Монтаж на структура за WC Geberit с обзиждане

Разликата от обикновения монтаж на модула е, че майсторът не оставя гола метална рамка. Накрая получавате готова предстена с равна повърхност, отвор за бутона за пускане и стърчащи шпилки за чинията. Обикновено работата включва:

• измерване на позицията и височината на модула спрямо бъдещия завършен под и оста на чинията,
• закрепване на рамката към пода и стената, нивелиране хоризонтално и вертикално,
• свързване на канализационното коляно към тръбата и на студената вода към спирателния кран в казанчето,
• изпитване на водопровода под налягане и проверка на канализационната връзка за течове,
• поставяне на предпазните капаци на отвора за бутона, коляното и шпилките,
• изграждане на предстена от газобетонни блокчета или от гипсокартон върху метална конструкция,
• при уговорка и рафт над модула или предстена чак до тавана.

В позицията обикновено не влизат хидроизолацията, фаянсът, монтажът на чинията и на бутона. Тези стъпки идват след обзиждането и често ги прави същият фаянсаджия. Затова преди поръчката си изяснете къде точно свършва неговата работа.

Най-важната информация е височината на завършения под. Модулът се настройва по нея, а не по сегашната бетонна плоча. Ако още не знаете дали ще има нова замазка, подово отопление или само плочки върху стария под, монтажникът ще трябва да гадае. Сгрешената височина после не се поправя без къртене. Когато отбележите на стената линия „завършен под“ или кажете точно каква ще е подовата настилка заедно с лепилото, си спестявате много главоболия.

Тръби и пространство

• Канализационната тръба с подходящ диаметър трябва да стига до мястото на тоалетната, в панелния блок обикновено от щранга. Връзката трябва да има наклон към канализацията.
• Студената вода трябва да е изведена приблизително до мястото на казанчето. Точното положение ще уточни монтажникът, но тръбата не бива да завършва в другия край на помещението.
• Стената зад модула трябва да е здрава. Kombifix се закрепва главно към зидарията, а Duofix пренася тежестта чрез краката си към пода, но и той има нужда от сигурно закрепване горе.
• Ако до тоалетната ще има контакт за седалка с биде функция или осветление, кабелът трябва да бъде изтеглен от електротехник преди обзиждането.

Решения, които се вземат предварително

Майсторът трябва да знае каква чиния и какъв бутон ще имате, какъв размер е фаянсът и как искате да е разположен. Дълбочината на чинията определя колко навътре в банята ще е седалката. Форматът на плочките пък решава дали отворът за бутона ще се падне в средата на плочка или върху фуга. Който мисли за това чак при лепенето на фаянса, често открива, че бутонът стои половин сантиметър встрани от фугата и изглежда недовършено.

Апартамент в блок

Ако при ремонта се пипа щрангът, в повечето случаи трябва да се спре водата за целия вертикал. Уговорете деня и часа с домоуправителя и съседите от щранга предварително, за да не стои майсторът и да чака. Добре е и да проверите в какво състояние е старото тръбно разклонение. Ако е изгнило, сега е моментът да се смени, а не след като стената е обзидана и облицована.

Измерване и поставяне на рамката

Монтажникът първо отбелязва оста на тоалетната, височината на завършения под и мястото на канализацията. Краката на модула се изтеглят според дебелината на подовата настилка, рамката се опира на стената и се нивелира с нивелир в двете посоки. Височината на седалката зависи от височината на шпилките. Производителят е поставил маркировки на рамката, по които се настройва. Обичайната височина на седалката е приблизително 40 до 46 см над завършения под. На по-високи хора или на възрастни обикновено им е по-удобна горната граница.

След това рамката се закрепва. Краката се завиват в пода, горните държачи в стената. При стари панелни санитарни възли, кухи тухли или газобетон трябва да се изберат подходящи дюбели. Ако стената не е достатъчно здрава, горното закрепване се решава с помощен профил или чрез зиданата предстена.

Свързване на водата и канализацията

Канализационното коляно се свързва към тръбата, според случая чрез редукция или удължение. Коляното трябва да стои така, че след фаянса да стърчи точно колкото трябва за чинията. Водата се подава към спирателния кран в казанчето, до който по-късно се стига през отвора за бутона. Следва изпитване под налягане. Тръбата се поставя под налягане и майсторът следи дали налягането не спада и дали нещо не капе. Добре е да видите изпитването с очите си. След обзиждането теч се търси трудно.

