Машинни мазилки (варо-циментови)

Машината подава водата винаги в едно и също количество, така че сместа има еднаква консистенция по цялата площ. Затова при по-големи площи работата върви по-бързо, а повърхността излиза по-равномерна, отколкото при разбъркване в кофа. Обикновено редът е такъв:

1. Проверка и подготовка на основата. Майсторът проверява зидарията, почиства праха и остатъците от разтвор, запълва по-големите фуги и според основата нанася грунд или контактен мост.
2. Монтаж на профили. По стените се поставят мазилкови профили (маяци), които задават равнината, а на ъглите и около прозорците и вратите се монтират ъглови профили, които пазят ръбовете.
3. Настройка на машината. Подаването на вода се регулира така, че сместа да не е нито рядка, нито прекалено гъста.
4. Напръскване. Мазилката се пръска на ивици, обикновено отдолу нагоре, в непрекъснат слой. Дебелината обикновено е от 10 до 20 mm в зависимост от това колко равна е стената и какво посочва производителят.
5. Изтегляне с мастар. С дълъг алуминиев мастар мазилката се изтегля по профилите. Излишният материал се сваля, а хлътналите места се допълват, докато мазилката е прясна.
6. Обработка на повърхността. Когато мазилката леко стегне, се изравнява и после се заглажда с гъба или филц. Получава се фина повърхност, която може да се боядиса или да се покрие с тънка шпакловка.
7. Съхнене. Мазилката съхне естествено, при умерено проветряване и без силно отопление.

Повечето проблеми с мазилката започват още преди напръскването. Основата трябва да е здрава, чиста и без соли. Старите ронливи слоеве, блажната боя или остатъците от лепило трябва да се премахнат, иначе новата мазилка няма да се задържи върху тях.

Всеки материал попива водата различно:

• тухлата попива умерено, обикновено е достатъчен грунд, който изравнява попиваемостта,
• газобетонът попива силно, затова се използват грунд и мазилка, които производителят изрично препоръчва за газобетон. Иначе мазилката изсъхва твърде бързо и се напуква,
• гладкият бетон (тавани, бетонни пояси и прегради, стени в панелни блокове) почти не поема вода, затова се нуждае от контактен мост с кварцов пясък, който създава грапава повърхност.

Преди мазането всички инсталации в стените трябва да са готови. Кабелите и конзолите се монтират и проверяват от квалифициран електротехник, а конзолите трябва да са в равнината на бъдещата мазилка. Тръбите за вода и отопление е разумно да се изпитат под налягане преди мазането, защото ремонтът на теч под готова мазилка е много по-труден. Каналите, които остават след инсталациите, се запълват предварително, а по-широките се покриват с мрежа.

Варо-циментовата мазилка съчетава здравината на цимента с паропропускливостта на варта. Тя е твърда, устойчива на удари и изтриване и понася влагата по-добре от гипса. Затова се избира за бани, кухни, коридори, мазета, гаражи, котелни и под облицовка с плочки.

Гипсовата мазилка е по-фина и след заглаждане често е толкова гладка, че може да се боядиса директно. Подходяща е за сухи жилищни помещения. За баня производителите я допускат само при условия, например при добро проветряване и под облицовка с хидроизолация. За мазе или гараж не е подходяща.

У нас дълго време се е мазало ръчно на два етапа: хастар и фина мазилка отгоре. Машинната варо-циментова мазилка във вътрешни помещения обикновено се прави еднослойно, тоест основата и повърхността се получават наведнъж и се заглаждат с филц. Ако искате по-гладка стена, например под светла боя, по която пада странична светлина, след съхненето се полага тънка финишна шпакловка.

Трудността на работата, а оттам и крайната цена, зависи най-вече от състоянието на стената преди мазането:

• равната зидария в нова сграда се маже най-бързо, защото стига по-тънък слой,
• кривите стени в по-стари къщи и блокове изискват по-дебел слой, понякога на два пъти, и повече материал,
• избиването на стара мазилка и изнасянето на строителните отпадъци добавят допълнителна работа,
• много прозорци, страници, ъгли и ниши означават много профили и ръчно доизравняване,
• високите тавани и стълбищата изискват скеле,
• достъпът за машината също има значение: тя се нуждае от вода, ток и място за чувалите, а в апартамент на по-висок етаж маркучите се опъват надалеч.

Ако имате избор, съберете мазането на цялата къща или апартамент в един етап. Така машината се разполага и почиства само веднъж.

• Мазане върху непочистена или ронлива основа. Тогава мазилката кънти на кухо при почукване и може да се отлепи.
• Неправилна консистенция на сместа. Рядката смес губи здравина и оставя петна, гъстата се изтегля трудно и повърхността остава груба.
• Закъсняло изтегляне с мастар. По стената остават вълни и хлътнали места.
• Грешно време за заглаждане. Ако се заглади твърде рано, повърхността се влачи и затваря, ако е твърде късно, вече не може да се изравни.
• Прекалено бързо съхнене. Течение, пряко слънце или пуснато на максимум отопление водят до пукнатини от свиване. При студ не се маже, повечето производители посочват минимална температура около +5 °C.
• Боядисване или лепене на плочки върху влажна мазилка. Боята може да се оцвети или да се лющи. Като ориентир често се посочва около един ден съхнене за всеки милиметър дебелина, но решаващи са данните на производителя.

При приемането вземете дълъг мастар или нивелир и фенерче. Ако осветите стената отстрани, ще видите неравностите много по-добре. Допустимото отклонение от равнината е добре да се уговори предварително в договора, като под плочки и особено под едроформатни плочки се изисква по-голяма точност. Проверете:

• равнината на стените с мастар вертикално, хоризонтално и по цялата площ,
• вертикалността на ъглите и страниците и правите, неповредени ръбове с профили,
• равномерната повърхност без петна, пукнатини, наплитания и следи от инструменти,
• почукването, дали някъде не кънти на кухо,
• конзолите и изводите, дали са свободни, чисти и в равнината на мазилката,
• чистите прозорци, каси, подове и инсталации без остатъци от мазилка,
• указанията за съхнене и проветряване и срока, от който може да се боядисва или лепят плочки.