Облицовка и настилка XL формат 60×120

Дългата плочка се държи по различен начин от квадрат 30×30 или 60×60. Гранитогресът леко се извива при изпичането, най-често в средата на дългата страна. При малкия формат окото не забелязва това. При дължина 120 см обаче и малкото извиване се вижда като разлика в нивото на ръбовете: едната плочка стърчи над съседната. На пода го усещате с ходилото, на стената го виждате при странична светлина.

Втората разлика е в покритието с лепило. Под голямата плочка лесно остават въздушни джобове. Ако лепилото не покрие почти цялата гърба, плочката кънти на кухо при почукване. При натоварване, например под крак на шкаф или при удар, тя може да се спука.

Третата разлика е в пренасянето. Един човек не може безопасно да пренесе и положи плочка 60×120. Работи се по двама, с вакуумни дръжки, често и с преносна рамка. Рязането изисква дълга машина и диамантени инструменти. Всичко това влияе и на темпото, и на резултата.

Къде 60×120 се използва най-често:

• подове в дневни, коридори и кухни, често с подово отопление,
• стени на бани, когато собственикът иска възможно най-малко фуги,
• гръб на кухнята между горните и долните шкафове,
• плавен преход от жилището към терасата, ако производителят предлага същия декор и в дебелина за външно приложение.

В ценоразписа на NUMIQ освен тази позиция има още две сродни, всяка със собствена страница. Добре е да изберете правилната, защото всяка предполага различен начин на работа и различна трудност.

• Облицовка и настилка до 60 см: обичайните формати като 30×60, 60×60 или по-малки. Една плочка се носи от един човек, основата не трябва да е толкова идеална, разрезите са по-къси и работата върви по-бързо. Ако плочките ви са 60×60, те са тук, а не в XL.
• Облицовка и настилка XL формат 60×120 (тази страница): един конкретен дълъг формат. Изисква по-равна основа, двустранно лепене, нивелиращи клипсове и работа по двама. На стена трябва да се отчетат теглото и здравината на основата.
• Облицовка и настилка гранитогрес над 60 см: останалите големи формати, например 80×80, 100×100, 120×120 или големи тънки плоскости. При най-големите размери са нужни рамка за пренасяне, повече хора и понякога друга техника за рязане. Ако размерът ви е различен и е над 60 см, вижте там.

Защо 60×120 има отделна позиция? На практика това е най-разпространеният XL формат и фаянсаджиите имат утвърден начин на работа с него. Той е осезаемо по-труден от 60×60, но все още се полага от обикновен екип без специалната техника, която изискват най-големите плоскости.

При XL формата подготовката решава повече от самото лепене. Повечето рекламации идват от основата, а не от плочката.

Равнинност и здравина на основата

Замазката или мазилката трябва да са равни. За големи формати обикновено се препоръчва отклонение до около 2 мм на 2 м мастар. Точните стойности посочват производителите на плочките и на лепилото. Големите неравности не се изправят с лепило: прекалено дебелият слой се свива при съхненето и плочката може да се изкриви. Затова на пода често се прави саморазливна замазка, а на стената се изправя мазилката или се използват плоскости гипсокартон.

В много панелни и тухлени блокове старите подове и стени са с видими отклонения, понякога с по няколко сантиметра в рамките на едно помещение. Това е нормално за възрастта на сградите, но при 60×120 трябва да се изправи, преди да се лепи.

Основата трябва да е здрава, без прах и без ронещи се слоеве. Старите плочки или мозайката понякога могат да останат и да се лепи върху тях. При 60×120 това има смисъл само ако са здрави, равни и не кънтят на кухо.

Влажност на замазката

Пресната замазка трябва да изсъхне. Циментовата обикновено има нужда от няколко седмици според дебелината, а анхидритната е още по-чувствителна към влага. Фаянсаджията трябва да измери остатъчната влажност, а не да я прецени на око. При подово отопление преди полагането се прави загряване и охлаждане по протокола на производителя на системата. Без това замазката може да продължи да работи под готовата настилка.

План за редене и съгласуване с другите майстори

При дългите плочки си струва редът да се начертае предварително. Целта е да се избегнат тесни ивици до стената и до вратата, а изводите за вода, контактите и ключовете да не попаднат точно върху ръба на плочка. Затова се разберете с водопроводчика и с електротехника още преди мазилките. На практика често се случва контактът да е изместен с 2 см и плочката да трябва да се реже по цялата ширина.

Други неща, които трябва да са готови или известни:

• хидроизолацията в душа и около ваната, включително лентите в ъглите и маншетите около изводите,
• котата на готовия под заради касите на вратите и праговете,
• мястото и видът на линейния сифон, ако душът е без бариера,
• укрепването на тежките предмети по стената, например окачената тоалетна или мивката, за да не се пробива наслуки в готовата облицовка.

