Пробиване на кръгли отвори в плочки и гранитогрес

Става дума за пробиване на кръгъл отвор с по-голям диаметър през цялата дебелина на плочката. За разлика от малката дупка за дюбел, тук не се използва обикновено свредло, а боркорона, тоест кух цилиндър с режещ ръб по обиколката. Короната изрязва кръг, а вътре в нея остава изрязаното „кръгче“, което после се изважда.

Позицията се отчита на брой, тоест за всеки отвор поотделно. Типични случаи, в които ще ви трябва:

• изходи за студена и топла вода за стенен смесител в душа или над ваната,
• спирателни кранове и сифон под мивката,
• връзки на радиатор или лира за баня, които излизат от стената или от пода,
• канализационна тръба на тоалетна, биде или подов сифон с кръгло тяло,
• конзоли за контакти и ключове в облицована стена,
• преминаване на щрангове, анкери на парапет или колчета на тераса с гранитогрес.

Защо отворът не може просто да се „изреже“ с ъглошлайф? Може, но кръгла форма от прави разрези никога не е чиста. Капачката на смесителя или на радиаторния вентил обикновено има съвсем малък застъп, така че назъбеният ръб ще се показва изпод нея. Короната прави точен кръг, който капачката надеждно покрива.

Класическият стенен фаянс е по-мек и по-порест. В него може да се пробива и с по-евтини корони с твърдосплавни зъби или с регулируем пергелен нож. Гранитогресът е друга категория. Изпича се при висока температура, много е плътен и твърд, а водопоглъщането му според производителите обикновено е под половин процент. Точно тази плътност го прави отличен материал за под, но при пробиване оказва съпротивление, което обикновеният инструмент не може да преодолее.

Затова в гранитогрес се пробива само с диамантена боркорона. При пробиването се отделя много топлина. Ако короната не се охлажда, диамантите се „заглаждат“, спират да режат и плочката прегрява. Прегрялата плочка може да получи фина пукнатина, която в първия момент не се вижда, а се появява чак след полагането или след първия отоплителен сезон.

Друга особеност на съвременния гранитогрес са големите формати и тънките плочи. Плочки 60 × 120 см и по-големи са чувствителни на огъване и напрежение при пренасяне. Отвор близо до ръба на такава плоча е слабо място, от което може да тръгне пукнатина. При полирания гранитогрес пък има риск повърхността около отвора да се надраска, ако короната се плъзне при започване.

Измерване на мястото

Най-много работа не е самото пробиване, а точното измерване. Фаянсаджията мери от твърда опорна точка, например от ъгъла или от последната положена плочка, къде е центърът на тръбата хоризонтално и вертикално. При това трябва да прибави ширината на фугата между плочките. Точно тук стават най-много грешки: един забравен милиметър на всяка фуга при три или четири плочки се натрупва в отместване, което капачката вече не скрива. Затова опитните майстори често допират плочката на мястото, където ще лежи, и пренасят положението на изхода директно върху нея.

Избор на диаметър

Отворът обикновено се пробива с няколко милиметра по-голям от диаметъра на тръбата. Причините са няколко: тръбата може да не стои съвсем перпендикулярно, нужна е малко хлабина при монтажа, а при отоплителните тръби има леко движение при загряване. Диаметърът обаче не бива да е по-голям от това, което покрива капачката или маншетът. Затова е добре при измерването да имате подръка конкретния смесител или вентил, а не просто „някаква капачка“.

Самото пробиване

Плочката се поставя с лицето нагоре върху равна, твърда основа, например парче дъска или друга плочка, за да не се огъва. Корона без централно водещо свредло има склонност да се плъзга по гладката глазура. Затова се използва шаблон с вакуумна вендуза или короната първо се допира под ъгъл, прорязва малък жлеб и чак тогава се изправя перпендикулярно. Пробива се без удар, с лек натиск, с водно охлаждане, а при сухите корони с восъчен пълнеж с леко кръгово движение. Към края натискът се намалява още, за да не се нащърби задната страна на плочката при пробиване.

Почистване и проверка

След пробиването изрязаното кръгче се изважда, ръбът се оглежда и при нужда леко се заобля с диамантена шлифовъчна гъба. Плочката се изплаква, за да не остане по нея кал от пробиването, и преди лепене още веднъж се допира на мястото си.

На пазара има няколко вида инструменти и всеки е подходящ за нещо различно. Полезно е да знаете с какво работи майсторът, защото от това зависи качеството на ръба.

