Полагане и монтаж на OSB плоскости за под

OSB плоскостта е лека, здрава и се монтира на сухо. Затова е подходяща там, където мократа замазка би натоварила излишно конструкцията или би удължила ремонта с няколко седмици. Ето типичните случаи:

• таванско помещение или стара къща с дървен гредоред, където трябва нов носещ под,
• ремонт, при който се махат стар паркет или дъски и основата под тях е неравна,
• вила, работилница в гаража или техническо помещение, където подът трябва да е готов бързо,
• сух подов пакет със засипка и изолация в апартамент или в дървена къща.

Ако старият под е от няколко слоя, например паркет, залепен с битумна маса, или стари PVC плочки, той се маха преди монтажа. Ако подозирате, че в старите подови настилки или лепила има азбест, не чупете нищо сами. Такъв материал трябва да се премахва само от специализирана фирма с нужната квалификация.

От основата зависи дали подът ще е все така равен и тих след няколко години. Тя трябва да е чиста, суха и здрава. Неравности над около 2 мм под двуметров мастар се изравняват преди монтажа.

Дървен гредоред

Гредите трябва да са здрави, без гниене, и подравнени по височина. Ако някоя греда стърчи, тя се изрязва или останалите се подлагат. Разстоянието между гредите определя дебелината на плоскостта. При стари тавани, които провисват или имат повредени краища на гредите, е разумно да поканите инженер конструктор да прецени носимоспособността. Подмяната или усилването на носещи греди вече не е обикновена работа за подов майстор.

Стар твърд под

Върху бетон, стабилна ПДЧ плоскост или стар дървен под, който не пружинира, OSB може да се положи директно. Върху бетон на партерен етаж или над мазе първо се постила пароизолация от полиетиленово фолио, обикновено с дебелина поне 0,2 мм. Така влагата от основата не преминава в дървото.

Суха засипка и изолация

Когато трябва да се изравнят по-големи разлики във височината, се използва суха изравнителна засипка. Тя се разстила, уплътнява и изтегля на равнина. Отгоре се редят твърди изолационни плочи, например подови плочи от минерална вата или дървесно-влакнести плочи, и едва върху тях OSB. В жилищен блок изолацията срещу ударен шум е важна заради съседите под вас.

Дебелината зависи от това дали плоскостта носи сама, или само лежи върху твърда основа. Ориентировъчно:

• 15 мм само като изравнителен слой върху твърда основа по цялата площ, не върху греди,
• 18 мм за греди или летви на по-малко разстояние, обикновено до около 40 до 50 см,
• 22 мм и повече за по-големи разстояния между гредите или по-голямо натоварване, например в работилница.

Точните допустими отвори дава производителят на плоскостта и е добре да ги спазите. При по-голямо натоварване може да се положат два слоя, като вторият застъпва фугите на първия.

За подове в жилището обикновено се използва OSB/3, която понася и умерена влажност. OSB/4 е по-здрава и е за по-тежки условия. Класовете са описани в стандарта БДС EN 300. OSB/2 е само за сухи помещения и не е подходяща за под. Плоскостите с нут и перо имат по-твърди връзки между гредите, затова за подове се ползват по-често от тези с прав ръб. Шлифованата плоскост има по-гладка повърхност, което помага при тънки настилки като винил.

Ако полагате OSB върху стабилен стар под или върху равни греди в добро състояние, ще се справите с акумулаторен винтоверт, циркуляр и нивелир. Ако се съмнявате в здравината на гредите, потърсете съвет от специалист.

1. Оставете плоскостите поне от 24 до 48 часа да лежат хоризонтално в помещението, където ще се монтират, за да свикнат с температурата и влажността.
2. Почистете основата, проверете равнината с мастар и изравнете неравностите.
3. Върху бетон положете пароизолация със застъпване, при нужда и изолационен слой.
4. По периметъра оставете луфт от стената около 10 до 15 мм, например с клинове.
5. Редете плоскостите с дългата страна напречно на гредите, с нута към стената.
6. Разминавайте фугите, така че напречните фуги на съседните редове да не са на една линия. Късите ръбове без нут и перо винаги поставяйте върху греда.
7. Плоскостите с нут и перо добивайте с гумен чук през парче дърво, за да не се повреди ръбът. При плоскости с прав ръб оставете между тях около 2 до 3 мм.
8. Завинтвайте по периметъра приблизително на всеки 15 см, а в полето на плоскостта на около 30 см, на около 10 мм от ръба. Използвайте винтове за дърво с дължина около два пъти и половина дебелината на плоскостта.
9. Вкарайте главите на винтовете малко под повърхността, не по-дълбоко.
10. Шлифовайте леко стъпалата между плоскостите и изсмучете прахта.

Най-лесно е в правоъгълно помещение с равни греди или здрав бетон. Всичко, което добавя рязане и подготовка, удължава работата и съответно я оскъпява:

• много ъгли, ниши, колони и минавания около тръби,
• криви или провиснали греди, които трябва да се подлагат или изрязват,
• махане на стария под и извозване на отпадъците,
• засипка, пароизолация и изолация под плоскостите,
• по-дебели плоскости, два слоя или клас OSB/4,
• пренасяне на материала до по-висок етаж без асансьор.

Повечето проблеми излизат наяве след няколко месеца, когато подът започне да се вълни или скърца. В практиката често се повтарят следните грешки:

• плоскост, допряна плътно до стената, която при по-влажно време се издува,
• малко винтове или винтове извън гредата, заради което плоскостта пружинира и скърца,
• монтаж върху неравна основа, чиито вълни се пренасят чак в ламината,
• тънка плоскост върху греди на голямо разстояние, която провисва между тях,
• плоскости, монтирани веднага след донасяне от студен склад, без аклиматизация,
• къси фуги, оставени свободно между гредите при плоскости без нут и перо.

Преди върху OSB да се положи финалната настилка, обходете площта и проверете:

• равнината с мастар в няколко посоки, без видими вълни и стъпала по фугите,
• дали подът не пружинира и не скърца при ходене, особено до стените и по средата между гредите,
• разширителния луфт по целия периметър, включително при праговете и тръбите,
• разминаването на фугите и дали напречните фуги не са на една линия,
• гъстотата на винтовете и дали главите им са точно под повърхността,
• чистотата на повърхността, без прах, трески и стърчащи ръбове,
• при бетон наличието на пароизолация под плоскостите.