Фаянс и теракот, стандартно полагане до 60 см

Стандартното полагане означава лепене на плочки върху подготвена и равна основа, с еднакви фуги и последващо фугиране. Фаянсаджията реже плочките около ъгли, ключове, тръби и сифон и следи повърхността да е равна, а фугите да продължават красиво една в друга.

Обикновено в стандарта не влизат голямо изправяне на криви стени, къртене на стари плочки, хидроизолация, сложни шарки, диагонално редене, мозайка и плочи с голям формат. Тези дейности обикновено се договарят отделно. Затова преди да се разберете с майстора, изяснете какво точно включва договорената работа на квадратен метър.

1. Проверка на основата. Майсторът проверява с мастар дали повърхността е равна, здрава и суха. Премахват се прах, мазнини и остатъци от старо лепило.
2. Грундиране. Грундът изравнява попиваемостта на основата и подобрява сцеплението на лепилото. Без него попиваща основа бързо изтегля водата от лепилото и то не захваща добре.
3. Хидроизолация на мокрите места. В душа, около ваната и по пода на банята се нанася намазваща хидроизолация. В ъглите и около тръбите се вграждат уплътнителни ленти и маншети.
4. Разпределение на площта. Преди лепенето се решава откъде започва първият ред, така че по краищата да не останат тесни ивици, а фугите на стената и пода да съвпадат.
5. Лепене. Лепилото се нанася със зъбена маламашка на малки участъци. При по-големите плочки се маже и гърбът на плочката, за да не остават кухини отдолу.
6. Фугиране. След като лепилото се втвърди, обикновено след около ден според производителя, фугите се запълват с фугираща смес и повърхността се измива.
7. Силикон. Вътрешните ъгли, връзката стена с под и местата около ваната и душ корито не се фугират, а се запълват с еластичен санитарен силикон.

Лепилата за плочки се означават според стандарта БДС EN 12004. C1 е обикновено циментово лепило, C2 е лепило с повишено сцепление. Означението S1 показва, че лепилото е еластично и понася малки движения на основата. При подово отопление, гипсокартон, стари плочки като основа или при плочки 60×60 см по правило се избира еластично лепило C2 S1.

Размерът на зъбената маламашка зависи от формата. За дребен фаянс е достатъчен по-малък зъб, а за плочки около 60 см обикновено се използва зъб от около 8 до 10 мм. Целта е лепилото да покрие почти цялата площ под плочката, особено на пода и в душа.

Ширината на фугата зависи от плочката. Ректифицираните плочки с прецизно шлифовани ръбове позволяват тесни фуги от около 2 мм, а нектифицираните изискват по-широки. Фугата за баня трябва да е устойчива на вода и мухъл, а в душ кабината понякога се избира епоксидна фуга.

Не всеки под има нужда от защитно покритие след полагането. Глазираният теракот и обикновеният гранитогрес по правило не го изискват. Импрегнирането има смисъл при попиващи материали, например естествен камък, или само за фугите.

Работата върви бързо при голяма, равна площ без препятствия, квадратен формат и редене фуга в фуга. Удължават и оскъпяват работата:

• криви или неравни стени, които първо трябва да се изправят,
• много рязане около вана, мебели за баня, тръби и ключове,
• малко помещение с много ъгли, където повече се реже, отколкото се лепи,
• редене с разминаване, рибена кост или диагонал,
• лайсни, ъглови профили и рязане на 45 градуса вместо профил,
• твърд материал, който трудно се реже и пробива.

При правоъгълните плочки 30×60 см често се иска разминаване наполовина. Много плочки обаче са леко извити и при разминаване наполовина се получават стъпала между съседните. Затова производителите обикновено препоръчват разминаване най-много с една трета от дължината.

• лепене на „точки“ лепило, под плочката остават кухини и тя с времето може да се спука,
• липсваща хидроизолация в душа, водата прониква през фугите в зидарията,
• фуга в ъглите вместо силикон, в ъгъла след това се появяват пукнатини,
• липсващи разширителни фуги при по-големи площи и под прага на вратата,
• фугиране, преди лепилото да се е втвърдило,
• грешен наклон в душ без корито, водата стои, вместо да се оттича.

Защо плочките се пукат точно край вратата? Там често се среща границата между две различни замазки или помещения. Ако на това място няма разширителна фуга, подът се движи неравномерно и плочката поема напрежението.

Ако имате търпение и основни инструменти, по-малък под без душ можете да направите и сами. Пригответе си зъбена маламашка, нивелир, мастар, кръстчета или нивелиращи клипсове, машина за рязане на плочки и гумена маламашка.

1. Проверете равността на основата с двуметров мастар и изравнете неравностите.
2. Изсмучете праха и нанесете грунд според указанията на производителя.
3. Наредете плочките на сухо и определете началото така, че по краищата да не останат тесни ивици.
4. Опънете конец или начертайте линия за първия ред.
5. Забъркайте лепилото по инструкцията и го оставете да отлежи за кратко.
6. Нанесете лепило със зъбената маламашка на площ за една или две плочки.
7. При по-големите плочки намажете тънък слой лепило и по гърба на плочката.
8. Поставете плочката, леко я плъзнете и притиснете, после сложете кръстчета или клипсове.
9. Проверявайте равнината с нивелира в движение и почиствайте лепилото от фугите.
10. След втвърдяване на лепилото махнете клипсовете и фугирайте площта.
11. Измийте остатъците от фугата с влажна гъба, а след изсъхване забършете със суха кърпа.
12. Запълнете връзката между пода и стената със силикон.

Хидроизолацията на душа и полагането с наклон към сифона е по-разумно да оставите на опитен фаянсаджия.

• повърхността е равна, под двуметров мастар няма видими луфтове,
• съседните плочки нямат стъпала, които се усещат с пръст,
• фугите са еднакво широки, прави и плътно запълнени,
• при почукване не се чува кух звук, който издава празни места под плочката,
• краищата и изрезите около тръби и ключове са чисти, без отчупвания,
• ъглите и връзките с ваната или коритото са запълнени със силикон,
• в душа водата се оттича към сифона и никъде не застоява,
• повърхността е измита, без мътен слой от фугата.