Обзиждане на вана

Вградената вана стои на регулируеми крачета и сама по себе си не е особено стабилна. Когато в нея влезе човек и се напълни с вода, тя леко се огъва или помръдва. Това движение разкъсва силиконовата фуга между ваната и плочките. В пукнатината влиза вода и с времето под ваната се появяват мухъл или влажна стена.

Затова обзиждането има две задачи. Първата е техническа: стената фиксира ваната отпред и не ѝ позволява да се размества. Втората е естетическа: скрива крачетата, сифона и канализационните тръби, а ваната се слива с облицовката на банята.

Свободностоящите вани, тоест тези, които стоят в средата на помещението като самостоятелна мебел, не се обзиждат. Те са направени така, че да изглеждат добре от всички страни.

Първо ваната се поставя на крачетата, нивелира се и се свързва към канализацията. Едва след това започва зидането. Майсторът проверява дали сифонът не тече и дали крачетата са добре затегнати, защото по-късно до тях ще се стига само през ревизионния отвор.

След това се изгражда предната стена, а ако ваната не е в ъгъл между две стени, и страничната. Стената се прави така, че горният ръб на ваната да лежи върху нея или малко над нея, а плочките по-късно да влязат под ръба. В стената се оставя отвор за ревизионна вратичка, обикновено на мястото на сифона.

Следват грунд, хидроизолация и плочки. Накрая фугата между ваната и плочките се запълва със санитарен силикон. При акрилна вана е добре да се силиконира, докато ваната е пълна с вода. Тогава тя е натоварена, леко слиза надолу и след изпускане на водата фугата не се къса.

Газобетонни блокчета

В практиката се използват най-често. Леки са, режат се с обикновен трион, така че лесно се нагаждат към размера на ваната, и се лепят с тънкослойно лепило. Малко поглъщат и шума от течащата вода. Газобетонът обаче попива влага, затова винаги трябва да се грундира и да се покрие с хидроизолационна обмазка.

Тухли или бетонни блокчета

Избират се там, където стената трябва да носи по-голямо натоварване, например когато отгоре ще има широк плот за шампоани и козметика. Здрави са и понасят влагата по-добре, но са по-тежки и зидането отнема повече време. В жилищна сграда е добре да се мисли и за теглото, макар че при една ниска стена това обикновено не е проблем.

Влагоустойчив гипсокартон

Импрегнираният гипсокартон на метална конструкция е бързо и леко решение, например при нестандартна форма. Той обаче е по-малко устойчив на удари и тук хидроизолацията е още по-важна. Профилите трябва да са здраво закрепени към пода и към стената, иначе с времето плочките се напукват.

Бетон и монолитни решения

Срещат се в нестандартни бани, където ваната е вкопана в стъпало или е част от по-голяма зидана конструкция. Здраво е, но е трудоемко и изисква кофраж и повече време за втвърдяване.

• Форма и място на ваната: вана в ниша между три стени изисква само предна стена, а ъгловата или асиметричната вана изисква повече рязане и повече стени.
• Състояние на пода и стените: кривите стени и неравният под означават повече изравняване, за да легнат плочките правилно.
• Достъп до канализацията: ако сифонът е на неудобно място или трябва да се преправят тръбите, работата се удължава.
• Плотове и рафтове: разширяването на стената за рафт или стъпало добавя работа и материал.
• Вид на ревизионния отвор: магнитната вратичка, която се облицова със същите плочки, изисква повече прецизност от обикновената пластмасова решетка.

• ваната се зазижда без ревизионен отвор и при запушен или протекъл сифон се налага да се чупят плочки,
• акрилната вана не се подпира според указанията на производителя и стои само на крачетата, затова дъното се огъва при натоварване,
• липсва уплътнителна лента между ръба на ваната и стената и водата влиза зад ваната,
• газобетонът се облицова без грунд и хидроизолация и попива влага,
• силиконира се празна вана и фугата се разкъсва след първото къпане,
• стената се изгражда плътно под ръба, без да се остави място за плочката, и после няма къде да се пъхне горният ред.

Ако имате основни умения с инструменти, проста предна стена можете да направите и сами. Свързването към канализацията е по-добре да оставите на водопроводчик или поне да го дадете за проверка преди зидането.

1. Поставете ваната на крачетата, нивелирайте я с нивелир и затегнете контрагайките.
2. Свържете сифона, напълнете ваната с вода и проверете дали връзките не текат.
3. Залепете уплътнителна лента по контакта между ръба на ваната и стената според указанията на производителя.
4. Измерете височината под ръба на ваната и извадете дебелината на лепилото и плочките.
5. Нарежете газобетонните блокчета на нужната височина и дължина.
6. Лепете блокчетата с тънкослойно лепило към пода и редовно проверявайте равнината и вертикалността.
7. Оставете отвор за ревизионната вратичка на мястото на сифона и монтирайте рамката ѝ.
8. Оставете лепилото да изсъхне според данните на производителя.
9. Грундирайте стената и нанесете хидроизолационна обмазка, а в ъглите и по контакта с пода вградете уплътнителна лента.
10. Облицовайте стената с плочки и пъхнете горния ред под ръба на ваната.
11. Фугирайте и след като фугата изсъхне, напълнете ваната с вода.
12. Запълнете фугата между ваната и плочките със санитарен силикон и изпуснете водата едва след като силиконът изсъхне.

• ваната не помръдва и не скърца при натоварване,
• стената е равна и вертикална, а плочките нямат издутини и не звучат кухо при почукване,
• ревизионната вратичка се отваря и през отвора се вижда сифонът,
• силиконовата фуга е непрекъсната, без мехурчета и добре залепнала и за ваната, и за плочките,
• след пробно пълнене и изпускане не се появява вода под ваната или зад нея,
• фугите на плочките са равномерни, а горният ред стои чисто под ръба на ваната.