Залепване на битумна мембрана с горелка върху вертикална повърхност, един пласт

Вертикалната битумна изолация има една основна задача: да не допусне вода или влага от почвата да проникне в зидарията. На покрива пък тя спира водата, която се стича по повърхността, да не влезе зад хидроизолацията при стената или борда. Типичните места са:

• външните стени на мазета и сутерени преди засипване с пръст,
• основите и цокълът на къщата, където изолацията се свързва с хоризонталната изолация под стената,
• вътрешната страна на борда на плосък покрив, където покривната изолация се обръща нагоре,
• връзката на тераса или балкон със стената на сградата,
• подпорни стени, кладенци, шахти и резервоари от външната страна.

Защо точно с горелка? Разтопената мембрана се свързва с основата по цялата повърхност, под нея не остават кухини, по които водата да пътува, а битумът в снажданията се слива в едно цяло. При добре свършена работа отделните ивици се превръщат в непрекъснат пласт без слаби места по фугите.

Кога един пласт е достатъчен

Един пласт залепена мембрана обикновено се използва срещу почвена влага и срещу вода, която не е под налягане, тоест се стича надолу и се отвежда от дренаж или пропусклива засипка. Обикновено стига и при обръщането на покривната изолация по борда, ако това отговаря на конструкцията на покрива. Ако къщата е в глинест терен, където след дъжд водата стои около основите, или ако подпочвените води стигат до пода на мазето, вече става дума за вода под налягане. Тогава обикновено се предвиждат два пласта, друга система или водонепропусклив бетон. Това решава проектантът според хидрогеологията на парцела, не майсторът на място. Ако не сте сигурни с каква вода имате работа около къщата, попитайте, преди да се запали горелката.

Последователността е малко различна при стена на мазе в изкоп и при борд на покрив, но принципът е същият.

1. Проверка на основата: тя трябва да е здрава, суха, равна, без остри издатини, остатъци от разтвор и прах. Ръбовете се заобляват или скосяват.
2. Изпълнение на холкер, тоест скосен или заоблен преход в ъгъла между хоризонталната и вертикалната повърхност, от разтвор или от готов клин. Така мембраната не минава през остър ъгъл от 90 градуса.
3. Грундиране на основата с битумен грунд и изчакване да изсъхне според производителя, обикновено няколко часа.
4. Нарязване на ивици с дължина според височината на стената, с добавка за застъпване към хоризонталната част и за горния завършек.
5. Ивицата се навива на руло, поставя се долу до стената, нагрява се долната ѝ страна и основата и мембраната постепенно се развива нагоре. Притиска се с валяк или мистрия, за да прилепне по цялата площ.
6. При по-високи стени ивицата се закрепва механично горе, временно или трайно, за да не се свлича, докато е топла.
7. Залепване на страничните застъпвания така, че по ръба да излезе тънка непрекъсната ивичка битум, обикновено около половин сантиметър.
8. Обработка на вътрешните и външните ъгли, преминаванията на тръби и анкери с допълнителни кръпки от същата мембрана.
9. Завършване на горния ръб с притискаща лайсна, закрепена с дюбели, а фугата над нея се уплътнява с трайно еластичен уплътнител, подходящ за битум.
10. Проверка на снажданията и снимане на готовата повърхност, преди да я покрие защитният пласт.

Връзка с хоризонталната изолация

Най-чувствителното място на вертикалната изолация е долната ѝ част, където тя се среща с изолацията под основата или на покрива. Хоризонталната мембрана обикновено се обръща нагоре по стената поне с няколко сантиметра и вертикалната я застъпва, или обратно, според реда на работа. Важно е застъпването да е достатъчно широко, приблизително 10 до 15 cm, и да е залепено без прекъсване. При мазетата често се случва хоризонталната изолация да се подава съвсем малко изпод фундаментната плоча и да е покрита с кал. Такъв ръб трябва да се почисти, изсуши и грундира, иначе вертикалната мембрана ще залепне само за мръсотията.

Голяма част от проблемите с вертикалната изолация се раждат още преди първото палене на горелката. Преди да дойдат изолаторите, трябва да е подготвено следното:

• стената е завършена, бетонът или мазилката са отлежали и изсъхнали според производителя, защото прясният бетон съдържа много вода и мембраната не се хваща за него,
• при мазето изкопът е достатъчно широк, за да може до стената да се стои и работи безопасно с горелка, а откосите или укрепването на изкопа са обезопасени срещу свличане,
• при борда има скеле или безопасен достъп и обезопасяване срещу падане,
• наоколо няма горими материали, особено пенополистирол, дърво, фолиа и опаковки,
• преминаванията на тръби, канализация и кабели са монтирани предварително, защото пробиването през готова изолация винаги е слабо място,
• ясно е с какво изолацията ще се защити след завършване и кой ще го направи.

