Битумна хидроизолация с горелка (1 пласт)

При хоризонтална повърхност гравитацията помага. Изолаторът развива рулото, наварява го и то само ляга върху основата. Типични примери са фундаментната плоча, бетонната плоча под тераса или плоският покрив. На покрив и тераса основата трябва да има лек наклон, обикновено поне около 1,5 до 2 %, за да не застоява вода на едно място.

При вертикална повърхност изолаторът трябва да придържа мембраната по време на наваряването, да я подгрява постепенно и да я притиска. Работата върви по-бавно и иска повече опит. Често се работи в тесен изкоп около къщата. При високи стени на мазе мембраната се разделя на по-къси участъци, а в горната част понякога се закрепва и механично. Иначе дългото парче би повлякло със собственото си тегло още мекия битум и пластът отгоре би изтънял. След засипване на изкопа вертикалната изолация става практически недостъпна, затова всяка грешка по нея после се поправя много трудно.

Двете изолации трябва да се свържат помежду си. Ако мембраната на стената не се свърже плътно с изолацията на фундаментната плоча, влагата заобикаля изолацията в ъгъла и се покачва в зидарията. На практика често се оказва, че влажното мазе не се дължи на самата мембрана, а точно на лошо направената връзка.

• SBS модифицирана битумна мембрана остава еластична и на студ и поема дребни пукнатини в основата. За фундаменти, стени на мазе и покриви на къщи това е обичаен и разумен избор,
• мембрана с окислен битум е по-проста и по-малко еластична. На студ става крехка и може да се напука, затова е по-подходяща като долен пласт или за по-малко натоварени места,
• мембрана с минерална посипка се използва като горен пласт на покрив, който остава открит на слънце. Посипката пази битума от UV лъчите,
• мембрана с алуминиева подложка се предвижда при повишен риск от радон. В такъв случай пластовете определя проектант според измерване на радона на терена.

Изискванията към мембраните за изолация под терена са описани в стандарта БДС EN 13969. Когато избирате, гледайте етикета на рулото и техническия лист: вида битум, армировката и дебелината. Търговското име не казва нищо за качеството.

Еднопластовата система е предназначена за почвена влага в пропусклив терен с работещ дренаж или за повърхности, от които водата бързо се оттича. При глинеста почва, високи подпочвени води, скат, от който се стича вода, или жилищно мазе обикновено са нужни два пласта. Това трябва да реши проектант, а не преценка на място по време на работата.

1. Основата се почиства от прах, циментово мляко, остатъци от кофражно масло и ронливи части. Дупките и кавернитe се запълват с ремонтен разтвор.
2. Вътрешните ъгли се заобляват с холкер от разтвор, а ръбовете се закръгляват. През остър прав ъгъл мембраната не може да легне трайно без напрежение.
3. Проверява се дали бетонът е узрял и сух в цялата си дебелина, а не само отгоре.
4. Цялата повърхност се грундира с битумен грунд (праймер) и се оставя да изсъхне според указанията на производителя. Правилно грундираната основа е равномерно тъмна, без лъскави мокри петна.
5. Рулата се развиват на сухо и се подравняват така, че челните снаждания на съседните ивици да не попадат на едно място. Застъпванията се правят според производителя, обикновено около 10 cm по дължина и 15 cm на челата.
6. Мембраната се наварява с горелката по цялата ширина, като едновременно се подгрява и основата. Правилната температура личи по малката вълна разтопен битум пред рулото. На стена се работи винаги отдолу нагоре, така че горната ивица да застъпва долната по посока на стичане на водата.
7. Мембраната се притиска с валяк. По застъпванията трябва да излезе тънка непрекъсната ивица битум.
8. Вертикалната изолация се изтегля над терена, обикновено поне около 30 cm, и преди засипване се защитава с дренажна мембрана с пъпки или с XPS плочи.

Преминаванията на тръби и защитни гилзи се монтират още преди изолацията и се уплътняват със системен маншет или с наварен маншет от мембрана. Ако по-късно се пробие готовият пласт, той не може да се поправи надеждно.

Работата с открит пламък е за професионалист. Наварява се само на сухо, без силен вятър и при температура, която производителят позволява, при модифицираните мембрани обикновено от +5 °C нагоре. Горимите материали наоколо, като дърво, полистирол и фолио, се покриват или се държат на безопасно разстояние, а пожарогасителят трябва да е под ръка. Ако усетите миризма на газ от бутилката или маркуча, затворете вентила, отдалечете се и при нужда звънете на 112. Там, където мембраната опира в топлоизолация или дърво, вместо наваряване се избира самозалепваща мембрана.

Най-бързо се работи на голяма, равна и чиста площ със свободен достъп. Повече време и внимание изискват:

• вертикалните стени, особено високите стени на мазе, където мембраната трябва да се разделя и закрепва,
• тесният изкоп, в който човек трудно се движи около стената. Изкоп с ширина около 60 до 80 cm доста улеснява работата,
• многото ъгли, преминавания на тръби и светлинни шахти,
• неравната или повредена основа, която първо трябва да се поправи,
• работата извън сезона, когато времето налага технологични паузи.

При ремонт на плосък покрив старият пласт понякога не трябва да се маха. Той обаче трябва да е здрав, сух и без мехури. Ако под него има влага или се отлепва, премахването е неизбежно.

• пропуснат или недосъхнал грунд: мембраната залепва само на петна и се отлепва, често още при засипването,
• влажна основа: при загряване водата се превръща в пара, повдига мембраната и под нея остава кухина,
• прегряване: на стена е изкушаващо да се грее по-дълго, но така армировката изгаря и мембраната по-късно се скъсва под натоварване,
• къси застъпвания или снаждания без излязъл битум: водата влиза под изолацията и се разлива по площта,
• работа отгоре надолу по стената: тогава всяко снаждане насочва водата към конструкцията,
• остри ъгли без холкер: мембраната остава опъната и се пука при слягане на сградата,
• изолация, спряна на нивото на терена: пръските от дъжда и топящият се сняг влизат зад мембраната,
• засипване с камениста пръст или строителни отпадъци без защитен пласт: мембраната се пробива механично.

Вертикалната изолация можете да проверите само преди засипване на изкопа. Затова поискайте снимки на ъглите, преминаванията и връзката с хоризонталната изолация. При приемането обърнете внимание на:

• непрекъсната ивица излязъл битум по цялата дължина на застъпванията,
• мембрана, която на снаждането не може да се повдигне с ръка или шпакла,
• повърхност без мехури, вълни и лъскави прегорели места,
• заоблени ъгли без опъната мембрана,
• уплътнени преминавания на тръби,
• плътна връзка между изолацията на стената и тази на фундаментната плоча,
• завършване над терена под цокълна лайсна или обшивка от ламарина,
• защитен пласт преди засипване и работещ дренаж,
• на покрив и тераса: повърхност, по която след дъжд не стои вода.