Пръскана пяна с отворени клетки с дебелина 30 до 35 см

Според производителите отворената пяна има топлопроводност обикновено около 0,036 до 0,040 W/m·K. Тоест изолира приблизително колкото качествена минерална вата. Слой от 30 до 35 см дава термично съпротивление от приблизително 8 до 9 m²·K/W. Това е ниво, което проектантите обикновено залагат за покриви на нискоенергийни сгради и сгради с близко до нулево потребление на енергия.

Тази дебелина се използва най-вече в следните случаи:

• превръщане на тавана в жилищна мансарда, когато искате покривът да е изолиран на нивото на нова сграда,
• ново строителство по проект, който изисква нисък коефициент на топлопреминаване на покрива,
• таванска плоча под студено подпокривно пространство, която се пръска отгоре и над която няма ограничение във височината,
• замяна на двуслойна система от минерална вата (между ребрата и под ребрата) с един непрекъснат слой без фуги.

Защо не стигат обичайните 20 см? При добре изолирана къща покривът става мястото, през което се губи голяма част от топлината, защото топлият въздух се издига нагоре. Всеки допълнителен десет сантиметра се усеща в мансардната стая и през лятото: по-дебелият слой по-дълго задържа прегряването от нагорещените керемиди. В България, където летните жеги под покрива са сериозен проблем, това често е по-важно за хората от зимните загуби. Дебелият слой обаче поставя и по-високи изисквания към конструкцията, към влагата и към начина на пръскане. За тях е останалата част от статията.

В ценоразписа освен този вариант има още две позиции. Всяка има своя страница. Ето кратко сравнение, за да знаете коя да изберете:

• Отворена пяна 20 до 25 см: обикновено се побира в дълбочината на стандартните ребра без удължаване. Пръска се като правило на едно или две минавания и се изрязва по-малко. Подходяща е там, където стига стандартно ниво на изолация или няма място да се увеличава дебелината на покрива.
• Отворена пяна 30 до 35 см (този вариант): почти винаги надвишава дълбочината на ребрата, затова трябва да се удължат ребрата или да се подготви скара. Пръска се на повече минавания с паузи за изстиване и остават повече изрезки. Работата трае по-дълго и много повече зависи от оценката на влагата в конструкцията.
• Затворена структура: пяна с по-висока плътност и по-ниска топлопроводност. Почти не пропуска пара и вода и отчасти укрепва конструкцията. Пръска се на тънки слоеве, затова се използва по-скоро за основи, метални хали, ламаринени покриви, мазета или места с малко пространство. В дебелина 30 до 35 см в дървен покрив затворена пяна обичайно не се полага, защото би затворила дървото от двете страни и би била ненужно скъпо решение.

На практика често се случва клиентът да поръча дебел слой, а при неговата дълбочина на ребрата и целевото ниво на изолация да му стигат 25 см. Случва се и обратното: тънък слой се напръсква в мансарда, която ще е основна спалня, и през лятото там е горещо. Затова решението трябва да стъпва на топлотехническо изчисление или поне на разговор с проектант.

Дебелият слой пяна покрива ребрата, кабелите и проходите. Всичко забравено после се решава с изрязване. Затова подготовката си струва да се направи щателно.

Покривът и хидроизолационното фолио

Покривът трябва да е напълно плътен. Течове, счупени керемиди или липсващи обшивки от ламарина се ремонтират преди пръскането. Пяната би задържала водата дълго и течът би се забелязал чак след години. Под покритието трябва да има дифузионно отворена мембрана или друго решение, което производителят на пяната допуска. Върху стари битумни мушами на дъсчената обшивка отворена пяна не се пръска без предварителна оценка. Парата би кондензирала под тях и дървото би овлажняло.

Ребрата и тяхното удължаване

Обичайните ребра на еднофамилните къщи са с височина приблизително 14 до 20 см. За да може слой от 30 до 35 см да се напръска равно и после върху него да се закрепи носещата конструкция на гипсокартона, ребрата се удължават. Към долния им ръб се закрепват на кант греди или дъски, или се използват дистанционни държачи с летви. Дърводелецът или строителят трябва да е приключил с това преди пръскането. Дървото трябва да е сухо, според производителите на пяна обикновено с влажност до около 18 до 20 %.