Обзиждане

При зидания вариант около модула се редят газобетонни блокчета, обикновено с дебелина 50 до 100 мм, залепени с лепило за тънък слой. Блокчетата се изрязват около коляното, тръбата за вода и капака на бутона и прилягат плътно до рамката. При сухия вариант около модула се изгражда конструкция от CW и UW профили или от системните профили на производителя. Тя се облицова с влагоустойчив гипсокартон, при тоалетната обикновено в два слоя, за да не поддава предстената.

Накрая равнината на повърхността се проверява с дълга мастарка. Тя трябва да е равна за лепилото за фаянс, а предпазните капаци да останат на местата си. Те се скъсяват едва след фаянса, не по-рано.

Колко време отнема

Поставянето и свързването на модула в подготвена баня обикновено отнема няколко часа. С обзиждане, рафт и изравняване това е по правило един работен ден, а при предстена до тавана или сложна връзка с канализацията и повече. Лепилото за газобетон обикновено иска поне до следващия ден, преди да се продължи. Хидроизолацията се нанася на два слоя и всеки трябва да изсъхне според указанията на производителя. Едва тогава идва фаянсаджията.

Газобетон

Зиданата предстена е здрава, тежка и добре заглушава звука. Фаянсът се държи на нея сигурно и стената не поддава дори при едроформатни плочки. Подходяща е особено за Kombifix, който е създаден именно за зазиждане. Недостатъците са теглото, повечето прах при рязане и по-дългото съхнене. В по-стари къщи с дървен гредоред помислете дали подът ще издържи такова натоварване.

Гипсокартон

Сухата предстена е лека, бърза и не трябва да съхне. Често се прави с Duofix и при по-дълги предстени, където в една линия влизат тоалетната, мивката и вграден смесител. За да не се пука фаянсът, профилите трябва да са на малко разстояние един от друг, гипсокартонът да е влагоустойчив и при тоалетната за предпочитане в два слоя. В кухините често се слага минерална вата срещу шума от пускането на водата.

До половин височина или до тавана

Предстена до височината на модула с хоризонтален рафт е практична: на рафта се поставят дребни неща, а фаянсаджията има по-малко работа. Рафтът обаче е още един ръб, който трябва да се облицова точно и с лек наклон, за да не застоява вода по него. Предстената до тавана изглежда по-чисто и скрива по-добре щранга, но иска повече материал и време. В панелните блокове често се избира точно тя, за да изчезнат старите тръби.

Бързо и без изненади минава монтажът в празна, почистена баня с равна здрава стена, изведена канализация и ясна височина на пода. Тогава майсторът само измерва, поставя, свързва, изпитва и обзижда.

Работата се удължава и затруднява най-вече когато:

• канализацията е на неподходящо място и трябва да се удължава или мести, понякога с къртене на канал в пода,
• стената зад тоалетната е крива, куха или от материал, който държи лошо дюбелите,
• модулът се монтира в ъгъл, където обзиждането чупи, или до прозорец или врата,
• в блока трябва да се заобиколи щрангът и предстената стига до тавана,
• искате рафт, ниша или обща предстена за тоалетната и мивката,
• в къщата подът още не е готов и височината трябва да се извлече от проекта,
• майсторът трябва да чака други специалисти, например електротехник за контакта на седалката с биде функция.

В ценоразписа има и отделна позиция Монтаж на Geberit (Duofix / Kombifix) без обзиждане. Рамката, свързването и изпитването са същите. Разликата е кой и кога изгражда предстената. На практика изглежда така:

• без обзиждане майсторът оставя монтиран и изпитан модул, а предстената после я прави специалист по гипсокартон, зидар или самият клиент,
• с обзиждане приемате готова повърхност за хидроизолация и фаянс, а за равнината и правилната дебелина отговаря един човек,
• при варианта без обзиждане трябва точно да се предаде с каква дебелина на предстената е изчислил монтажникът, иначе дължините на шпилките и коляното може да не излязат,
• с обзиждане работата често се разпределя в два дни заради съхненето, докато самият монтаж на модула нерядко отнема част от деня,
• вариантът без обзиждане е удачен най-вече когато в банята се прави голяма гипсокартонена предстена за няколко уреда наведнъж и я изгражда един екип.