Времето играе голяма роля. При дъжд, мъгла и роса върху основата не се работи: водата под мембраната се превръща в пара и образува мехури. При ниски температури битумът е по-твърд и мембраната се напуква при огъване, затова производителите посочват минимална температура на полагане. SBS мембраните обикновено позволяват работа и в по-хладно време от обикновените окислени, но и при тях важи стойността от техническия лист.

За вертикални повърхности днес почти само се използват модифицирани битумни мембрани за газопламъчно полагане, обикновено с дебелина около 4 mm. Разликите са главно във вида на битума, в армировката и в покритието на повърхността.

Вид битум

• SBS модифициран битум (еластомерен) е гъвкав, понася добре движенията на основата и ниските температури и най-често се избира за стени и детайли,
• APP модифициран битум (пластомерен) понася по-добре високи температури и слънце, но е по-твърд и е по-неподходящ за ъгли и неравни стени,
• окисленият битум е най-евтината и най-малко гъвкавата група, при вертикални повърхности вече се използва по-скоро по изключение.

Армировка

Армировката определя здравината и разтегливостта на мембраната. Полиестерната основа е гъвкава и устойчива на скъсване, затова се предпочита при мазета и там, където сградата може да се движи. Стъклената основа (стъклен воал или тъкан) е по-стабилна по размер, но при движение на основата може по-лесно да се скъса. Мембрана със стъклена основа има смисъл там, където основата е стабилна и не се очаква слягане.

Повърхност на мембраната

Мембрана с фин пясъчен посип или тънко фолио отгоре е подходяща под почва и под топлоизолация. За борд, който остава на слънце, се използва мембрана с по-едър шистов посип, който пази битума от UV лъчите, или изолацията се покрива с ламаринена обшивка. Ако мембраната остане на слънце без защита, битумът с времето стареe и се напуква.

Кога е по-добре да не се използва горелка

Там, където наблизо има топлоизолация от пенополистирол, дървени конструкции или PVC дограма, откритият пламък е риск. Пенополистиролът се топи от топлината и има опасност от пожар. На такива места се използват самозалепващи битумни мембрани, студени битумни покрития или редът на работа се променя така, че горелката да мине преди монтажа на топлоизолацията. При цокъла на саниран дом това е често срещан въпрос и се решава още преди началото.

В ценоразписа има отделна позиция за залепване на един пласт битумна мембрана върху хоризонтална повърхност. Материалът често е същият, но работата на стената е различна и по-бавна. Разликите накратко:

• на хоризонталната повърхност цялото руло се развива наведнъж и се притиска с крак или валяк, а на стената се работи с нарязани парчета и всяко се нагрява и притиска отделно,
• на стената действа гравитацията, топлата мембрана се стреми да се свлече и да се отлепи от горния ръб, затова се нуждае от механично закрепване и притискаща лайсна,
• на стената на квадратен метър има повече снаждания, ъгли и преминавания, а всеки детайл изисква време и опит,
• работникът е в неудобна позиция, в изкоп или на скеле, и по-трудно вижда дали битумът е излязъл добре по фугата,
• на хоризонталната повърхност водата стои и изолацията е най-натоварена по снажданията, а на стената водата се стича, така че решава главно правилният ред на застъпванията и добрият горен завършек,
• вертикалната изолация трябва да се защити веднага след полагането от повреди при засипването, докато хоризонталната обикновено се покрива с бетон, замазка или следващ пласт.

На практика това означава, че при изолиране на мазе в количествената сметка влизат и двете позиции: хоризонталната под или върху фундаментната плоча и вертикалната по периметъра на стените. При плоския покрив пък голямата площ е хоризонтална, а вертикалната част е само ивицата по бордовете и стените, но именно там най-често се решава дали покривът ще тече. Мерете вертикалната площ по цялата разгъната височина, включително застъпването към хоризонталната част и завършека, а не само до терена.

