Епоксиден наливен под до 4 мм

Тънкият слой издържа обикновено ходене, лек автомобил, масло, сол от зимните пътища и почистващи препарати. Повърхността няма фуги, затова в нея не се събира мръсотия и водата не прониква в съединенията. Поради това той се справя добре в гаражи, работилници, котелни и входни помещения, а също в шоуруми и офиси.

Има обаче места, където трябва да внимавате. Епоксидът е твърд и не поема движенията на основата. Ако замазката се движи или пука, пукнатините с времето ще се появят и в новия слой. В стари мазета без хидроизолация срещу почвена влага влагата отдолу може да издуе епоксида на мехури. Обикновеният епоксид пожълтява на пряко слънце, затова при големи остъклени площи се слага горно покритие, устойчиво на UV лъчи. За жилищни стаи, където искате по-мек и по-тих под, понякога е по-подходящ полиуретанов наливен под, който е малко по-еластичен.

Дали подът ще издържи, зависи до голяма степен от подготовката на основата. Самото наливане е едва втората половина от работата.

1. Оценка на основата. Майсторът проверява здравината, пукнатините, равнинността и влажността. Според повечето производители циментовата замазка трябва да има влажност приблизително до 4 %, измерена с карбиден (CM) метод, а анхидритната значително по-ниска. Влажността се измерва, на око не става.
2. Механична обработка. Основата се шлайфа, фрезова или бластира, за да се махнат остатъци от лепила, бои, мазнини и слабият горен слой. Целта е чиста, леко грапава повърхност. По-големите неравности се изравняват предварително с шпакловъчна или саморазливна смес, а не с дебел слой епоксид.
3. Изсмукване на праха. След шлайфането площта се изсмуква старателно с промишлена прахосмукачка. Финият прах е една от главните причини покритието да се отлепва.
4. Грундиране. Върху сухата основа се нанася епоксиден грунд. Той заздравява повърхността, изравнява попиваемостта и свързва основата с новия слой. При силно попиваща основа понякога се нанася два пъти.
5. Смесване. Смолата и втвърдителят се смесват в точното съотношение на производителя с бавнооборотна бъркалка, докато сместа стане еднородна. След това трябва да спазите времето за работа, иначе сместа започва да се втвърдява в съда.
6. Нанасяне. Сместа се разстила с назъбена или гладка маламашка на участъци, които се свързват „мокро в мокро“, за да няма видими снаждания.
7. Обезвъздушаване. С валяк с шипове се изкарват въздушните мехурчета от още течния слой.
8. Втвърдяване. По пода обикновено може да се ходи след около 24 часа. Пълно натоварване според производителя и температурата е възможно след няколко дни, често около седмица. Дотогава подът се пази от прах, вода и тежки предмети.

Невтвърденият епоксид дразни кожата и може да предизвика алергия. При работа се носят ръкавици и очила, а помещението се проветрява.

• Едноцветна повърхност. Обичаен избор, цветовете обикновено се избират от RAL каталог. Гланцовата повърхност изглежда чиста, но по нея личат повече драскотини и прах. Матовата или полугланцовата е по-практична у дома.
• Противоплъзгащо покритие. В слоя се посипва или примесва фин кварцов пясък или друг пълнител. Подходящо е за гараж, работилница и входен коридор, където се влиза с мокри обувки. Колкото по-груба е структурата, толкова по-сигурно се стъпва, но толкова по-трудно се мие.
• Декоративни чипсове. Цветни люспи се разпръскват в мокрия слой и се фиксират с прозрачно горно покритие. Резултатът напомня мозайка и добре прикрива дребната мръсотия.
• Металически ефект. Металическите пигменти дават лъскава повърхност с дълбочина. Изглежда представително, но изисква опитен изпълнител и всеки под се получава малко различен.
• Цветни зони и маркировка. В обекти могат да се очертаят предпазни ивици, места за паркиране или фирмено лого.

Когато избирате цвят, помислете и за употребата. Светлите тонове зрително увеличават помещението, а тъмните и сивите крият по-добре мръсотията, затова сивото е обичаен избор за гаражи.

Работата върви леко в голямо правоъгълно помещение със здрав, сух и равен бетон. Труда, а с него и разходите, увеличават:

• стара боя, лепило или плочки, които трябва да се махнат или старателно да се изшлайфат,
• пукнатини, разхлабени места и неравности, които трябва да се поправят и шпакловат,
• влажна основа, при която трябва да се изчака или да се използва специален грунд,
• сложна форма на помещението с много ъгли, колони и преходи,
• декоративни ефекти и горни лакове, които означават допълнителни слоеве и чакане между тях,
• студено помещение, което трябва предварително да се затопли.

Повечето дефекти не се виждат веднага, а след няколко седмици или месеци. На практика тези грешки се повтарят:

• Основата не е добре почистена. Прах, мазнина или слаб горен слой на замазката водят до отлепване и мехури.
• Грешно съотношение на компонентите. Сместа тогава не се втвърдява напълно и остава мека или лепкава.
• Пропуснато обезвъздушаване. По повърхността остават малки кратери и дупчици, в които се задържа мръсотия.
• Неподходящи условия. При студ епоксидът се втвърдява бавно и неравномерно, а при висока влажност на въздуха може да се появи млечен налеп или лепкава повърхност. Температурата на основата обикновено трябва да е поне с около 3 °C над точката на оросяване.
• Пренебрегнати пукнатини и фуги. Пукнатините в основата трябва да се поправят, иначе ще се появят и в епоксида. Деформационните фуги в замазката трябва да се пренесат и в новия слой.
• Ранно натоварване. Мебели, автомобил или мокро почистване твърде скоро след наливането оставят следи.

• повърхността е непрекъсната, без мехури, кратери и отлепени места,
• при почукване никъде не се чува кух звук,
• цветът и гланцът са еднакви, без видими снаждания между участъците,
• повърхността не е лепкава или мека след времето, посочено от производителя,
• краищата при стените, касите и праговете са чисто завършени,
• деформационните фуги са запазени и запълнени,
• противоплъзгащото покритие е равномерно по цялата площ, ако е било договорено,
• получили сте информация за използваната система, времето до пълно натоварване и препоръчаното почистване.