Машинен изкоп на строителна яма

Строителната яма е площен изкоп. Обикновено е широка няколко метра и обхваща цялото застроено петно на сградата или голяма част от него. Тесните изкопи за ивични основи и траншеите за сградни отклонения са отделни позиции. За тях се използват други кофи и друг подход. Яма ви трябва най-често при:

• еднофамилна къща с мазе или частично вкопан сутерен,
• къща на скатен терен, където част от етажа се врязва в склона, нещо обичайно в полите на планините около големите градове,
• фундаментна плоча, под която трябва да се премахне неподходяща почва и да се замени с уплътнен трошен камък или баластра,
• басейн, изгребна яма, локална пречиствателна станция, резервоар за дъждовна вода или подземен гараж,
• пристройка със сутерен до съществуваща къща.

Защо ямата се прави с машина дори при по-малки сгради? На ръка няколко десетки кубични метра се копаят седмици, а междувременно стените се разкаляват от дъжда. Багерът свършва същото за ден или два. Добрият багерист изравнява дъното с точност до няколко сантиметра.

Как се изчислява обемът в кубични метри

Изкопът се измерва в плътно, ненарушено състояние на почвата. Това е обемът, който земята е заемала в терена, преди да бъде изкопана. В него влизат застроеното петно, работното пространство около сградата и обемът на наклонените откоси. Работното пространство е ивица около бъдещите стени. Без нея зидарите и изолаторите не могат да положат хидроизолацията и топлоизолацията на сутерена. Според проекта тя обикновено е широка приблизително от половин до един метър.

При извозването имайте предвид, че изкопаната земя се разрохква и заема по-голям обем, отколкото в терена. При песъкливи почви разликата е по-малка. При глинести и каменисти почви е по-голяма, често с една пета до една трета. Затова броят на камионите не може да се определи само като умножите размерите на ямата. Когато сравнявате оферти, вижте дали фирмата смята обема по проект, по действително заснемане или по брой курсове.

Проект и трасиране

Преди изкопа геодезистът трасира сградата по проекта. Той поставя репери или кофражни скари извън бъдещата яма, за да не ги унищожи багерът. Важна е и височинната точка, спрямо която ще се мери дълбочината. Без трасиране лесно се случва къщата да се окаже на няколко десетки сантиметра от мястото си или твърде близо до границата с имота на съседа.

Подземни мрежи и съоръжения

Под тревата може да минават газопровод, електрически кабели, водопровод, канализация или телекомуникационни линии. Местоположението им трябва да се изясни предварително от дружествата, които ги стопанисват: електроразпределителното дружество, ВиК операторът, газоразпределителното дружество, телекомите. По възможност ги трасирайте на терена. Близо до трасираните мрежи не се копае с кофата. Там се работи на ръка или много внимателно, според указанията на съответното дружество.

Ако багерът повреди газопровод или усетите миризма на газ, спрете машината веднага. Отдалечете се, не допускайте никого до мястото и се обадете на 112 и на аварийния телефон на газоразпределителното дружество. Не палете огън и не пипайте ключове. Ако бъде засегнат електрически кабел, никой не бива да го докосва. Ремонтът е работа само на електроразпределителното дружество и на правоспособен електротехник.

Инженерно-геоложко проучване

При къща със сутерен или на склон инженерно-геоложкото проучване си заслужава. Геологът установява каква е почвата на нивото на основите, има ли подпочвена вода и какви наклони на откосите са безопасни. В Северна България и по Дунавската равнина се срещат льосови почви. При намокряне те могат да пропаднат и изискват специален подход. Без тези данни наклонът на стените и отводняването се решават чак по време на копаенето, често след първото срутване.

Достъп, място и извозване

• пътят до парцела трябва да издържи багера и камионите, а разкаленият след дъжд терен може да не ги поеме,
• на парцела трябва да има място за временно депо на земята, която ще се използва за обратния насип,
• дървета, въздушни проводи и огради не бива да пречат, защото машината може да ги повреди,
• уговорете предварително къде отива излишната земя и кой осигурява мястото за изхвърляне или повторното ѝ използване.

Ако до вас има съседни сгради, разумно е да документирате състоянието им със снимки преди началото. Ако по-късно се появи пукнатина, ще можете да покажете дали е била там и преди.

Редът зависи от размера на ямата, но основните стъпки почти винаги са едни и същи:

1. Проверяват се трасировката, височинната точка и положението на трасираните мрежи.
2. Изземва се хумусният пласт, тоест горният плодороден слой, и се складира отделно в края на парцела.
3. Очертава се контурът на ямата заедно с работното пространство и горния ръб на откосите.
4. Копае се на пластове от единия край, а земята се товари направо на камионите или на временното депо.
5. Откосите се оформят текущо с определения наклон или се монтира укрепване.
6. Дълбочината се контролира с нивелир или лазер спрямо височинната точка.
7. Последните няколко сантиметра над дъното се почистват с гладка профилна кофа без зъби или на ръка.
8. Ако се появи вода, се прави помпена шахтичка и се отводнява дъното.
9. Ямата се предава за оглед на дъното от геолог или конструктор, ако проектът го изисква.