Под

След проверката на основата се нанася грунд, който изравнява попиваемостта и подобрява сцеплението на лепилото. Фаянсаджията маркира оста по плана и подрежда първия ред на сухо, за да провери връзката с вратата и стените.

Лепилото се нанася с назъбена маламашка с по-голям зъб, обикновено 10 до 12 мм, а тънък слой се изтегля и върху гърба на плочката. Това се нарича двустранно лепене. Браздите в лепилото върху основата трябва да вървят успоредно на късата страна на плочката, за да може въздухът да излезе при притискането. Плочката се поставя, леко се плъзга и се притиска, често с гумен чук или с вибриращ инструмент.

Между плочките се поставят нивелиращи клипсове и клинове. Те изтеглят ръбовете в една равнина, докато лепилото се втвърдява. След втвърдяването клипсовете се отчупват. От време на време първата плочка се повдига, за да се види дали лепилото покрива цялата повърхност. Ако не, начинът на работа се коригира.

Стена

На стената се започва от хоризонтална опорна летва, закрепена над пода. Така първият ред не се плъзга, а най-долният ред се добавя накрая, когато котата на готовия под е ясна. При теглото на плочка 60×120 са важни лепило с намалено плъзгане и здрава основа. Гипсокартонът трябва да е предназначен за влажни помещения и обикновено се прави на два слоя, за да издържи натоварването, което посочва производителят му.

На стената плочките 60×120 се редят вертикално или хоризонтално. При вертикално редене хоризонталните фуги са по-малко и помещението изглежда по-високо. При хоризонтално по-лесно се съобразява височината на облицовката с цял ред плочки.

Разрези и отвори

За прави разрези се използва ръчна машина с водач, по-дълъг от 120 см, или настолна машина с водно охлаждане. Отворите за тръби и кутии се пробиват с диамантени боркорони, а изрезите се правят с ъглошлайф. В ъглите отрязаните ръбове често се шлайфат под ъгъл, за да се получи чист ъгъл без профил. При душ с наклон плочката или се нарязва на „плик“, или се поставя линеен сифон до стената и цялата повърхност се наклонява в една посока. При 60×120 второто решение обикновено изглежда по-добре, защото плочките остават цели.

Фугиране и еластични фуги

Фугира се, след като лепилото се втвърди, обикновено най-рано на следващия ден, а при бързовтвърдяващите лепила и по-рано според производителя. Фугата е тясна, обикновено 2 до 3 мм, но не бива да е нулева. Ъглите, контактът с ваната, периметърът на пода и деформационните фуги не се запълват с фугираща смес, а със санитарен силикон.

Колко време отнема

Полагането на 60×120 е видимо по-бавно от това на по-малките формати. Всяка плочка се лепи двустранно, нивелира се с клипсове, а при рязане се пренася по двама. След полагането по пода обикновено може да се ходи внимателно след около 24 часа. Пълното натоварване и пускането на подовото отопление производителите на лепила обикновено препоръчват след няколко дни до няколко седмици. Към това трябва да се добави времето за изравнителните замазки и за съхнене на замазката, което често е най-дългата част от целия график.

Плочка

• Ректифициран ръб: ръбовете са шлайфани и точно под прав ъгъл, затова плочката се полага с тясна фуга. При 60×120 това е обичайният стандарт.
• Дебелина: обикновено около 9 до 10 мм. По-дебелите плочки за открито са по-тежки и се режат по-трудно. Тънките варианти са по-леки за стена, но по-крехки при пренасяне.
• Повърхност: полираната повърхност подчертава всяка разлика в ръбовете и всяка неравност, матовата ги скрива повече. За под в баня и кухня погледнете и данните за устойчивост на подхлъзване, които дава производителят.

Лепило

За големи формати се използва гъвкаво циментово лепило, обикновено с означение C2 по БДС EN 12004, с намалено плъзгане (T) и удължено отворено време (E). При подово отопление, върху гипсокартон или на балкон се избира лепило с по-голяма деформируемост (S1 или S2). Има и по-течни лепила за подове, които запълват по-добре пространството под плочката. Винаги важи това, което предписва производителят на плочките.

Система за нивелиране

Клипсовете с клинове или с винтови капачки при 60×120 са почти задължителни. Те не оправят лоша основа, но държат ръбовете на съседните плочки в една равнина, докато лепилото се втвърдява. Системата с клинове е бърза, винтовата позволява по-фино затягане.

Фугираща смес

За сухи помещения е достатъчна качествена циментова фугираща смес (CG2). В душове и на гърба на кухнята често се избира епоксидна фуга, която не поема вода и мазнина. С нея се работи по-трудно и тя се втвърдява по-бързо, затова изисква опит.

