Облицовка и настилка XXL формат 120×260 см

Основната причина е видът. На стена, висока около 2,6 метра, една плоча може да стигне от пода до тавана без нито една хоризонтална фуга. Ако плочата е с шарка на мрамор или бетон, стената изглежда като едно парче камък.

• По-малко фуги: по-малко места, където се събират мръсотия и варовик, и по-лесно почистване.
• Спокойна повърхност: помещението изглежда по-голямо и по-просторно, защото окото не се спира на мрежа от фуги.
• Широко приложение: стени и подове, бани, кухни, жилищни помещения, а също плотове на мебели или облицовка на кухненски остров.

За навън винаги проверете дали производителят разрешава конкретната плоча за външно приложение и при какви условия. Не всяка голямоформатна плоча е мразоустойчива, а основата навън е по-сложна.

Това не е работа за любители. Според дебелината си една плоча може да тежи няколко десетки килограма и при неправилно повдигане лесно се счупва. Фаянсаджията работи приблизително така:

1. Проверка и подготовка на основата. Стената и подът трябва да са равни, здрави, сухи и чисти. Равнината се мери с дълъг мастар, не само с нивелир. Неравностите се изравняват с шпакловка или самонивелираща замазка, след това се нанася грунд според вида на основата.
2. Хидроизолация. В душа и около ваната под облицовката се полага хидроизолационна смес с ленти в ъглите и маншети около тръбите.
3. План на редене. Още преди първия разрез се начертава къде ще минат фугите и как ще излязат около врати, прозорци, ниши и ключове. При плоча с такъв размер няма как „да се оправи някак накрая“.
4. Пренасяне и рязане. Плочите се носят на монтажна рамка с вакуумни вендузи. Правите разрези се правят на дълъг релсов резач, а отворите за смесители и контакти с диамантени корони, по възможност мокро.
5. Лепене. Използва се еластично циментово лепило, подходящо за големи формати. По БДС EN 12004 обикновено това е клас C2 с означение за деформируемост S1 или S2. Лепилото се нанася и върху основата, и върху гърба на плочата, т.нар. двустранно лепене, за да не останат кухини отдолу.
6. Изравняване. След поставяне плочата се притиска и потупва старателно, за да легне в лепилото. Нивелираща система с клипси и клинове държи съседните ръбове в една равнина.
7. Фугиране и еластично уплътняване. След като лепилото се втвърди, фугите се запълват с фугираща смес. Ъглите, връзката под и стена и около ваната не се фугират, а се уплътняват с еластичен силикон.
8. Почистване. Остатъците от лепило и фугираща смес се махат още по време на работа. По-късно излизат трудно и повърхността лесно се поврежда.

При една и съща квадратура трудността може да е много различна. Най-голямо значение имат:

• Състоянието на основата: нова равна стена е съвсем друго нещо от стара баня в панелен блок или стара мазилка в къща. Колкото повече изравняване, толкова по-дълга е работата.
• Внасянето в жилището: плоча с дължина 260 см може да не влезе в асансьора или да не мине по чупено стълбище. В сграда в етажна собственост е добре предварително да уговорите с домоуправителя кога и как ще се внасят плочите.
• Броя на отворите и изрезите: всеки контакт, водно излазо, ъглов прозорец или ниша означава точен разрез и риск плочата да се счупи.
• Формата на помещението: голяма права стена върви бързо, малка баня с много ъгли и наклони е бавна.
• Напасването на шарката: ако мраморната шарка трябва да продължава плавно от плоча на плоча, и реденето, и рязането отнемат повече време.
• Подовото отопление: замазката трябва да е изсъхнала и загрята по протокол преди реденето, иначе има риск от пукнатини.

Ако при облицовката трябва да се местят контакти или ключове, това се прави от квалифициран електротехник, не от фаянсаджията.

На практика често се повтарят няколко проблема, които след години се виждат като спукана плоча или кух звук при почукване.

• Лепило само върху основата: при такава площ под плочата остават въздушни мехури. На пода плочата после се пука при натоварване.
• Подценена равнина: малка вълна в стената при обикновена плочка не се забелязва, а при плоча с дължина 260 см се вижда като стъпало по ръбовете.
• Липсващи дилатации: големите площи и връзките с други материали имат нужда от еластична дилатационна фуга. Без нея напрежението се предава върху плочите.
• Твърде тясна фуга: производителите обикновено препоръчват минимална ширина на фугата, често около 2 мм. Плочи, долепени една до друга, изглеждат ефектно, но нямат място да работят.
• Неправилно повдигане: плоча, носена хоризонтално без рамка, се огъва и се чупи още преди да бъде положена.
• Прибързано фугиране: фугира се след втвърдяване на лепилото според указанията на производителя, не веднага след реденето.

Голямоформатните плочи се правят в различна дебелина. По-тънките са по-леки и са подходящи главно за стени или за облицовка на мебели, по-дебелите по-често се препоръчват за подове. При избора си струва да гледате:

• дали производителят разрешава плочата за под, за стена или за навън,
• колко хлъзгава е повърхността, ако става дума за под в баня,
• че на гланцовите повърхности се вижда всяка неравност и драскотина,
• резерва за рязане и евентуално счупване, при този формат малко по-голяма, отколкото при обикновените плочки,
• дали всички плочи са от една партида, за да няма разлика в оттенъка.

Огледайте готовата облицовка на дневна светлина и на странична светлина от лампа, която показва неравностите. При приемането е полезно да минете през този списък:

• ръбовете на съседните плочи са в една равнина, без осезаеми стъпала,
• при почукване плочите не кънтят на кухо, особено на пода и в ъглите,
• фугите са с еднаква ширина и са запълнени по цялата дължина,
• ъглите, връзката с душ корито и около ваната са уплътнени с еластичен силикон,
• дилатационните фуги са там, където е уговорено, и не са запълнени с твърда фугираща смес,
• изрезите за смесители, контакти и изводи са чисти, без отчупени ръбове,
• повърхността е почистена от остатъци от лепило и фугираща смес,
• няма видими пукнатини или надраскани места,
• получили сте информация за използваното лепило и фугираща смес, кога може да се натоварва повърхността и кога може да се пусне подовото отопление.