Монтаж на WC моноблок

Работата върви в ясен ред и всяка стъпка зависи от предишната. Грешка в началото обикновено излиза наяве чак при първото пускане на водата.

1. При подмяна първо се спира водата, казанчето се изпразва, маркучът се откача, а старата чиния се развива и се маха.
2. Мястото се почиства от стар силикон, замазка и мръсотия. Проверява се дали канализационният отвор е проходим и здрав.
3. В отвора се поставя нов маншон или свързващо коляно. Чинията се допира на място, нивелира се с нивелир и се отбелязват отворите за винтовете.
4. Пробиват се дупки, слагат се дюбели и чинията се завинтва равномерно от двете страни.
5. Върху чинията се поставя казанчето с уплътнението и се затяга.
6. Гъвкавият маркуч се свързва към ъгловия спирателен кран, казанчето се пълни и се настройва поплавъкът.
7. Следва проба на пускането на водата и на херметичността, а накрая силикон по контура на чинията.

Преди да купите нова тоалетна, погледнете накъде води канализацията ви. От това зависи целият монтаж.

• хоризонталното оттичане излиза от стената и днес се среща най-често, чинията се свързва към него с гумен маншон или коляно,
• вертикалното оттичане влиза направо в пода, среща се по-скоро в по-стари сгради и чинията се поставя точно над отвора,
• косото оттичане е по-рядко и изисква чиния или връзка, предназначена точно за него.

Ако купите чиния с различно оттичане от това, което имате, често проблемът се решава с ексцентричен маншон или коляно. Ако обаче канализацията трябва да се премести, ще се наложи къртене в стената или пода и поправка на плочките. В по-старите блокове при такава работа понякога се стига до общия щранг, затова тя е по-скоро задача за водопроводчик, отколкото за самостоятелен ремонт.

При избора си струва да помислите и за двустепенно пускане на водата (например 3 и 6 литра, според модела), за по-тих пълнещ вентил и за чиния без ръб, която се почиства по-лесно.

Най-лесно е, когато просто сменяте стара тоалетна с подобна: същият тип оттичане, равни плочки, изправен ъглов кран. Тогава монтажът минава бързо и без изненади.

Работата става по-дълга и по-скъпа главно при:

• канализационен отвор на друго място или в друга посока от тази, която изисква новата чиния,
• стара чугунена тръба със засъхнала замазка, която се почиства трудно,
• неравни или напукани плочки под чинията,
• ръждясал или протекъл ъглов кран, който трябва да се смени, а в блок това често означава спиране на водата за целия апартамент или за щранга,
• подово отопление или тръби в пода, заради които се пробива внимателно и точно,
• нови фаянс и теракот, ако се правят заедно с тоалетната.

Ако банята се облицова наново, тоалетната се монтира едва върху готовите плочки. Така чинията стои на равна основа и около нея фаянсаджията не трябва да изрязва нищо.

Ако сменяте тоалетната с модел със същото оттичане и не се налага да преработвате тръбите, можете да се справите и сами. Пригответе си нивелир, бормашина със свредла за плочки и за бетон, отвертка, гаечен ключ, санитарен силикон, кофа и парцал.

1. Затворете ъгловия кран, пуснете водата и изгребете остатъка от казанчето и от чинията.
2. Откачете захранващия маркуч, развийте старата чиния и внимателно я извадете от отвора.
3. Покрийте временно отвора с парцал, за да не излиза миризма и да не падне нищо вътре.
4. Почистете пода и гърлото на тръбата от стар силикон и замазка.
5. Поставете новия маншон в отвора и допрете чинията на място за проба.
6. Нивелирайте чинията в двете посоки и отбележете с молив отворите за винтовете.
7. Залепете тиксо на местата за пробиване, пробийте плочката без удар със свредло за плочки и включете удара едва в бетона.
8. Поставете дюбелите, нагласете чинията в маншона и затягайте винтовете на смени, само докато чинията застане стабилно.
9. Поставете казанчето с уплътнението и затегнете винтовете равномерно, без да насилвате керамиката.
10. Свържете гъвкавия маркуч към крана и казанчето, първо на ръка, после внимателно с ключ.
11. Отворете бавно крана, оставете казанчето да се напълни и проверете всички връзки със суха хартиена кърпа.
12. Пуснете водата няколко пъти и гледайте дали не тече при оттичането или под казанчето.
13. Уплътнете контура на чинията до пода със санитарен силикон и го оставете да изсъхне според указанията на производителя.

Ако се окаже, че канализацията трябва да се мести или ъгловият кран не се затваря, оставете работата на водопроводчик.

На практика проблемът често не се появява веднага, а след няколко седмици употреба. Обичайните причини са:

• прекалено затегнати винтове, от които рано или късно се пука керамиката на чинията или казанчето,
• ненивелирана чиния, която се клати и постепенно разхлабва уплътнението на оттичането,
• стар или зле поставен маншон, от който при пускане на водата капе и мирише,
• тефлонова лента по връзките на маркуча, където уплътнява гумената шайба, там лентата не е нужна и връзката може да протече,
• пречупен или излишно дълъг захранващ маркуч,
• пробиване с удар направо в плочката, след което тя се спуква,
• пробиване, без да се провери дали в пода няма отопление или други тръби.

Някои майстори оставят малка неуплътнена пролука отзад, когато слагат силикона по контура. Ако някой ден оттичането започне да пропуска, водата ще се покаже отпред, вместо години наред да тече незабелязано под чинията.

Когато приемате работата, помолете да ви покажат всичко. Проверката отнема няколко минути и спестява спорове по-късно.

• чинията стои равно и не се клати, когато я натиснете с ръка настрани,
• керамиката е без пукнатини, особено около винтовете,
• при оттичането и под чинията е сухо след няколко пускания на водата,
• връзката между казанчето и чинията не пропуска при пускане на водата,
• маркучът не е пречупен и връзките му са сухи,
• ъгловият кран се затваря и отваря лесно,
• казанчето се пълни и вентилът след това спира водата напълно, в чинията не се стича нищо,
• и малкото, и голямото пускане отмиват съдържанието наведнъж,
• силиконът е непрекъснат и гладък, а наоколо е почистено.