Машинен изкоп за ивични и единични фундаменти

Става дума за изкопаване на траншеи или ями за фундаментите с машина, най-често мини багер, багер-товарач или верижен багер. На ръка се прави само почистването на дъното, както и участъците, до които машината не стига или през които минават подземни мрежи.

Ивични фундаменти (ширина от 50 cm)

Ивичните фундаменти са непрекъснати траншеи под носещите стени. При еднофамилна къща те образуват затворен контур, а към него се добавят няколко вътрешни линии под носещите вътрешни стени. Ширината се определя от проекта според натоварването и носимоспособността на почвата. При обикновени къщи тя обикновено е около 50 до 60 cm, при по-тежки зидарии или по-слаба почва и повече. Позицията „от 50 cm“ означава, че изкопът се прави с кофа със съответната ширина. По-тесни траншеи не се копаят по този начин.

Единични фундаменти (ширина от 80 cm)

Единичните фундаменти, често наричани фундаментни стъпки, са отделни ями под колони. Използват се например под навес за кола, покрита тераса, дървена къща на стъпки, метално хале или колоните на ограда. Обикновено са с квадратна или правоъгълна форма и са по-дълбоки и масивни от ивиците, защото поемат съсредоточен товар в една точка. При тях багерът копае много малки ями и след всяка трябва да се премести и да се нагласи точно. Затова в пресмятане на кубик работата обикновено е по-трудоемка от непрекъснатата ивица и в ценоразписа е отделна позиция.

Как се смятат кубиците

Позицията в ценоразписа е за кубичен метър изкопана почва. Обемът се изчислява по размерите от проекта: дължина по ширина по дълбочина. При ивичните фундаменти се сумират всички участъци, а при единичните обемът на една яма се умножава по броя им. Уговорете предварително дали се плаща по проектните размери, или по реално изкопания обем. На практика изкопът често излиза малко по-широк, особено при ронлива почва, и разликата може да е осезаема.

Внимавайте и с разликата между почвата в естествено състояние и разрохканата почва. Изкопаната пръст увеличава обема си, при глинестите почви обикновено с десетки проценти. Затова при поръчката на извозване разчитайте на по-голям обем, отколкото показва проектът на изкопа.

Добрата подготовка спестява часове престой на машината и неприятни изненади. Ако строите в гъсто застроен квартал или копаете близо до съседска сграда, помислете отрано и за съседите и техните основи. Преди да дойде машината, трябва да са налице следните неща:

• проектът с чертеж на фундаментите, размери, дълбочини и котата, от която се мери,
• трасиране на сградата от геодезист, най-добре с обноски извън зоната на изкопа, за да не ги унищожи машината по време на работа,
• отбелязване на подземните мрежи от техните оператори (газ, ток, вода, канализация, телекомуникации), с маркировка направо на терена,
• отнемане на хумусния слой, тоест избутване на горния плодороден слой, който се складира отстрани и по-късно се използва за градината,
• подход за машината и камиона, достатъчно широк и здрав, без ниско висящи кабели и клони,
• място за складиране на пръстта или уговорено извозване до депо,
• почистен парцел без самораснали храсти и дървета, строителни отпадъци и стари конструкции, ако премахването им не е част от поръчката.

Отбелязването на мрежите често се подценява с мисълта, че „там никога не е имало нищо“. На стари парцели и на мястото на съборени къщи обаче нерядко излизат отклонения, за които никой не е знаел. Ако при изкопа се повреди газопровод или усетите миризма на газ, веднага спрете работа, изключете машината, отдалечете се на безопасно разстояние и се обадете на 112 и на аварийния телефон на газоразпределителното дружество. Повреден електрически кабел оставете на електротехник и на оператора на мрежата и никога не го докосвайте.

Редът зависи от машината и терена, но в основните моменти е сходен:

1. Приема се трасирането от геодезиста и се проверяват обноските, осите и реперът, от който се мери дълбочината.
2. Контурът на изкопа се отбелязва на терена, най-често със спрей или вар по опънати канапи.
3. Проверява се положението на подземните мрежи, а около тях се копае на ръка или много внимателно.
4. Машината се позиционира и се избира кофа със съответната ширина. За почистване на дъното е подходяща кофа без зъби.
5. Траншеята се копае на слоеве, като дълбочината се проверява непрекъснато с нивелир или лазер.
6. Пръстта се изсипва от страната, където няма да пречи на следващите работи, и достатъчно далеч от ръба, за да не натоварва стените на изкопа. При възможност се товари направо на камиона.
7. Последните няколко сантиметра се изземват внимателно, а дъното се почиства на ръка, за да не остане разрохкана пръст.
8. При единичните фундаменти се проверява положението на всяка яма спрямо осите и разстоянията между тях.
9. Проверяват се размерите, дълбочините и състоянието на земната основа, след което изкопът се показва на конструктора или на техническия ръководител.

