Епоксидна наливна подова настилка с ефект терацо / мрамор

И при двата вида основата е една и съща: двукомпонентна епоксидна смола, тоест смола и втвърдител, които се смесват преди изливането в съотношението, посочено от производителя. Разликата е в начина, по който се създава декорът.

• ефектът терацо се получава от цветни чипсове, тоест дребни парченца пластмаса, камък или стъкло. Майсторът ги разпръсква върху пресния слой и после ги залива с още един слой епоксид. Рисунката изглежда спокойна, добре прикрива дребни замърсявания и е подходяща и за помещения с много движение,
• мраморният ефект се прави чрез така нареченото живо мрамориране. В един слой едновременно се изливат няколко нюанса и майсторът ги свързва с маламашка или четка в жилки. Изглежда луксозно, но всяко грешно движение личи, затова техниката е по-трудна,
• металните пигменти се добавят, когато искате дълбочина и седефен блясък. Често се съчетават с мраморирането.

Когато избирате, мислете и за осветлението. Една и съща рисунка изглежда различно на дневна светлина и под точкови лампи. Затова си струва да поискате мостра или пробна площ и да я погледнете в самото помещение.

1. Измерване на влажността и якостта на основата, проверка за пукнатини.
2. Шлайфане или фрезоване на основата, премахване на стари бои, лепила и мазнини.
3. Старателно почистване с индустриална прахосмукачка.
4. Нанасяне на грунд, който изравнява попиваемостта и заздравява повърхността.
5. Поправка на пукнатини и неравности, при нужда изравняване с шпакловка по системата на производителя.
6. Спазване на деформационните фуги по периметъра и при преходите, покриване на стени, прагове и каси.
7. Смесване на епоксида с пигментите и изливане на основния слой със зъбчата маламашка в равномерна дебелина.
8. Създаване на рисунката: разпръскване на чипсове или изливане и свързване на цветовете в мраморни жилки.
9. Преминаване с иглен валяк, за да излязат въздушните мехурчета.
10. След втвърдяване нанасяне на защитен лак, гланцов, матов или противохлъзгащ.
11. Оставяне на пода да се втвърди и пазене от прах, влага и натоварване.

По пода обикновено може да се ходи след около 24 часа. Пълно натоварване, например мебели и килими, производителите обикновено допускат едва след около седмица. При изливането обикновено се изисква температура около 15 до 25 °C и относителна влажност на въздуха под около 75 %. Точните стойности са в техническия лист на конкретната система.

На практика често се случва красивата рисунка да започне да се лющи или да се напука след година. Причината почти никога не е в епоксида, а под него. Епоксидът е тънък и твърд слой, затова точно повтаря всяко движение и всяка пукнатина на основата.

• бетонната или циментовата замазка трябва да е здрава, суха и без циментово мляко по повърхността. Допустимата влажност се определя от производителя на системата и се измерва преди началото на работа,
• анхидритната замазка е чувствителна към влага и има нужда от подходящ грунд,
• старите фаянсови или гранитогресни плочки често могат да останат, ако държат здраво. Шлайфат се, фугите се запълват и се използва грунд за непопиващи основи,
• дървените основи и OSB плочите работят при промяна на влажността и температурата. Наливна епоксидна настилка върху тях обикновено не се препоръчва, освен ако конкретната система изрично го позволява.

Ако от основата може да идва влага, например в мазе или в стара къща без изолация, проблемът трябва да се реши преди изливането. Иначе под епоксида се образуват мехури. Ако живеете в етажна собственост, имайте предвид, че шлайфането е шумно и прашно. Добре е да го планирате в часове, когато не притеснява съседите.

• състоянието на основата: равен и сух бетон означава по-малко подготовка, а стари лепила, катран от паркет или пукнатини означават повече работа,
• формата на помещението: голяма правоъгълна площ се излива по-лесно от малко антре с много ъгли, каси и стъпало,
• сложността на рисунката: едноцветното терацо е по-просто от многоцветен мрамор с метални жилки или с вградено лого,
• броят слоеве и видът лак: противохлъзгащ или UV устойчив горен слой е още една стъпка в работата,
• детайлите: сифони, душ зона, преходи към друга настилка и лайсни изискват време и точност,
• достъпът и времето: ако в помещението изобщо не може да се ходи, докато подът се втвърдява, работата се разделя на етапи.

Най-честата грешка е подценената подготовка. Прах, мазнина или влажна замазка водят до лошо сцепление, мехури и лющене. Втората е неточното смесване. Ако съотношението между смола и втвърдител не е точно или сместа не е добре разбъркана, остават меки и лепкави места, които вече няма да се втвърдят.

Грешки причиняват и неподходящите условия. В студено и влажно помещение епоксидът се втвърдява бавно, а повърхността може да стане матова или мътна. Ако се пропусне игленият валяк, в пода остават дребни мехурчета и кратерчета. При мрамора пък се случва рисунката да изглежда случайна или на мястото, където се срещат две изливания, да личи преход. Помага добре обмислен план на изливането и достатъчно хора, за да се излее цялата площ наведнъж.

Последната грешка е ранното натоварване. Ако постелите килим или преместите мебелите твърде рано, по пода могат да останат трайни отпечатъци.

При приемането огледайте пода на дневна светлина и под косата светлина на фенерче. Косата светлина издава неравности, които при обикновено осветление не се виждат.

• повърхността е непрекъсната, без мехури, кратери, прашинки и лепкави места,
• рисунката отговаря на договорената мостра по цвят и по гъстота на чипсовете или жилките,
• на мястото, където се срещат отделните изливания, няма видим преход,
• краищата при стените, касите и праговете са чисти, а стените не са залети,
• при сифоните и в душ зоната водата се оттича в правилната посока и никъде не застоява,
• лакът е с договорената степен на блясък, а противохлъзгащото покритие е там, където е поръчано,
• подът не звучи кухо при почукване,
• получили сте писмени указания за втвърдяването, почистването и поддръжката, както и името на използваната система.