Фина варо-циментова мазилка (Feinputz)

Сместа съдържа вар, цимент и много фин пясък. Варта прави мазилката еластична и паропропусклива, тоест стената може да „диша“. Циментът дава здравина. Зърното е фино, обикновено около половин милиметър, а слоят е тънък, по правило няколко милиметра според производителя. Затова фината мазилка не изправя големи неравности. Това е работа на грубата мазилка под нея.

Не я бъркайте с други неща. В много български жилища стените отвътре се завършват с гипсова мазилка и шпакловка, това е друга система с други материали. Не става дума и за декоративни корнизи, розетки и орнаменти по таваните, те са отделна специализирана работа. Тук говорим за обикновен фин завършващ слой по цялата площ на стената или тавана.

Фината мазилка за вътрешни помещения е предназначена за стаи, коридори, кухни, а при добро проветряване и за бани. Основните изисквания са гладкост, равномерен вид и добро сцепление с боята. В банята, на местата, където пръска вода, вместо нея се поставят фаянс или хидроизолационна замазка. Самата мазилка не е водонепропусклива.

Фината мазилка за фасади трябва да издържа на дъжд, слана и слънце. Използва се смес, която производителят изрично е обозначил за външно приложение. Работата отвън е по-сложна: нужно е скеле, трябва да се следи времето и внимателно да се изпълнят детайлите около прозорците, подпрозоречните первази и цокъла. При блоковете, на които е направено саниране, фасадата обикновено е с топлоизолация и тънкослойна декоративна мазилка. Там варо-циментовата фина мазилка не се използва, защото е друга система.

1. Проверете основата: грубата мазилка трябва да е здрава, суха, без прах и достатъчно узряла. Като грубо правило се приема около ден за всеки милиметър дебелина на основния слой, но точното време определя производителят.
2. При стара мазилка очукайте и махнете отлепените части, почистете стената от стари бои и мазнини и поправете пукнатините.
3. Навлажнете или грундирайте основата, за да не изсмуче водата от прясната мазилка твърде бързо.
4. Покрийте прозорците, подовете и инсталациите. Отвън монтирайте и обезопасете скеле.
5. Забъркайте сместа по указанието на чувала, винаги с едно и също количество вода на чувал.
6. Нанесете тънък слой със стоманена маламашка, ръчно или с машина.
7. Когато повърхността започне да стяга, загладете я с маламашка с гъба или филц до еднакъв вид.
8. Пазете прясната мазилка от слънце, течение, слана и дъжд, докато узрее.

Ръчното нанасяне е подходящо за по-малки площи, в по-стари къщи и там, където има много ъгли и отвори. Машинното е по-бързо и по-удобно за големи, равни площи в нови сгради. Окончателният вид обаче винаги се постига с ръчно заглаждане.

Фината варо-циментова мазилка се полага върху минерални основни мазилки, тоест варо-циментови или варови. Най-лесният случай е тухлена зидария с груба мазилка. Газобетонът е много попиващ, затова без грунд не става. На местата, където се срещат различни материали, например тухла и бетонен пояс, в грубата мазилка се влага армираща мрежа от стъклофибър, за да не се появи по-късно пукнатина. Гладкият бетон първо получава контактен грунд, иначе мазилката не се захваща добре.

Върху гипсова мазилка варо-циментов финиш не се полага, двата материала не работят добре заедно. Ако стената е с гипс, тя се завършва с подходяща гипсова шпакловка.

Най-много зависи от състоянието на основата. Равна, чиста и узряла груба мазилка означава бърза работа. Стара, ронлива или напукана повърхност означава очукване, поправки, грунд и понякога мрежа. Значение имат още:

• размерът и формата на площта, защото голямата равна стена върви по-бързо от малки стаи с много ъгли,
• височината, тъй като таваните и високите помещения изискват подвижно скеле,
• броят на прозорците, вратите, страниците около тях и ъгловите профили,
• при фасада скелето, предпазните мрежи и чакането на подходящо време,
• дали обзаведено жилище трябва старателно да се покрие и почисти.

В практиката най-често се случва финият слой да се положи върху недостатъчно узряла груба мазилка. Тя все още съхне и се свива, и по повърхността излизат тънки косъмчести пукнатини. Друга класика е твърде бързото изсъхване: пряко слънце, течение или пусната на макс отоплителна система веднага след мазането. Циментът не успява да узрее правилно и повърхността се рони или пука. Сместа обикновено се полага при температури приблизително от +5 до +25 °C, точните стойности дава производителят.

Проблеми създават и пропуснатият грунд върху попиваща основа, твърде дебелият слой, който се напуква, или обратното, твърде тънкият, през който прозират неравностите. Честа грешка е и боядисването твърде рано. Стената трябва да изсъхне, което обикновено отнема няколко седмици. Иначе се появяват петна или боята се лющи. На фасадата щети възникват, когато се маже точно преди дъжд или слана.

По-малка площ в жилището, например ремонтирана стена в една стая, можете да направите и сами, ако имате малко търпение. Фасадата и работата на височина оставете на зидар със скеле.

1. Да се изпразни стаята, подът и прозорците да се покрият с найлон.
2. Да се очукат отлепените части, стената да се обметe от прах.
3. По-големите дупки и пукнатини да се запълнят предварително с груба мазилка и да се оставят да узреят.
4. Стената да се грундира или равномерно да се навлажни.
5. Да се забърка по-малко количество смес точно по указанието.
6. Да се нанесе тънък слой със стоманена маламашка отгоре надолу.
7. Да се изчака повърхността да стегне и да се загради с маламашка с гъба с кръгови движения.
8. Прозорците да се затворят срещу течение, отоплението да не е на максимум, стената да съхне бавно.
9. Да се боядисва едва след пълно изсъхване.

Огледайте стената на дневна светлина и с лампа, която свети косо по повърхността. Така ще видите всяка вълна.

• повърхността е еднаква, без петна, драскотини и бучки от зърно,
• по стената и в ъглите няма пукнатини,
• при прокарване на длан повърхността не прашеe и не се рони,
• при поставяне на дълъг мастар няма видими вдлъбнатини или вълни извън договорената точност,
• ъглите и страниците около отворите са прави и остри,
• преходите при тавана, прозорците, вратите и ключовете са чисти,
• при фасада детайлите при подпрозоречните первази и цокъла са старателно изпълнени,
• производителят и видът на сместа са записани в приемателния протокол заедно с дефектите, които трябва да се отстранят.