Хидроизолация на баня под фаянс и теракот

Най-много вода получава душът, особено душ на нивото на пода с линеен сифон или подов сифон. Там се изолира целият под на душа, а стените поне до височината, до която пръска водата. На практика това обикновено е над нивото на душ слушалката.

Защо да изолирате и под ваната, щом тя задържа водата? Водата се стича по фаянса и през фугата между ваната и стената влиза под ваната, където никой не я вижда. Затова се изолира подът под ваната, стената зад нея и ивица от стената над ръба ѝ.

Около мивката и тоалетната водата е по-малко, но поне ивица от стената зад мивката си струва. Подът обикновено се изолира в цялата баня, като изолацията се обръща нагоре по стените по целия периметър. Така при наводнение водата не изтича в стените или в съседното помещение.

В жилищен блок хидроизолацията пази не само вашето жилище, а и апартамента под вас. При ремонт на баня в по-стари блокове често се оказва, че под старите плочки няма никаква изолация, само циментова замазка.

• Течна хидроизолационна мембрана (дисперсионна): готова маса в кофа, нанася се с валяк или четка. Работи се лесно с нея, затова повечето майстори любители и фаянсаджии я избират за обикновени бани.
• Двукомпонентна циментова хидроизолация: смесва се от прах и течен компонент. По-издръжлива е и е по-подходяща за места с постоянна влага, например душ без корито или зони за баня и сауна.
• Хидроизолационни фолиа и ленти в система: залепват се върху основата, имат постоянна дебелина и не изискват чакане между слоевете. Подходящи са, когато трябва работата да продължи бързо.

Към всички тези материали спадат уплътнителни ленти за ъглите и за връзката между стена и под, ъглови елементи и маншети за минаващите тръби и за подовия сифон. Добре е всички материали да са от една система на един производител, включително грундът и лепилото за плочки. Тогава сте сигурни, че работят заедно. Хидроизолациите под плочки се оценяват по стандарта БДС EN 14891, което обикновено е отбелязано на опаковката.

Обемът и сложността на работата, а оттам и крайната цена, зависят главно от следното:

• Състояние на основата: равна, здрава и суха мазилка или замазка само се грундира. Неравности, остатъци от старо лепило или ронеща се мазилка означават допълнителна работа.
• Вид на основата: гипсокартон, газобетон или анхидритна замазка изискват подходящ грунд. Анхидритът освен това трябва да е добре изсъхнал, което се проверява с измерване на влажността.
• Сложност на помещението: всеки ъгъл, ниша, инсталационна предстена и минаваща тръба е още един детайл с лента или маншет.
• Вид на душа: душ с корито е по-лесен. Душ на нивото на пода с линеен сифон изисква точна връзка с оттока и внимателно направен наклон.
• Изолирана площ: изолация само около душа и ваната е по-малко работа от целия под и стените на пълна височина.

Нанасянето на течна мембрана е по силите и на сръчен любител. Важни са търпението и точното спазване на времената за съхнене, посочени от производителя. Ако не сте сигурни как да свържете изолацията с линейния сифон, оставете този детайл на фаянсаджия.

1. Свалете стария фаянс, остатъците от лепило и отлепената мазилка.
2. Изравнете по-големите неравности и оставете ремонтираните места да изсъхнат.
3. Изсмучете повърхността с прахосмукачка и я почистете от прах, мазнина и замърсявания.
4. Нанесете грунд, предназначен за съответната основа, и го оставете да изсъхне.
5. Положете уплътнителните ленти в ъглите и по връзката стена и под, като ги вградите в първия слой мембрана.
6. Поставете маншетите на тръбите и уплътнителния маншет на сифона или канала.
7. Нанесете първия слой мембрана по цялата площ и го оставете да изсъхне според указанията.
8. Нанесете втория слой, най-добре кръстосано спрямо първия, за да не останат тънки места.
9. Проверете дали слоят е непрекъснат, без дупки, мехурчета и прозиращи места.
10. Изчакайте пълното втвърдяване и чак тогава лепете плочките с еластично лепило.

• Липсващи ленти в ъглите: в ъгъла основата работи, а самото покритие там се напуква.
• Един тънък слой: производителите обикновено предписват два слоя и определена минимална дебелина, която един слой не постига.
• Пропуснат грунд: покритието се държи слабо и може да се отлепи заедно с плочките.
• Изолация само на пода: водата от душа се стича по стените и без обръщане на изолацията нагоре прониква в зидарията.
• Недовършена връзка със сифона: при душ на нивото на пода това е честа причина за течове.
• Облицоване върху влажна изолация: покритието не успява да се втвърди и лепилото може да го повреди.

Огледайте изолацията, преди да я покрият плочките. По-късно грешката се търси трудно. Минете през този списък:

• слоят е непрекъснат и равномерно оцветен, без прозиращи места,
• в ъглите и по връзката между стена и под има уплътнителни ленти,
• тръбите имат маншети, а сифонът или каналът е свързан с уплътнителен маншет,
• в душа изолацията по стените стига над нивото на душ слушалката,
• подът е изолиран и под ваната, а изолацията е обърната нагоре по стените,
• покритието няма мехурчета, пукнатини или отлепени места,
• фаянсаджията знае коя система е използвана и лепи с лепилото, което производителят препоръчва към нея.