Земната основа е дъното на изкопа, мястото, където фундаментът ляга върху почвата в естествено състояние. Тя трябва да е здрава, равна и ненарушена. Ако на дъното се покаже различна почва от предвидената, например насип, мека глина или извор, това се решава с конструктора още преди бетонирането.

Вид на почвата

Свързаните почви, тоест глините и глинестите почви, се копаят добре и стените на тясна траншея обикновено държат по-дълго. Те обаче са чувствителни към вода: след дъжд дъното омеква и губи носимоспособност. Пясъците и чакълите се копаят лесно, но стените се ронят, изкопът се разширява и обемът расте. Скалиста основа или едри камъни може да изискват хидравличен чук, а това значително забавя работата. Насипите, старите мазета и остатъците от стари основи носят изненади, които в началото никой не вижда.

Ако за парцела има инженерно-геоложко проучване, дайте го предварително на изпълнителя на изкопа. Така ще избегнете спорове на място.

Избор на машина и кофа

За еднофамилна къща най-често се използва мини багер или багер-товарач. Мини багерът влиза и в тесен парцел и поврежда по-малко околността, но при по-голям обем или по-твърда почва е по-бавен. По-големият багер копае по-бързо и по-дълбоко, но има нужда от повече място и от здрав подход. Ширината на кофата трябва да отговаря на ширината на ивицата. Ако ивицата се копае с широка кофа, излиза излишно много пръст, а след това и излишно много бетон.

Дълбочина на фундиране

Защо дъното на фундамента трябва да е толкова дълбоко? Защото водата в почвата замръзва, разширява се и може да повдига фундамента. Затова дъното се поставя под дълбочината на замръзване. В повечето райони на България тя обикновено е около 80 до 100 cm под окончателния терен, в по-високите и планинските места и повече. Конкретната дълбочина винаги се определя от проекта. Ако носещият пласт е по-дълбоко, се копае до него. При наклонен парцел ивиците често се правят на стъпала, за да не се копае излишно дълбоко по цялата дължина.

При един и същ брой кубици изкопът може да е проста работа за един ден, а може и да се окаже трудна поръчка за няколко дни. Работата е по-лесна, когато:

• парцелът е равен, сух и машината стига до него без препятствия,
• почвата е свързана, без камъни и корени,
• около изкопа има достатъчно място за пръстта,
• става дума за непрекъснати ивици без често преместване на машината,
• мрежите са точно отбелязани и са извън изкопа.

По-трудоемка и по-скъпа е, когато:

• подходът е тесен, минава през съседски имот или през градина, която трябва да се пази,
• се попадне на скала, бетон, стари основи или пънове,
• в траншеята стои подпочвена вода и тя трябва да се изпомпва,
• през изкопа или покрай него минават мрежи и част от работата е на ръка,
• изкопът е дълбок и стените трябва да се укрепват или да се правят с откос,
• обемът е малък, например няколко единични фундамента, а машината все пак трябва да се докара,
• няма къде да се складира пръстта и всичко трябва да се извозва веднага.

Извозването на пръстта, депонирането, ръчното почистване, изпомпването на вода и разбиването на скала обикновено са отделни позиции в ценоразписа. Попитайте изпълнителя какво точно влиза в изкопа и какво ще се смята отделно.

Изкопът за фундаменти не е самостоятелна работа, а първата брънка от верига. Преди него идват геодезистът и отбелязването на мрежите, след него армирането и бетонирането. Колкото по-добре са съгласувани тези стъпки, толкова по-кратко ще стои траншеята открита.

• Геодезистът трябва да е на разположение и по време на изкопа, в случай че обноските се повредят или възникне съмнение за положението.
• Електротехникът полага в изкопа заземителната шина, така наречения фундаментен заземител. Това става преди бетонирането и по проекта, за да може по-късно да се измери.
• Отклоненията и проходите за вода, канализация, ток и евентуално газ се решават с тръби-гилзи през фундамента. Водопроводчикът и електротехникът трябва да знаят положението им предварително, защото пробиването на фундамента след това е излишна работа.
• Конструкторът или техническият ръководител трябва да огледа земната основа преди бетонирането.
• Бетоновият възел и помпата се поръчват така, че бетонирането да е възможно най-скоро след края на изкопа.