• Диамантена корона за сухо пробиване с восък: слага се на обикновена бормашина или акумулаторен винтоверт, восъкът вътре се топи при загряване и охлажда диамантите. Подходяща е за по-малки отвори и единични бройки. Изисква кръгово движение и търпение.
• Диамантена корона с резба M14 за ъглошлайф: бърза и мощна, използват я фаянсаджиите при повече отвори. Работи на високи обороти, затова охлаждането и стабилното водене са важни, иначе има риск от нащърбване.
• Корона за мокро пробиване със стойка: най-точна, подходяща за големи диаметри, например за канализацията на тоалетна, и за дебел гранитогрес на открито. За единични отвори в банята се използва по-рядко.
• Твърдосплавна корона или пергелен нож: само за мек стенен фаянс. За гранитогрес не става, бързо се изтъпява и може да счупи плочката.

За подов гранитогрес на практика почти винаги се работи с диамант. При естествен камък и стъклена мозайка важат други правила и майсторът трябва предварително да каже дали има опит с такъв материал.

Отворът може да се направи точно само когато всички тръби и конзоли са монтирани точно. Преди облицоването трябва да имате:

• водопроводчикът е монтирал изходите на правилната височина и разстояние, затапил ги е и е направил изпитване под налягане,
• при стенен смесител изходите са в една хоризонтална линия и на разстоянието, посочено от производителя на смесителя (обикновено 150 мм),
• електротехникът е монтирал конзолите така, че след облицоване да са на нивото на плочките, а не дълбоко под тях,
• в мокрите зони е готова хидроизолацията, включително уплътнителните маншети около тръбите,
• избрани са конкретните смесители, вентили и капачки, за да може да се определи диаметърът на отвора,
• имате достатъчно плочки и за евентуална смяна, защото при пробиване на твърд гранитогрес понякога някоя се поврежда.

В жилищна сграда внимавайте и за общите щрангове на отоплението или водата, които минават през банята. Отворът около тях трябва да остави тръбата свободна, без да се натоварва или удря.

Ако отворът е до газова тръба, например при преминаване към котел, с тръбата може да работи само правоспособен специалист. Ако някога усетите миризма на газ, веднага излезте, не включвайте и не изключвайте електрически ключове и се обадете на 112.

Макар винаги да става дума за „един брой“, трудността между отделните отвори е много различна. От нея зависят времето и рискът от повреда на плочката.

По-лесни случаи

• свободна плочка преди полагане, която може да се пробие на маса,
• по-малък диаметър и отвор в средата на плочката, далеч от ръба,
• матов гранитогрес с обичайна дебелина около 8 до 10 мм,
• няколко еднакви отвора наведнъж, когато инструментът вече е подготвен.

По-трудни случаи

• отвор в вече положена плочка, например при допълнителен монтаж на радиатор; плочката трябва да е изцяло залепена, иначе може да се спука, а зад нея може да има тръби или кабели,
• отвор близо до ръба на плочката; от ръба обикновено трябва да има поне около 1 до 2 см, при тънък голям формат по-добре повече,
• отвор върху фуга, когато половината кръг се пада на една, а половината на друга плочка; двете плочки трябва да се фиксират здраво една към друга,
• голям диаметър, например за канализация на тоалетна или колче на парапет,
• дебел гранитогрес за открито с дебелина около 20 мм, полирана повърхност или противоплъзгаща структура,
• голяма плоча, с която се работи трудно и чиято повреда струва най-много труд.

При положена плочка е добре да изчакате лепилото да се втвърди напълно. Според производителя на лепилото това обикновено е поне 24 часа, при по-дебел слой и повече. Пробиването в прясно положена плочка може да я отлепи.

В ценоразписа освен тази позиция ще намерите и сродната работа изрязване на отвори във фаянс и теракота. На пръв поглед звучат сходно, но методът и инструментите са различни.

• Пробиването с корона винаги дава кръгъл отвор с чист ръб. Подходящо е за тръби, изходи за вода, канали и конзоли.
• Изрязването е за правоъгълен или неправилен отвор или изрез, например за квадратен подов сифон, ревизионна вратичка, изрез около каса, ъгъл на стена или стъпало. Прави се с ъглошлайф, машина за рязане на плочки или водна машина.
• При кръглия отвор решаващи са диаметърът, материалът и мястото. При изрязването решаващи са дължината и броят на разрезите и дали изрезът е в средата на плочката или от ръба.
• Правоъгълен отвор в средата на плочката често започва с малки дупки в ъглите, за да не тръгнат пукнатини от острите ъгли. Това обаче е част от изрязването, а не отделна позиция за кръгъл отвор.

