Суха замазка с подови елементи Rigidur

Конструкцията е проста. Върху носещата основа се постила защитно фолио, върху него суха насипка, която изравнява неравностите, при нужда твърда изолационна плоча, а най-отгоре се редят подовите елементи. По периметъра на стаята се залепва ограничителна лента, която отделя пода от стените.

Подовият елемент Rigidur всъщност представлява две гипсофазерни плоскости, слепени една върху друга с отместване. Така по краищата се получава стъпаловиден фалц, в който влиза съседният елемент. Фалцът се намазва с лепило и според указанията на производителя се закрепва с винтове или скоби. Получава се здрава, непрекъсната повърхност.

Защо не класическа замазка? Бетонната или анхидритната замазка внася в сградата много вода и съхне седмици наред. Освен това е значително по-тежка, а старата дървена междуетажна конструкция или таванът може да не я издържат. Сухата замазка е лека, по нея се ходи веднага след втвърдяването на лепилото във фугите и не внася влага в обитавания дом.

1. Премахва се старата настилка и всички слаби слоеве, основата се почиства и се проверява дали е здрава и суха.
2. Постила се защитно фолио със застъпване. Върху дървен под то пречи насипката да изтича през фугите, а върху бетон пази от влага отдолу.
3. По периметъра и около неподвижните елементи се залепва ограничителна лента.
4. Насипката се изсипва, изтегля се с мастар по водещи профили в равнина и се уплътнява според системата.
5. Ако конструкцията го изисква, се полагат твърди изолационни плочи.
6. На първия ред елементи се отрязва фалцът откъм стената и редът започва от най-правата стена.
7. Фалците се намазват с лепило, елементите се допират и фугите се закрепват с винтове или скоби.
8. Редовете се разминават, за да не попадат напречните фуги на една линия.
9. След втвърдяването излязлото лепило се изстъргва, а стърчащата ограничителна лента се отрязва чак след полагането на настилката.

Елементите се произвеждат в няколко дебелини, както и с предварително залепена изолация. По-тънкият елемент обикновено стига за жилища с нормално натоварване. По-дебелият се избира там, където минават повече хора или стоят тежки мебели и уреди. Вариантите с полистирол или минерална вата подобряват топлоизолацията и намаляват ударния шум, а това се усеща най-вече от съседите в жилищна сграда.

За насипка се използва системната суха насипка на производителя или керамзит. Производителят посочва каква насипка и с каква дебелина може да се постави под елементите. При по-голяма дебелина насипката се полага на слоеве и се уплътнява добре, иначе подът по-късно ще слегне.

Върху сухата замазка може да се положи ламинат, винил, дърво, мокет и плочки. Плаващите настилки обикновено се редят направо върху елементите. При лепените настилки и плочките повърхността по правило се грундира и според настилката се шпаклова. Под плочки се използва еластично лепило. В банята е задължителна хидроизолация, защото гипсофазерната плоскост сама по себе си не е за мокра среда. Сухата замазка може да се съчетае и с подово отопление, но само със система, която производителят предвижда за тази конструкция.

Най-бързо се работи в празна стая с прави ъгли и здрава, сравнително равна основа. Повече труд изискват:

• премахването на стари слоеве, лепила и картон,
• голямата разлика във височината, която трябва да се изравни с по-дебел слой насипка,
• начупеното помещение с ниши, тесни коридори и преходи към други стаи,
• тръбите и кабелите в пода, около които се реже и насипва внимателно,
• трудният достъп, например качване на материала на висок етаж без асансьор.

В по-старите къщи с дървена междуетажна конструкция първо проверете състоянието на гредите. Ако подът пружинира или гредите са нападнати, нека ги огледа инженер-конструктор. В жилищна сграда в етажна собственост мислете и за съседите отдолу: добрата изолация срещу ударен шум се отплаща години наред. Нови електрически трасета в пода може да изпълнява само квалифициран електротехник.

• Липсваща ограничителна лента. Подът опира в стените, пренася шум, а при движение на материала фугите могат да се напукат.
• Слабо уплътнена насипка. С времето слягa и подът на места поддава или скърца.
• Несистемна насипка. Пясъкът или непроверени материали може да нямат нужната стабилност.
• Пропуснато фолио. Насипката изтича през фугите или поема влага отдолу.
• Кабели, оставени свободно в насипката. Трасетата трябва да са в защитни гофрирани тръби и да не образуват издутини.
• Неотрязан фалц до стената. Ръбът на елемента остава без опора и до стената се пука или скърца.
• Твърде малко лепило във фугата. Елементите се движат един спрямо друг и с времето фугата се отваря.

Ако имате здрава основа, точен нивелир или лазер и търпение, можете да се справите и сами. При дървен под със съмнителна носимоспособност или при инсталации в пода по-добре повикайте специалист. Прочетете предварително указанията на производителя, те имат предимство пред тези стъпки.

1. Изпразнете стаята, махнете старата настилка и изчистете основата с прахосмукачка.
2. Намерете най-високата точка на пода и определете височината на готовия под заедно с настилката и преходите към вратите.
3. Постелете фолиото със застъпване и го обърнете нагоре по стените.
4. Залепете ограничителната лента по целия периметър.
5. Поставете водещите профили, изсипете насипката, изтеглете я с мастар и я уплътнете.
6. Редете елементите постепенно и стъпвайте само върху вече положените плоскости, не направо върху насипката.
7. Отрежете фалца на първия ред и го наредете покрай най-правата стена.
8. Нанесете лепило върху фалца на две ивици, допрете следващия елемент и закрепете фугата с винтове или скоби.
9. Отмествайте всеки следващ ред, за да не съвпадат напречните фуги.
10. Проверявайте равнината с дълъг мастар през цялото време, а не чак накрая.
11. След втвърдяването изстържете излязлото лепило и почистете повърхността.

• подът е равен, мастарът никъде не оставя голяма междина и не се люлее,
• при ходене нищо не скърца и елементите не поддават под крака,
• ограничителната лента е по целия периметър и подът никъде не опира в стена,
• фугите са залепени, закрепени и без излязло лепило,
• напречните фуги в съседните редове са разминати,
• височината на пода съвпада с преходите и вратите,
• при подово отопление конструкцията е според указанията на производителя, а тръбите и кабелите не са повредени,
• изпълнителят ви е дал информация за използваната система и за това каква настилка и какво лепило можете да ползвате.