Сух под от керамзит и плоскости Rigidur

Подът се изгражда на няколко слоя. Най-отдолу е разделителният слой. Върху бетонна плоча обикновено това е фолио срещу остатъчна влага, а върху дървен под е хартия или нетъкан текстил, за да не пропада ситният гранулат през фугите. По периметъра на стаята се залепва дилатационна лента. Следва изравнителната насипка от керамзит, тоест изпечена глина. Тя е лека, негорима и не попива вода. Най-отгоре идват плоскостите Rigidur, направени от гипс и целулозни влакна. Подовите елементи обикновено са с дебелина около 20 до 25 mm и често се състоят от два слоя, слепени с разместване, така че по ръбовете се получава застъпване или нут.

Liapor е търговско име на керамзит, затова „керамзит + Rigidur“ и „Liapor + Rigidur“ всъщност са една и съща система. Разликата обикновено е в това какво точно майсторът включва в работата. Когато получите оферта, проверете:

• с каква дебелина на насипката се смята и какво става, ако се окаже, че трябва повече,
• включени ли са разделителният слой, дилатационната лента и винтовете,
• какъв тип подови елементи ще се използват и дали фугите се лепят и завинтват,
• включено ли е шлайфането на фугите и подготовката за конкретната настилка.

Най-голям смисъл има там, където мократа замазка създава проблеми. Дървеният гредоред не понася влага и голямо тегло. В по-стара жилищна сграда не искате да натоварвате излишно плочата, нито да чакате няколко седмици бетонът да изсъхне. В мансарда пък е трудно да се качват материали и да се бъркат смеси. Керамзитът освен това малко подобрява топлинната и звуковата изолация, което ще оцените над неотопляемо мазе или в апартамент над съседи.

Системата понася ламинат, винил, паркет, мокет и керамични плочки. Под плочки обаче трябва да спазите указанията на производителя на плоскостите и да използвате флексибилно лепило, а в банята и системна хидроизолация. В помещения с постоянна влага или с високо точково натоварване сух под не се прави без консултация с производителя.

При стара или повредена плоча, особено при дървен гредоред, е добре конструктор да оцени носимоспособността ѝ. И леката система има тегло, а слабата плоча няма да го покаже веднага.

Сръчен домашен майстор може да се справи сам, ако работи бавно и точно. Решаваща е равнината на насипката, не скоростта. Преди да започнете, прочетете инструкцията за монтаж на производителя, защото разстоянието между винтовете, видът лепило и минималната дебелина на насипката се различават при отделните системи.

1. Премахнете старата настилка и проверете дали плочата е здрава, суха и без ронещи се части.
2. Изчистете основата с прахосмукачка, изчукайте разхлабените парчета и запълнете по-големите дупки.
3. Постелете разделителния слой със застъпване и го изтеглете нагоре по стените.
4. Залепете дилатационната лента по периметъра така, че да стърчи над бъдещата височина на пода.
5. С лазер или нивелир отбележете височината на готовия под и извадете дебелината на плоскостите.
6. Поставете водещи профили или летви точно на височината на насипката.
7. Насипете керамзита, изтеглете го с мастар по водачите и леко го уплътнете според указанията на производителя; при дебел слой работете на пластове.
8. Извадете водачите, засипете и изравнете каналите след тях.
9. Започнете първия ред плоскости от стената срещу вратата и след това не стъпвайте по изравнената насипка, а само по положените плоскости.
10. Нанесете системното лепило по застъпванията или нутовете, поставете плоскостите с разместени фуги и завинтете фугата.
11. След втвърдяване изстържете изтеклото лепило и шлайфайте издатините.
12. Проверете равнината с мастар, отрежете стърчащата дилатационна лента и оставете фуга до стената за первазите.

Най-лесна е правоъгълна стая със здрава бетонна плоча и малки разлики във височината. Сложността расте с дебелината на насипката: повече материал, повече пренасяне, повече слоеве за уплътняване. Време добавят и сложните форми на стаята, нишите, тръбите и кабелите в пода, около които се насипва внимателно, както и преходите между помещенията, където височината трябва да съвпада точно. Ако първо се къртят стари подове, ремонтира се плочата или материалът се качва по стълбите на висок етаж без асансьор, работата се удължава. Под плочки и в банята се добавят хидроизолация и по-гъсто завинтване.

• Неравна или недостатъчно изтеглена насипка. Плоскостта над нея после пружинира, фугата скърца, а ламинатът се разкъсва в заключванията.
• Ходене по готовата насипка. Стъпките оставят ямки, които под плоскостта никой вече не вижда.
• Малко или неподходящо лепило. Плоскостите не работят като едно цяло и фугите се раздвижват.
• Липсваща дилатация до стената. Подът няма накъде да се разширява, а шумът се предава към стените.
• Прах и остатъци от разтвор под разделителния слой. Насипката слягa неравномерно.
• Подценена носимоспособност на плочата. Дори леката система тежи и при стари дървени подове това трябва да се провери.

Преди да се положи настилката, огледайте пода заедно с майстора. Равнината се мери с двуметров мастар. При обикновените подове по правило се допуска отклонение около 2 mm на тази дължина, а при едроформатни плочки или тънък винил е нужна по-голяма точност.

• мастарът никъде не се отделя повече, отколкото позволява производителят на настилката,
• при ходене плоскостта не пружинира, не се клати и не скърца,
• фугите са разместени и слепени, а изтеклото лепило е почистено,
• главите на винтовете са вкопани и нищо не стърчи,
• по целия периметър е останала дилатационна фуга,
• височината при вратите съвпада със съседните помещения,
• в банята хидроизолацията е изтеглена и по стените, а ъглите са подсилени с лента.