Ако в банята имате само тоалетна и един фаянсаджия за цялото помещение, вариантът с обзиждане обикновено е по-простият. Отпада координацията и спорът кой е виновен за кривата стена.

• Грешна височина на пода. Модул, настроен по грубия бетон, след замазката и плочките се оказва по-ниско. Тоалетната е ниска, а шпилките не съвпадат с отворите на чинията.
• Ненивелирана рамка. При чинията не личи веднага, но бутонът е накриво и фаянсаджията трябва мъчително да изрязва плочките около него.
• Липсващо или набързо направено изпитване под налягане. Капеща връзка се показва като влажно петно по съседната стена или по тавана на съседа след няколко седмици.
• Твърде дебело обзиждане. Шпилките за чинията и канализационното коляно не стърчат достатъчно и чинията не може да се затегне правилно.
• Тънък гипсокартон или рядко разположени профили. Предстената поддава при сядане, фугите около чинията се пукат, а силиконът се отлепва.
• Махнати капаци преди фаянса. В казанчето или коляното попада лепило или парчета, после казанчето пропуска или канализацията се запушва.
• Забравен спирателен кран. Ако до крана не се стига през отвора за бутона, при ремонт на казанчето няма как да спрете водата само за тоалетната.
• Липсваща хидроизолация на предстената. При душ или ръчен душ за биде до тоалетната влагата прониква в гипсокартона и с времето фаянсът се отделя.

Сръчен човек с добри инструменти може да се справи сам, ако водата и канализацията са подготвени и работи прецизно. Ако ще се пипа щрангът в блока, уговорете спирането на водата с домоуправителя. Ако не сте сигурни във водопроводната връзка, оставете изпитването под налягане на водопроводчик. Прочетете внимателно инструкцията за монтаж на производителя, защото конкретните размери се различават между моделите.

1. Затворете главния спирателен кран и проверете, че водата е спряна.
2. Отбележете на стената оста на тоалетната и линия на завършения под заедно с плочките и лепилото.
3. Изтеглете краката на модула според подовата настилка и опрете рамката на стената.
4. Нивелирайте рамката вертикално и хоризонтално и проверете височината по маркировките.
5. Пробийте отворите, поставете подходящи дюбели и закрепете здраво краката в пода и държачите в стената.
6. Свържете канализационното коляно с уплътнение и проверете наклона.
7. Свържете студената вода към спирателния кран в казанчето според инструкцията.
8. Поставете тръбата под налягане, оставете я толкова време, колкото препоръчва производителят, и огледайте всички връзки.
9. Напълнете казанчето и пуснете пробно водата в коляното, като следите за течове.
10. Поставете всички предпазни капаци на отвора за бутона, коляното и шпилките.
11. Изградете предстена от газобетон на лепило или от профили и влагоустойчив гипсокартон в два слоя.
12. Проверете равнината с мастарка и дали шпилките стърчат достатъчно за дебелината на фаянса.
13. Оставете лепилото да изсъхне според производителя и едва тогава продължете с хидроизолацията и фаянса.

Преди фаянса всичко още се вижда и може да се поправи. После вече не. При приемането минете през тези точки и не се притеснявайте да питате:

• модулът е стабилен, при натиск не мърда и не скърца,
• височината отговаря на отбелязания завършен под и на уговорената височина на седалката,
• оста на тоалетната е там, където сте се разбрали, а отворът за бутона съвпада с разположението на фаянса,
• изпитването под налягане е направено пред вас и никоя връзка не капе,
• спирателният кран е достъпен през отвора за бутона и може да се затвори,
• канализационното коляно и шпилките стърчат с дължина, отговаряща на дебелината на фаянса,
• всички предпазни капаци са на мястото си и са цели,
• предстената е равна, без видими вълни, а при гипсокартон не поддава,
• рафтът или горният ръб е хоризонтален или с лек наклон навън от стената,
• около работното място е почистено и имате от майстора инструкцията за монтаж и модела на модула.