Електрическа инсталация, комин и проходи

Всички кабели в равнината на покрива трябва предварително да се положат в гофрирани тръби, а разклонителните кутии да се монтират така, че след пръскането да останат достъпни. Тази работа се прави от правоспособен електротехник, не от екипа за пяната. Около комина пяната не се пръска директно върху тялото му. Обикновено се оставя отстояние според указанията на производителя на комина и пространството се запълва с негорима минерална вата. Вентилационните тръби на канализацията, проходите на вентилацията с рекуперация и покривните прозорци трябва да са монтирани и обшити.

Екипът идва с бус, в който има двукомпонентна машина, подгряващи се маркучи и съдове с компонентите на пяната. На обекта обикновено работят двама или трима души: човек, който пръска, помощник при маркуча и някой, който изрязва и разчиства.

1. Покриване на прозорци, подове, стълби и всичко, което не бива да се изцапа. Пяната се разпрашава и финият аерозол лети дори на няколко метра.
2. Проверка на температурата и влажността на основата и на въздуха. Компонентите и основата трябва да са в обхвата, който посочва производителят. През зимата мансардата често се подгрява.
3. Първо минаване плътно до мембраната или обшивката. С него пяната запечатва снадки, ръбове и ъгли при мауерлата (опорната греда върху зидарията).
4. Пауза за изстиване. При втвърдяването пяната отделя топлина и при прекалено дебело еднократно напръскване може да прегрее отвътре, да се напука или да покафенее. Затова производителите ограничават дебелината на едно минаване, при отворената пяна обикновено до около 15 до 20 см.
5. Следващо минаване или минавания до нужната дебелина с малък запас над ръба на удължените ребра.
6. Изрязване на излишъка. Прави се с дълъг трион или специален нож до равнината на ребрата, за да може върху тях да се закрепи конструкцията.
7. Проверка на дебелината със сонда чрез пробождане, допръскване на местата, където не стига, и почистване на изрезките.

При дебелина 30 до 35 см се получават осезаемо повече изрезки, отколкото при по-тънкия вариант. Също толкова важно е удължените ребра да служат като ясна водеща равнина. Без нея дебелината трудно се поддържа равномерна.

Колко време отнема

За обичайна мансарда на еднофамилна къща при по-тънък слой често стига един работен ден. При дебелия слой разчитайте на повече време, евентуално на два дни, защото минаванията са повече и между тях има паузи. Пяната обикновено е твърда на допир след няколко минути, а изрязва се като правило до час. Пълно втвърдяване настъпва приблизително до 24 часа. По време на пръскането и според производителя още няколко часа до около ден след това в къщата не бива да стои никой без предпазни средства, а помещенията трябва да се проветряват.

При дебелия слой разликите между прост и сложен покрив се усещат по-силно, а с това и в трудоемкостта и цената на работата.

Работата се улеснява от:

• прост двускатен покрив с прави ребра на равни разстояния,
• ребра, удължени точно до нужната дебелина, които служат на работника като мярка,
• празна мансарда без мебели, материали и стари изолации,
• добър достъп за маркучите от буса,
• сухо дърво и подходяща температура, при която не се налага подгряване.

Работата се усложнява от:

• разчленен покрив с капандури, улами, ребра на четирискатен покрив и много покривни прозорци,
• много проходи и кутии, които трябва да се заобикалят и пазят,
• стари изолации, които първо трябва да се извадят и изнесат,
• неравни или усукани ребра, които изискват повече изрязване,
• висока и стръмна мансарда, където се работи от скеле или подвижна платформа,
• зима, когато помещението и компонентите трябва да се подгряват по-дълго.

Отворената пяна пропуска водни пари, затова я наричат и дифузионно отворена. Това е предимство, защото евентуалната влага от дървото може бавно да изсъхва. При дебелина 30 до 35 см обаче е важно къде в пласта парата кондензира. През зимата топлият влажен въздух от стаите тръгва навън и може да кондензира при студената мембрана.

Мненията на производителите се различават. Някои при подходящ пласт не изискват пароспирачка, други я препоръчват особено при дебели слоеве и в помещения с повишена влажност като баните. Надеждното решение е топлотехническа оценка на пласта по действащите стандарти БДС EN. В нея проектант или енергиен одитор изчислява дали и каква пароспирачка е нужна. Ако се поставя, тя се монтира върху изрязаната пяна под конструкцията на гипсокартона, а снадките и връзките ѝ със зидарията се залепват.