Ако ви трябва отвор за тръбата на радиатора, поръчвате кръгъл отвор. Ако ви трябва изрез за квадратен подов сифон, става дума за изрязване. При съмнение е добре да покажете на фаянсаджията конкретното изделие, което ще минава през плочките.

Повечето проблеми с отворите не се виждат веднага, а при монтажа на оборудването или след няколко месеца употреба.

• Изместен отвор: грешно измерване или забравена фуга. Капачката не стои в центъра или изобщо не покрива отвора и плочката трябва да се сменя.
• Твърде малък отвор: тръбата влиза насила, плочката е под напрежение и с времето се пука. При отоплителните тръби това се случва по-често, защото те се разширяват при загряване.
• Фина пукнатина от прегряване: получава се при пробиване без охлаждане или с изтъпена корона. В началото не се вижда, после се удължава и се замърсява.
• Нащърбен ръб: твърде силен натиск към края или пробиване с удар. Под капачка понякога минава, при конзоли и канали често не.
• Твърдо запълване около тръбата: процепът между тръбата и плочката се запълва с фугираща смес. Движението на тръбата после натрошава фугата или поврежда плочката. Правилно се запълва с трайно еластичен материал, обикновено санитарен силикон.
• Прекъсната хидроизолация: в душа при допълнително пробиване се поврежда хидроизолационната шпакловка или маншетът под плочката и водата започва да прониква зад облицовката.
• Пробита тръба или кабел: при пробиване в положена облицовка без проверка какво има зад нея. Преди такова пробиване трябва да знаете трасетата на инсталациите или да ги проверите с детектор.

Ако ви трябват един или два отвора в свободна плочка, например за връзката на лира, можете да се справите сами. За отвори в положени плочки в душа, големи диаметри и големи формати по-добре се обърнете към фаянсаджия. При пробиването се отделя фин прах, съдържащ кварц, затова използвайте респиратор поне клас FFP2 и защитни очила.

1. Подгответе диамантена корона с подходящ диаметър, бормашина без удар, шаблон или парче дъска с пробит водещ отвор и съд с вода.
2. Допрете плочката на мястото ѝ, пренесете върху нея центъра на изхода и прибавете ширината на фугата.
3. Отбележете центъра на отвора с маркер върху хартиено тиксо, залепено на глазурата.
4. Поставете плочката с лицето нагоре върху равна и твърда основа, за да не се огъва.
5. Изключете удара и задайте средни обороти според указанията на производителя на короната.
6. Поставете короната в шаблона или под ъгъл, прорежете плитък жлеб и после я изправете перпендикулярно.
7. Пробивайте с лек натиск, като непрекъснато охлаждате с вода, а при восъчна корона леко кръжете.
8. Към края намалете натиска, за да не се нащърби задната страна на плочката.
9. Извадете изрязаното кръгче, огледайте ръба и леко го шлифовайте с диамантена гъба.
10. Изплакнете плочката, оставете я да изсъхне и преди лепене я допрете още веднъж на мястото ѝ.

Ако короната спре да реже и само бръмчи, значи е заглаждана. Помага кратко пробиване в шлифовъчен камък или парче газобетон, което отново оголва диамантите.

Самото пробиване на един отвор в свободна плочка обикновено отнема само няколко минути. Повечето време отива за измерване, подготовка на инструмента и проверка. При положена плочка, голям диаметър или дебел гранитогрес отнема значително повече. Ако процепът около тръбите се запълва със силикон, имайте предвид, че според производителя той обикновено се втвърдява напълно едва след няколко дни, и дотогава не го натоварвайте излишно с вода в душа.

При проверката огледайте отвора отблизо на странична светлина, която показва и фините пукнатини. Прокарайте пръст по ръба: той не трябва да е остър или нащърбен. Почукайте леко около положената плочка, кухият звук издава лошо залепено място. И най-важното: допрете капачката или маншета, който ще покрива отвора.

• всеки отвор е на мястото си според монтираните изходи и тръби,
• капачките и маншетите покриват отворите изцяло и стоят в центъра,
• изходите на смесителя са симетрични, на еднаква височина и разстояние,
• ръбовете на отворите са чисти, без нащърбвания и остри парчета,
• на странична светлина по плочките не се виждат фини пукнатини,
• около отворите глазурата или полираната повърхност не е надраскана,
• плочките с отвори не кънтят кухо при почукване,
• процепът между тръбата и плочката е запълнен с еластичен материал, а не с фугираща смес,
• в душа и до ваната хидроизолацията и уплътнителните маншети около тръбите са запазени,
• околността е почистена от кал и прах от пробиването.