Шлайфане на основата от лепило и битум преди нивелиране

Старото лепило и битумът често са меки, мазни или слабо залепени за бетона. Нивелиращата смес се разлива върху тях, но държи само за тях, а не за здравата основа. Под натоварване или при смяна на температурата старото лепило помръдва. Тогава замазката се отлепва, напуква се или под нея се образува кухина. След няколко месеца това личи по скърцащ винил, спукани плочки или кух звук при почукване.

Затова шлайфането има две задачи. Първо, да махне всичко, което не е здраво. Второ, да заграпави повърхността, за да може грундът да попие, а замазката да залепне.

Преди да пуснете машината, е добре да знаете какво лепило има на пода. В по-старите апартаменти и къщи това е въпрос не само на техника, но и на здраве.

• Черен лъскав битум под стар паркет може да е на основата на катран. Такива лепила понякога съдържат вредни полициклични ароматни въглеводороди, които при шлайфане минават в праха.
• Стари PVC плочки и някои лепила от минали десетилетия могат да съдържат азбест. При съмнение дайте проба за изследване. Отстраняването на азбест е работа само за специализирани фирми с нужната защита и оборудване.
• Обикновените дисперсионни лепила под мокет или балатум обикновено са по-светли и по-меки. При шлайфане по-скоро се размазват, отколкото да се ронят.

Трябва да се прецени и самата основа. Здрава бетонна замазка се шлайфа по друг начин от ронлива стара замазка или дървена основа. Върху дърво се работи по-внимателно, за да не се изтъни прекомерно. Освен това там трябва да се избере нивелираща смес, която производителят изрично допуска за дърво.

1. Изпразване на стаята, сваляне на первазите и покриване на вратите, праговете и отворите, през които може да мине прах.
2. Изстъргване с шпакла на дебелите натрупвания лепило, които иначе бързо задръстват дисковете.
3. Шлайфане на площта с подова шлайфмашина с груб диамантен инструмент, свързана към индустриална прахосмукачка.
4. Почистване на краищата, ъглите и местата до стените с по-малка машина, там където голямата не стига.
5. При нужда преминаване на площта с по-фин инструмент, за да стане повърхността еднаква.
6. Старателно изсмукване на цялата площ, включително ъглите. Само измитане не е достатъчно.
7. Проверка на здравината, чистотата и равнината на основата и отбелязване на местата за поправка.

След шлайфането идва грундиране според вида на основата и нивелиращата смес. Понякога се уплътняват и ъглите и отворите около тръбите, за да не изтече замазката в фугите. Това обаче вече е отделна позиция от работата.

Шлайфането не винаги е единственият път. Майсторът по подови настилки избира подхода според това, което намери на пода.

• Тънък слой лепило върху здрав бетон: достатъчно е обикновено шлайфане с диамантени инструменти.
• Много дебели слоеве битум или лепило: обикновено е по-бързо първо да се фрезоват или да се махнат механично и после да се шлайфа.
• Ронлива, напукана или несвързана замазка: шлайфането няма да реши проблема. Слабият слой трябва да се махне и да се поправи с ремонтна смес, понякога и с нова замазка.
• Големи разлики във височината: шлайфането не изравнява пода. Разликите се решават с нивелираща смес с подходяща дебелина или с изравнителен слой.
• Остатъци, които не се махат напълно: някои производители предлагат системи от грундове за остатъци от стари лепила. Такова решение обаче трябва изрично да е посочено в техническия лист.

Трудността и времето може да се различават много между два апартамента с еднаква площ. Работата се затруднява най-вече от:

• дебел или мек, лепкав слой лепило, който задръства инструментите,
• черен битум, при който трябва да се мисли и за защита от праха,
• начупени стаи с много ъгли, ниши и тръби, минаващи през пода,
• дървена основа, която изисква по-фин и по-бавен подход,
• сграда в етажна собственост, където трябва да се спазват часовете за тишина и да се уговорят с домоуправителя достъпът и изнасянето на отпадъците.

Работата се улеснява от празна стая с правилна форма, здрав бетон и тънък слой лепило. Помага и ако старата настилка вече е махната, а дебелите остатъци са изстъргани.

• Шлайфане „за пред хората“: по повърхността остават островчета лепило. Точно там замазката по-късно се отлепва.
• Прекалено агресивно шлайфане: в бетона се появяват бразди и вдлъбнатини, а дървото се изтънява.
• Неподходящи инструменти: за мекото лепило е нужен друг инструмент, отколкото за твърдия бетон. Грешният избор означава бавна работа и неравен резултат.
• Шлайфане без прахоизсмукване: прахът е навсякъде в жилището, а финият слой по пода намалява сцеплението на грунда.
• Пренебрегната влажност: мократа замазка трябва да се установи преди нивелирането. Допустимата влажност се определя от производителя на нивелиращата смес и на настилката. При анхидритните замазки тя обикновено е по-строга, отколкото при циментовите.
• Шлайфане на непознат черен битум без проверка: излишен риск за здравето.

Преди грундирането и нивелирането огледайте основата сами или заедно с майстора. На практика често се случва проблемът да излезе наяве едва след изливането на замазката, когато вече е късно.

• по повърхността няма видими цели петна от лепило или битум,
• основата е здрава и при драскане с ключ не се рони и не пуска прах,
• при почукване не се чуват кухи места,
• повърхността е равномерно заграпавена, без дълбоки бразди и вдлъбнатини,
• краищата, ъглите и местата до стените са почистени като средата,
• площта е изсмукана и след прокарване на длан по нея не остава прах,
• по-големите неравности и пукнатини са отбелязани за поправка,
• влажността на основата е известна или е уговорено измерване преди нивелирането,
• отпадъците от шлайфането са изнесени, а при рискови материали са предадени като опасен отпадък.