На практика често се случва изкопът да е готов, а бетонът да се чака седмица. Междувременно завалява, стените се обрушват и дъното се разкисва. След това то трябва да се почиства, а понякога и да се докопава.

Колко време отнема изкопът

При обикновена еднофамилна къща в добра почва машинният изкоп на ивичните фундаменти често се прави за един до два дни. Единичните фундаменти за навес или тераса обикновено са готови за няколко часа. Времето се удължава от камъни, вода, мрежи, труден подход и от извозването, ако камионът не смогва.

Идеалният вариант е да се бетонира в същия или на следващия ден след огледа на изкопа. Ако се очаква по-дълга пауза, последният слой може да се изземе точно преди бетонирането, или дъното да се защити с подложен бетон, ако проектът го позволява. През зимата не трябва да се допуска замръзване на дъното, върху замръзнала почва не се бетонира.

• Неточно трасиране или изместени обноски. Къщата после не стои на мястото си в парцела, стените не са под прав ъгъл или не се спазват отстоянията. След бетонирането такава грешка почти не може да се поправи.
• Прекопано дъно, засипано обратно с пръст. Разрохканата пръст се слята под товара и фундаментът слягa. Прекопаният участък се запълва с бетон, а не с пръст.
• Копане със зъбата кофа до самото дъно. Дъното остава разровено и неравно. Последният слой се изземва с кофа без зъби и се почиства на ръка.
• Недостатъчна дълбочина. Фундамент в зоната на замръзване може да се повдига през зимата, а в зидарията се появяват пукнатини, които излизат наяве едва след години.
• Пръст, изсипана плътно до ръба. Тежестта ѝ натиска стените, те се срутват в траншеята и хората вътре са в опасност.
• Дълго открит изкоп. Дъждът, студът или изсъхването увреждат земната основа. Разкиснатото дъно трябва да се премахне преди бетонирането.
• Пренебрегната различна почва на дъното. Ако се появи насип или мек пласт и се бетонира без консултация с конструктора, фундаментът може да слегне неравномерно.
• Подкопаване на съседни основи. При изкоп плътно до съществуваща сграда, особено по-дълбоко от нейните основи, тя може да се повреди. Такъв случай конструкторът трябва да прецени предварително.

При по-дълбоките изкопи мислете и за безопасността. Никой не бива да работи в траншея под неукрепени стени, а изкоп, оставен за през нощта, трябва да е ограден, за да не падне вътре някой, особено деца и животни.

Самият изкоп за фундаменти е част от носещата конструкция и работата в траншеи е опасна, затова го оставете на опитен багерист. Има обаче немалко неща, които можете да свършите сами извън изкопа и с които ще улесните работата на екипа:

1. Почистете парцела от храсти, отпадъци и стари материали в зоната на сградата и по пътя на машината.
2. Огледайте подхода и отрежете ниско висящите клони, но не пипайте въздушни кабели и стълбове.
3. Съберете на едно място проекта, геоложкото проучване и данните от операторите на мрежите и ги дайте на изпълнителя.
4. Уговорете писмено къде ще се складира хумусът, къде пръстта и дали тя ще се извозва.
5. Пазете обноските на геодезиста и не допускайте никой да ги размества.
6. След изкопа измерете с ролетка ширината на траншеите на няколко места, като стоите извън изкопа на ръба.
7. Снимайте дъното, полагането на заземителя и гилзите, преди всичко да изчезне под бетона.
8. Оградете изкопа с лента или временна ограда, ако остава открит за през нощта.

Преди бетонирането обиколете изкопа заедно с изпълнителя, а при възможност и с техническия ръководител. Обикновено измерване с ролетка и нивелир открива повечето проблеми. Обърнете внимание най-вече на следното:

• положението на ивичните и единичните фундаменти отговаря на трасирането и на проекта,
• ширината на траншеите и размерите на ямите не са по-малки от проектните,
• дълбочината е спазена по цялата дължина, измерена от уговорения репер,
• дъното е равно, здраво и без разрохкана пръст, кал и вода,
• по дъното няма корени, камъни или остатъци от стари конструкции,
• стените са стабилни, без срутвания и надвиснали участъци,
• пръстта е складирана на безопасно разстояние от ръба или е извозена,
• мрежите не са повредени, а местата, където пресичат изкопа, са отбелязани,
• стъпалата при наклонен терен отговарят на проекта,
• земната основа е огледана от конструктора или техническия ръководител и това е отбелязано писмено,
• обемът за плащане е съгласуван по уговорения начин на измерване.