Хумусът се отделя, защото после се връща в градината. Ако се смеси с глината и чакъла от дълбочина, вече не става за нищо. Освен това напразно увеличава обема за извозване.

Последната стъпка от копаенето е по-важна, отколкото изглежда. Зъбите на кофата разрохкват почвата под дъното. Ако ямата се изкопае по-дълбоко и после се засипе с рохкава земя, остава меко място, което слягa. Затова опитният багерист копае малко над проектното ниво и изравнява дъното с наклонено движение на гладка кофа.

Колко време отнема

Яма за обикновена къща с мазе обикновено се изкопава за един до три дни, ако достъпът е добър и почвата лека. Повече време отнемат скалата, тясното място, бавното извозване и подпочвената вода. Ямата не бива да стои отворена повече от необходимото. Дъждът и студът влошават носимоспособността на дъното. Затова е добре колкото може по-бързо да се положи подложен бетон или чакълена възглавница, които пазят готовото дъно.

Наклонен откос или укрепване

Вертикална стена на изкоп без укрепване е безопасна само на малка дълбочина, обикновено приблизително до 1,25 метра. И това важи само за свързана и суха почва. По-дълбоките ями трябва или да се изкопаят с откоси, или да се укрепят. Срутена стена може да затрупа човек дори когато изглежда здрава.

Откосите са най-простото решение, ако на парцела има достатъчно място. Стените се изкопават наклонено, а наклонът зависи от вида на почвата. Сипкият пясък изисква по-полегат откос, твърдата глина позволява по-стръмен. Минусът е по-големият обем на изкопа, а после и на обратния насип.

Укрепването се използва там, където откос не е възможен: до границата на имота, до съседна къща или до улица. Прилагат се стоманени шпунтови стени, така наречената берлинска стена с дървено или бетонно запълване, укрепителни кутии или пилоти. Укрепването се проектира от конструктор и е отделна позиция. Когато избирате фирма, попитайте дали може да го изпълни сама или с кого работи.

Изкоп до съседна сграда

Понякога ямата трябва да стигне по-дълбоко от основите на съседната къща и е близо до тях. Тогава почвата под тези основи може да загуби опора. Решението трябва да го даде конструктор. Обичайните подходи са копаене на къси участъци, подбиване на основите или укрепване. Без такъв проект не копайте, дори участъкът да изглежда къс.

Подпочвена и дъждовна вода

Водата в ямата разкалява дъното и намалява устойчивостта на откосите. При малък приток стига помпена шахтичка в най-ниския ъгъл и потопяема дренажна помпа за кална вода. При по-високо ниво на подпочвените води трябва водопонижение, например чрез помпени кладенци или иглофилтри. То се проектира от специалист. Дъждовната вода от околния терен е добре да се отклони от ръба на ямата, за да не се стича по откосите.

Ако геологът установи високо ниво на подпочвените води, това засяга и проекта на сутерена. Вероятно ще трябва водонепропусклив бетон или хидроизолация срещу водно налягане. По-добре е да знаете това преди копаенето, а не след него.

За малки ями и тесни парцели се използват мини багери и комбинирани багер-товарачи, които мнозина наричат просто „JCB“. За по-големи ями се използват верижни или колесни багери с по-голям обсег, които товарят направо на камионите. По-голямата машина е по-бърза, но иска здрав подход и място за маневриране. Когато получите оферта, попитайте с каква машина ще се работи и как ще влезе в парцела.

Трудността на изкопа, а оттам и цената, зависят най-вече от следното:

• видът на почвата: пясъкът и пръстта се копаят лесно, твърдата глина и чакълът по-трудно, а скалата може да изисква хидравличен чук,
• дълбочината на ямата и нуждата от откоси или укрепване,
• достъпът до парцела, ширината на портата, наклонът на терена и разстоянието до пътя,
• подземните мрежи, които налагат ръчно копаене,
• подпочвената вода и нуждата от изпомпване,
• разстоянието до мястото за изхвърляне и начинът на товарене,
• стари основи, бетон, корени на дървета или строителни отпадъци в земята,
• изискванията към точността на дъното и почистването на пътя след камионите.

При стари парцели в селата и в покрайнините на градовете често се случва под тревата да излязат останки от стара къща, кладенци, попивни ями или заровен боклук. Такива находки удължават работата, а понякога трябва да се реши и как да се изхвърлят. Ако знаете за нещо подобно, кажете на фирмата предварително.

Къде отива земята

Част от земните маси обикновено остава на парцела за обратния насип и за оформянето на терена. Останалото се извозва. Изкопаната земя, която не използвате на обекта, може да се окаже отпадък. Тогава тя трябва да отиде на място, което има право да я приема. Уговорете предварително дали извозването и депонирането са ангажимент на фирмата или ваш. Земя, замърсена с масла, строителни отпадъци или стар боклук, не може просто да се разстели в градината.