Вентилацията под покритието не бива да се забравя. Пяната не трябва да запушва вентилационната междина при стрехата и при билото, иначе влагата под керемидите няма откъде да излезе. При покрив с дъсчена обшивка и мембрана вентилираният слой се решава отгоре, а при покрив само с мембрана върху ребрата се внимава пяната да не издуе мембраната към контралетвите.

Монтажниците на гипсокартон обикновено могат да започнат на следващия ден, когато пяната е втвърдена и проверена. Те закрепват конструкцията към удължените ребра, не към пяната. Кабелите остават в тръбите, а кутиите трябва да са маркирани, за да не ги покрие никой при обшиването.

• Прекалено дебело едно минаване: пяната прегрява отвътре и се напуква, което се проявява с миризма или кухини, невидими при изрязването.
• Пръскане върху влажно дърво: пяната се захваща лошо и по ръбовете на ребрата се образуват фуги. Дървото под пяната съхне бавно и може да мухляса.
• Неравномерна дебелина: в ъглите при мауерлата и около покривните прозорци пяната често е по-малко. През зимата там се появяват студени места, а по гипсокартона тъмни петна.
• Отлепване от ребрата: при втвърдяването пяната леко се свива и при лоша основа покрай реброто се образува процеп. Термокамерата го показва като студена ивица.
• Пяна върху неподходящо фолио или мушама: кондензация и мокра обшивка, което се открива чак при ремонт на покрива.
• Залети кутии и осветителни тела: електротехникът после изрязва пяната и изолацията губи непрекъснатостта си.
• Пяна плътно до комина: това е пожарен риск и сериозен недостатък при проверка на комина.
• Запушена вентилационна междина при стрехата: влага под покритието, скреж и в по-лош случай повредени летви.
• Прекалено дълбоко изрязване: вместо 30 см в някои полета остават няколко сантиметра по-малко, което се установява само с измерване.

Самото пръскане на пяна не е работа за неспециалист. Изисква специална машина, защита на дихателните пътища и опит с химичната реакция. Подготовката обаче можете да направите сами и да спестите време на екипа. Електрическата инсталация оставете на електротехник, а при работа под стръмен покрив пазете стабилна и безопасна стойка.

1. Изпразнете мансардата изцяло, включително складираните вещи и остатъците от материали.
2. Извадете старите изолации и ги изнесете в затворени чували. Работете с респиратор, очила и ръкавици. При съмнение за азбест оставете материала да бъде оценен от специалист и не го пипайте.
3. Изметете и изсмучете праха от ребрата, мауерлата и обшивката.
4. Огледайте покрива отвътре по време на дъжд или след него и маркирайте всяко място с теч.
5. Проверете влажността на дървото с влагомер на няколко ребра и запишете резултатите.
6. Проверете дали удължените ребра са здраво закрепени и лежат в една равнина.
7. Снимайте всички кабели, кутии и проходи, преди да бъдат покрити с пяна.
8. Осигурете достъп за буса и маркучите и уговорете захранването с ток според изискванията на екипа.
9. Планирайте къде ще бъдат обитателите, децата и животните по време на пръскането и около ден след него.

Приемайте готовата пяна преди монтажа на пароспирачката и гипсокартона, докато всичко още се вижда. Помолете работника да измери дебелината със сонда пред вас на няколко места, особено в ъглите, при мауерлата и около покривните прозорци. Ако приемането е през зимата, има смисъл да се направи и оглед с термокамера, който показва студените ивици. При нова сграда с изискване за въздухоплътност следва тест за въздухоплътност, който се прави след поставянето на пароспирачката.

• дебелината на пяната отговаря на уговорените 30 до 35 см и в ъглите, и около проходите,
• пяната е непрекъсната, без пукнатини, кухини и кафяви прегрели места,
• покрай ребрата и при зидарията няма процепи,
• повърхността е изрязана до равнината на удължените ребра,
• вентилационните междини при стрехата и билото са свободни,
• около комина е спазено отстоянието и има запълване с негорим материал,
• електрическите кутии и проходите са достъпни и маркирани,
• прозорците, подовете и стълбите са почистени от пръски,
• изрезките са извозени или е уговорено кой ще ги изхвърли,
• имате технически лист на пяната и данни за дебелината и площта, вписани в протокола за приемане.