Изграждане на комин тип Schiedel

Комин тип Schiedel има три слоя, които прилягат точно един в друг:

• кожух от коминни блокове, обикновено от олекотен бетон, който носи целия комин и пази околните конструкции от топлината,
• изолация между кожуха и тръбата, която държи газовете топли, за да не се образува повече конденз от неизбежното,
• керамична тръба, която издържа на висока температура, влага и киселините в димните газове.

Към системата спадат и специални елементи: долен елемент със съд за отвеждане на кондензата, елемент с ревизионен отвор и вратичка за почистване, присъединителен елемент за димоотвода от котела или камината и завършек над покрива, тоест коминна шапка с покривна плоча. Често до димния канал се изгражда и отделна вентилационна шахта.

1. Проверка на основата. Коминът е тежък, затова трябва да стъпи върху здрав фундамент или върху плоча, оразмерена за такова натоварване. Основата трябва да е равна и хоризонтална.
2. Поставяне на долния елемент. Първият блок се полага в разтвор точно по нивелир. Всяко отклонение се увеличава с височината и коминът започва да се накланя.
3. Съд за кондензат и ревизионен елемент. Най-долу се монтира съдът с отвеждането на кондензата, над него елементът с ревизионния отвор. Те не се добавят после, а се поставят заедно с останалите части.
4. Зидане на кожуха и поставяне на тръбите. Блоковете се зидат с разтвора, препоръчан от производителя. Керамичните тръби се свързват със специален киселиноустойчив състав. Излишният състав се забърсва веднага, за да няма издатини вътре в канала. Изолацията се поставя според системата, така че тръбата да остане в центъра.
5. Присъединителен елемент. Отворът за димоотвода се поставя на височината на котела или камината. Добре е тази височина да е измерена предварително, защото пробиването на готов комин е излишен риск.
6. Преминаване през плочи и покрив. Около комина се оставя предписаното от производителя разстояние до дървени греди и други горими материали. Това пространство не се запълва с нищо горимо.
7. Коминна шапка и довършване. Над покрива коминът завършва с покривна плоча. Външната част се измазва с устойчива фасадна мазилка, облицова се или се използва готов кожух за шапката. Мястото, където коминът минава през покрива, се обшива с ламарина и се уплътнява.

Защо керамичната тръба не бива да се зазижда плътно в кожуха? При отопление керамиката се разширява. Ако няма накъде, кожухът се напуква. Затова системата предвижда свободно положена тръба и дилатационна фуга, особено при покривната плоча.

Системата се избира според уреда, който ще свържете към комина:

• камина, камина с водна риза, котел на дърва, пелети или въглища имат нужда от комин за висока температура на газовете и устойчивост при запалване на сажди,
• съвременните газови и кондензни котли отделят хладни и влажни газове, често под налягане, затова им трябва тръба за влажен режим или друго решение според производителя на котела,
• два уреда, например камина и котел, обикновено изискват два отделни канала, а свързване към един канал е възможно само след изчисление.

Диаметърът на канала и височината на комина трябва да се определят от проектант или специалист по комини според мощността на уреда. Твърде широкият канал тегли зле, също както и твърде тесният.

Сложността, а с нея и крайната цена, зависят най-вече от:

• височината на комина и броя етажи, през които минава,
• броя канали и наличието на вентилационна шахта,
• дали става дума за нова къща, където коминът е предвиден от самото начало, или за съществуваща сграда, където трябва да се пробиват плочи и покрив,
• състоянието на основата, ако е нужен нов фундамент или укрепване на плочата,
• достъпа до покрива и нуждата от скеле при изграждане на шапката,
• начина на довършване на шапката: мазилка, облицовка или готов кожух,
• пренасянето на тежките блокове до тавана или по тясно стълбище.

На практика често се оказва, че най-много време отнема не самото зидане, а преминаването през покривната конструкция, където гредите трябва да се пригодят, а покритието около комина да се направи наново.

Преди първото палене е добре готовият комин да бъде прегледан от коминочистач или друг специалист по комини. Той проверява тягата, плътността и разстоянията до горими материали. Документите за системата и протоколът от прегледа може да ви потрябват и пред застрахователя, ако някога се стигне до пожар.

Свързването на газов котел трябва да се извърши само от правоспособен газов техник, а електрическото свързване на уреда само от квалифициран електротехник. Ако усетите миризма на газ, напуснете помещението и се обадете на 112.

• долният елемент не е хоризонтален и коминът постепенно се отклонява,
• тръбите са свързани с обикновен разтвор вместо с киселиноустойчив състав,
• съставът е избутан навътре в канала, където задържа сажди,
• липсва дилатация на тръбата, която после натиска кожуха и покривната плоча се напуква,
• дървени греди или топлоизолация на покрива са плътно до комина без предписаното разстояние,
• коминът е твърде нисък над покрива, затова тегли зле и при вятър връща дим,
• лошо уплътнено преминаване през покрива, откъдето влиза вода в тавана,
• липсващо или несвързано отвеждане на кондензата.

• коминът е вертикален, което проверявате с нивелир или отвес на няколко места,
• ревизионният отвор е достъпен и вратичката уплътнява добре,
• съдът за кондензат е монтиран и отвеждането е свързано,
• присъединителният елемент е на височината на уреда,
• около комина в плочите и покривната конструкция няма горими материали по-близо, отколкото позволява производителят,
• шапката на комина е достатъчно високо над покрива, а покривната плоча е цяла и без пукнатини,
• преминаването през покрива е обшито с ламарина и не пропуска вода,
• мазилката или облицовката на шапката е цяла и без пукнатини,
• имате документите за използваната система и протокол от прегледа на комина.