Изкопът е само началото на верига от работи. Всяка следваща специалност има нужда от нещо от предишната:

• геодезистът трасира сградата преди изкопа, а при по-големи обекти заснема и готовата яма,
• геологът или конструкторът оглежда дъното, за да провери дали почвата отговаря на заложеното в проекта,
• бетонджиите трябва да влязат веднага след предаването, за да не се намокри и замръзне дъното,
• водопроводчикът трябва да знае къде ще минат канализацията и сградните отклонения през основите,
• изолаторите се нуждаят от достатъчно работно пространство около сутеренните стени,
• обратният насип се прави едва след хидроизолацията, защитата ѝ и дренажа, на пластове и с уплътняване.

Защо времето е толкова важно? Ако бетонджиите дойдат две седмици по-късно, след дъжд ямата може да изглежда съвсем различно. Разкаленото дъно трябва да се почисти, понякога и да се задълбочи и да се замени с чакъл. Затова денят за изкопа се планира според деня за бетонирането, а не обратно.

• прекопано дъно, засипано с рохкава земя: под основите остава меко място, къщата слягa неравномерно и по зидарията се появяват пукнатини,
• липсващо работно пространство: изолаторите нямат място, хидроизолацията се прави набързо и сутеренът по-късно влажнее,
• твърде стръмни откоси: стените се срутват в ямата, застрашават хората и затрупват вече готовото дъно,
• земя, струпана до самия ръб: натоварва откоса и увеличава риска от срутване, затова се складира обикновено поне на метър от ръба, а при по-дълбоки ями и по-далеч,
• нерешен въпрос с водата: разкаленото дъно губи носимоспособност и под бетона остава кал,
• смесен хумус и подпочва: градината остава без качествен горен слой, а извозването е излишно по-голямо,
• копаене без трасирани мрежи: повредена тръба или кабел, спрени работи и риск от злополука,
• дълго отворена яма: дъждът и студът влошават дъното, а откосите постепенно се рушат.

Много от тези грешки не се виждат веднага. Мекото място под основите се проявява след години, когато къщата е завършена и ремонтът е много тежък. Затова огледът на дъното си струва и при по-малки сгради.

Безопасност на обекта

Отворената яма е опасна най-вече за деца и за хора, които минават през обекта вечер. Ръбът трябва да се огради или ясно да се обозначи. Докато машината работи, никой не стои в обсега на стрелата или под камиона, който се товари. В ямата не се влиза, докато багеристът не приключи и докато не е сигурно, че откосите са стабилни. За слизане и качване се използва стълба или оформена рампа. Не се скача от стената.

Самото копаене на строителна яма не е работа за любители. Машината, дълбочината и рискът от срутване изискват опитен екип. Има обаче неща, които можете да свършите сами преди и след идването на багера. Така работата върви по-гладко, а вие пазите парцела и съседите.

1. Разчистете парцела от храсти, стари огради, купчини материали и всичко, което ще пречи на машината.
2. Проверете портата и пътя до парцела и отбележете меките места, през които камионите не бива да минават след дъжд.
3. Определете с фирмата мястото за хумуса и за земята за обратния насип и го маркирайте с колчета.
4. Снимайте съседните сгради, оградите и пътя преди началото и пазете снимките с дата.
5. Пазете реперите и височинната точка и не позволявайте да се местят или затрупват.
6. Осигурете ограда или лента около ямата и я проверявайте всяка вечер.
7. Следете времето и при обявен дъжд или студ уговорете с бетонджиите покриване на дъното.
8. Не влизайте в ямата за измерване, а поискайте дълбочината да се провери с нивелир от ръба.

При приемането вземете проекта и спокойно обиколете ямата с багериста или техническия ръководител. Дълбочината трябва да се провери с нивелир спрямо височинната точка, а не на око. Ако проектът изисква оглед на дъното от геолог или конструктор, запазете протокола от него. Ще ви потрябва и по-късно.

• размерите на ямата отговарят на проекта заедно с работното пространство,
• дълбочината на дъното съвпада с проекта в разумен толеранс и е проверена с уред,
• дъното е равно, без разкалени места, рохкава земя и следи от зъбите на кофата,
• откосите са с уговорения наклон и по тях няма пукнатини и отлепване,
• укрепването, ако е било нужно, е изпълнено по проекта на конструктора,
• помпената шахтичка и отводняването работят и на дъното не стои вода,
• трасираните мрежи са непокътнати и видимо обозначени,
• хумусът и земята за насипа са складирани отделно и далеч от ръба на ямата,
• реперите и височинната точка са запазени,
• пътят до парцела и улицата са почистени,
• ръбът на ямата е обезопасен срещу падане,
• уговорено е кога влизат бетонджиите, а дотогава дъното е защитено.