Трудността и съответно крайната цена зависят от това, което фаянсаджията заварва на място. Работата се улеснява от:

• равна и суха основа, която не се нуждае от изравняване,
• голяма правоъгълна площ без ниши и колони,
• предварително уточнен план и правилно разположени изводи,
• свободен достъп, приземен етаж или достатъчно голям асансьор, до който плочките се донасят лесно.

Работата се усложнява от:

• малка баня с много ъгли, ниши и разрези около тръби,
• облицовка на стена до тавана, при която тежките плочки се полагат от скеле или стълба,
• шлайфане на ъглите под ъгъл вместо профили,
• душ с наклон и разрези тип „плик“,
• съвпадане на рисунката, когато плочките имат жилки като мрамор и рисунката трябва да продължава през няколко плочки,
• качване на плочките по стълбите до по-висок етаж, защото 60×120 често не се побира в асансьора на блока.

При поръчката на материал предвидете резерв за разрезите. При дългите плочки и начупените помещения отпадъкът обикновено е по-голям, отколкото при малките формати, а по-късно може да не намерите същата партида.

• Разминаване на половина: редене с отместване на половин дължина изглежда естествено, но при извити плочки подчертава разликите в ръбовете. Затова производителите обикновено препоръчват отместване най-много с една трета. Проверете това в техническия лист още преди да изберете схемата.
• Лепене на точки: лепилото, нанесено само на купчинки, оставя кухини под плочката. По-късно това се проявява с кух звук, пукнатина или отлепена плочка.
• Изравняване с дебел слой лепило: вместо замазка неравността се запълва с лепило. Резултатът често е вълниста повърхност и пукнатини при свиването.
• Липсващи деформационни фуги: настилка без еластична фуга по периметъра и на вратата може да се повдигне или спука при топлинните движения, особено при подово отопление.
• Почти нулева фуга: плочките се допират с ръбовете, нямат място за движение и ръбовете им се откъртват.
• Полагане върху влажна замазка: влагата по-късно излиза като бели петна във фугите или като отлепване.
• Тесни ивици до стената: без план до вратата остава ивица от няколко сантиметра, която изглежда като грешка и лесно се чупи.
• Слаба основа на стената: еднослоен гипсокартон или стара мазилка може да не издържат теглото на XL облицовката. Проблемът се вижда едва след време, с пукнатини във фугите.

Ако имате опит с по-малки плочки и искате да опитате XL формат, започнете с равен под в просто помещение без душ. Стената в банята и душът с наклон е по-разумно да оставите на професионалист. Осигурете си помощник, двойни вакуумни дръжки, дълга машина за рязане, нивелиращи клипсове, назъбена маламашка с голям зъб и бъркалка.

1. Проверете основата с дълъг мастар и изравнете неравностите със саморазливна замазка.
2. Изсмучете праха и грундирайте основата по указанията на производителя.
3. Начертайте план за редене и подредете първия ред на сухо.
4. Залепете дилатационна лента по периметъра на помещението.
5. Забъркайте лепило за големи формати точно по указанията и го оставете да отлежи.
6. Нанесете лепило с назъбената маламашка върху основата и тънък слой върху гърба на плочката.
7. Положете плочката по двама, плъзнете я леко и я притиснете.
8. Поставете нивелиращите клипсове и затегнете клиновете.
9. Повдигнете първата плочка и проверете покритието с лепило.
10. Почистете излишното лепило от фугите, преди да се втвърди.
11. След втвърдяване на лепилото отчупете клипсовете и фугирайте.
12. Запълнете периметъра и деформационните фуги със силикон.

Ако основата се окаже твърде неравна или първите плочки не застават в една равнина дори с клипсовете, спрете работата. Поправката на XL настилка е по-трудна, отколкото да повикате майстор от самото начало.

Огледайте готовата повърхност на дневна светлина и с фенерче или лампа, поставена на пода, която свети успоредно на повърхността. Страничната светлина показва разликите в ръбовете и вълните много по-добре от лампата на тавана. При приемането проверете:

• равнинността под дълъг мастар, без видими издутини и вдлъбнатини,
• ръбовете между съседните плочки, без разлики, които да усещате с пръст или ходило,
• почукването с дръжка или ключ, без кух звук по повърхността на плочките,
• еднаквата ширина на фугите и правото им протичане,
• реденето по уговорения план и отместване, което отговаря на препоръката на производителя,
• разрезите около тръби, кутии и каси, без откъртени ръбове,
• еластичните силиконови фуги в ъглите, по периметъра и при ваната или душ корито,
• наклона в душа, при който водата се оттича към сифона и никъде не застоява,
• чистотата на повърхността, без остатъци от лепило и фугираща смес,
• предадените резервни плочки от същата партида за евентуален ремонт,
• информацията кога повърхността може да се натовари напълно и кога да се пусне подовото отопление.