освен ако производителят не го изисква.
4. Поставете ваната на мястото ѝ и нивелирайте ръба в двете посоки.
5. Свържете сифона с канала и проверете наклона.
6. Напълнете ваната, източете я и проверете всички връзки.
7. Залепете уплътнителната лента между ръба на ваната и стената и я вградете в хидроизолацията.
8. Обзидайте ваната с блокчета, като оставите отвор за ревизионната вратичка.
9. Облицовайте обзиждането и стените така, че фаянсът да застъпва ръба на ваната.
10. Напълнете ваната с вода и положете силиконовата фуга, а водата източете чак след втвърдяване, според указанията на производителя на силикона.

• ваната не се движи и не скърца, когато я натоварите,
• ръбът е на нивелир и водата по дъното се стича към източването,
• след пълнене и източване на пълна вана нито една връзка не капе,
• водата се оттича равномерно и без бълбукане,
• ревизионната вратичка се отваря и през нея се стига до сифона,
• фаянсът застъпва ръба на ваната и фугите са запълнени,
• силиконът е непрекъснат, без пукнатини и добре залепнал към двете повърхности.