Зидане на комин от шамот с керамична тръба

Шамотът е традиционен огнеупорен материал. Издържа високи температури, многократно нагряване и изстиване, а също и агресивните вещества в димните газове. Според производителите издържа обикновено много повече, отколкото е температурата при нормално отопление в дома.

Керамичната тръба е самият димоход. Повърхността ѝ е гладка, затова по нея полепват по-малко сажди и катран. Така коминът се почиства по-лесно и рискът саждите да се запалят е по-нисък. Тръбата пази и зидарията около нея от киселините и конденза, които се образуват при горенето.

Това решение е подходящо за котли и печки на дърва, въглища и пелети, за камини, а и за много газови уреди. При кондензните котли винаги проверете дали тръбата е предназначена за влажен режим на работа. За тях често се избира друга система, например тръба от неръждаема стомана или пластмаса, според изискванията на производителя на котела.

Коминът пази дома от пожар и отравяне, затова е добре да го изгражда зидар с опит в комините. Ако сменяте стара печка по общинска програма за чист въздух или по друга програма за подкрепа, попитайте организаторите предварително какви изисквания имат към комина.

1. Подготовка на основата. Коминът е тежък. Нужна му е здрава и равна основа или носеща плоча, която да поеме теглото му. Върху стара плоча коминът не се строи, преди конструктор да прецени дали тя ще издържи.
2. Долна част на комина. Първо се поставя основата на комина със съд за конденз и отвод, а над нея вратичка за почистване. През нея коминът по-късно се почиства и проверява.
3. Монтаж на керамичната тръба. Тръбите се нареждат една върху друга, а връзките се уплътняват с киселиноустойчив кит според указанията на производителя. Тръбата трябва да е отвесна, а връзките чисти, без кит, избутан навътре.
4. Изолация и пространство за разширение. Между тръбата и обвивката остава хлабина, обикновено запълнена с минерална вата. Тръбата се разширява при нагряване, затова не бива да се зазижда плътно в обвивката.
5. Зидане на обвивката. Около тръбата се зидат шамотни тухли или комински блокове с разтвора, който предписва производителят. Обикновеният циментов разтвор не е подходящ за места с висока температура.
6. Отвор за свързване на уреда. На точната височина се оставя вход за димоходната тръба на уреда. Положението му трябва да съвпада с котела или печката.
7. Преминаване през тавана и покрива. Около комина се спазва отстоянието от дърво и други горими материали, което определят стандартите БДС EN и производителят. Мястото, където коминът минава през покрива, се обшива с ламарина така, че водата да не тече под покривното покритие.
8. Шапка на комина. Над покрива коминът се пази от дъжд и замръзване, например с фасадни тухли, облицовка или подходяща мазилка. Отгоре се поставя покривна плоча, която отвежда водата встрани от зидарията.

• Класическо зидане от шамотни тухли е подходящо, когато коминът трябва да се впише на необичайно място или да се свърже със съществуваща зидария.
• Системният комин от готови блокове с керамична тръба и изолация се изгражда по-бързо и всички части пасват точно. Принципът на многослойната конструкция е същият.
• Комин с един или с повече канала. Ако мислите след време да добавите камина или втори котел, разумно е още сега да изградите комин с два канала. По-късно това се прави много по-трудно.
• Диаметърът на тръбата не се избира на око. Той трябва да отговаря на уреда, горивото и височината на комина. На практика често се случва твърде широкият канал да има слаба тяга и коминът да се навлажнява.

Най-голямо значение има височината на комина и колко от него е над покрива. Работата на покрива изисква скеле и обезопасяване и върви по-бавно. По-лесно е при нова къща, където коминът се строи заедно със сградата и покривът още не е готов.

Работата се усложнява в тези случаи:

• събаряне на стария комин и извозване на отпадъците,
• тясно място, където материалът се пренася на ръка,
• преминаване през готова покривна конструкция и покритие, които трябва да се разглобят и отново да се свържат,
• повече канали, допълнителни входове и елементи, например вентилационни решетки,
• по-сложно оформяне над покрива, например с фасадни тухли или облицовка.

• Тръбата е зазидана плътно. При нагряване тя се разширява и без хлабина обвивката се напуква.
• Неподходящ кит или разтвор. Обикновеният разтвор във връзките на тръбата с времето се разпада от киселините.
• Малко отстояние от дървото. Греди на покрива плътно до комина са сериозен риск от пожар.
• Шапката на комина не е защитена. Попилата в зидарията вода замръзва през зимата и зидарията започва да се рони.
• Лошо обшито преминаване през покрива. Течовете около комина са едни от най-честите оплаквания след ремонт.
• Коминът е твърде нисък над покрива. Шапката трябва да е достатъчно високо над билото. Иначе вятърът влошава тягата и димът се връща обратно в помещението.

Преди първото палене коминът трябва да бъде прегледан от опитен коминочистач или специалист по отоплителни системи. Помолете го за писмено заключение. Не включвайте уреда, преди коминът да е проверен. При приемането обърнете внимание:

• дали коминът е отвесен и без пукнатини в обвивката,
• дали вратичката за почистване и съдът за конденз са достъпни и плътно затварят,
• дали кондензът има къде да се оттича,
• дали е спазено отстоянието от горими материали в тавана и покривната конструкция,
• дали преминаването през покрива е добре обшито с ламарина,
• дали шапката на комина има покривна плоча и защитена повърхност,
• дали тръбата отговаря на уреда, който ще свържете към нея,
• дали сте получили заключението от проверката и документите за използваните материали.