Обемът на работа на вертикална повърхност не зависи само от квадратните метри. Трудността се определя главно от:

• височината на стената, при по-високи стени мембраната се снажда или закрепва и се работи от скеле,
• броя ъгли, чупки, пиластри и преминавания, една права дълга стена е много по-лесна от накъсан план,
• състоянието на основата, стара каменна или тухлена зидария без изравнителен пласт трябва първо да се измаже или шпакловa,
• премахването на стара изолация, остатъци от покрития и пръст при ремонт,
• достъпа, тесен изкоп до оградата на съседа или борд без скеле силно забавят работата,
• близостта на горими материали и прозорци, които трябва да се защитят или да се реши с друга технология,
• времето, при влага и студ работата се прекъсва.

При ремонт на стара къща, а такива в България има много, с каменни основи и мазета без изолация, често най-много време отнема изкопаването, почистването и изравняването на стената, а самото залепване после върви по-бързо. При нова къща с равна бетонна или блокова стена е обратното.

Вертикалната хидроизолация е в средата на веригата от работи и качеството ѝ зависи от това колко добре се разберат отделните майстори.

• със зидарите и бетонджиите: равна основа, заоблени ръбове, холкер в ъгъла и достатъчно отлежал бетон,
• с водопроводчика и електротехника: всички преминавания да се монтират предварително, най-добре с уплътнителен маншет или фланец, към който мембраната може да се свърже,
• с тези, които правят топлоизолацията на мазето: лепилото за XPS плоскостите трябва да е подходящо за битум, лепилата с разтворители разрушават битума,
• с този, който засипва изкопа: засипка само след проверка на изолацията, без камъни непосредствено до стената, на пластове,
• при покрива с тенекеджията: обшивката на борда трябва да покрие горния завършек на изолацията така, че водата да не може да влезе зад мембраната.

В сграда в режим на етажна собственост, например при изолиране на мазета или на покрива на блок, работата се съгласува с домоуправителя или управителя, а решението се взема от общото събрание. При саниране по програми за енергийна ефективност изолацията на покрива често е част от по-голям пакет мерки, затова е добре да се уточни предварително кой изпълнител отговаря за детайлите по бордовете.

Грешките във вертикалната изолация са коварни, защото след засипване никой не ги вижда. Проявяват се чак с влажни петна, солни избивания или мухъл в мазето, понякога след години.

• основа без грунд или прашна, мембраната държи само на повърхността и с времето се отлепя,
• недостатъчно нагряване, мембраната залепва само на точки и зад нея се образуват канали за водата,
• прегряване, армировката изгаря, битумът изтича и мембраната губи здравина на това място,
• липсващ механичен завършек горе, мембраната се отлепя, огъва и водата се стича зад изолацията,
• горният ръб на изолацията под нивото на терена, водата от цокъла влиза зад него, затова изолацията обикновено трябва да завършва над терена,
• остър ъгъл без холкер, мембраната не приляга в ъгъла и при слягане се скъсва,
• къси или неправилно ориентирани застъпвания, водата влиза във фугата,
• преминавания, обработени само с уплътнител, който с времето се втвърдява и се отлепя,
• засипка със строителни отпадъци и камъни директно върху мембраната без защитен пласт,
• един пласт там, където действа вода под налягане.

Защитата на изолацията след полагането е отделна, но задължителна стъпка. Под почвата обикновено се поставя мембрана с пъпки, с пъпките към почвата, XPS плоскости или друг защитен пласт. Засипването става на пластове и се уплътнява внимателно, за да не се размести или пробие изолацията.

Самото залепване е готово веднага щом мембраната изстине, обикновено за няколко минути. Общото време обаче зависи от подготовката. Битумният грунд според производителя съхне от няколко часа до около ден, при студ и влага по-дълго. Прясна мазилка или изравнителен пласт трябва да изсъхнат преди грундирането. Бетонът на новите стени има нужда от време, за да излезе излишната влага, обикновено няколко седмици.

На вертикална повърхност за ден се изпълняват по-малко метри, отколкото на хоризонтална, защото детайлите са повече. При къща с прост план и равна стена мазето често е изолирано за няколко дни, при накъсан план и стара зидария трябва да се предвиди повече време. Не засипвайте веднага след завършването, първо оставете изолацията да бъде проверена и снимана.

За безопасността: при работа с открит пламък на място трябва да има пожарогасител, а след приключване мястото се наблюдава още известно време, за да се види дали някъде не тлее остатък от материал. Бутилките с пропан-бутан не се оставят в изкопа, където по-тежкият газ се събира до земята. Ако усетите миризма на газ или възникне пожар, напуснете мястото и се обадете на 112.

Самото залепване с горелка на стената оставете на изолаторите. Работата с горелка в изкоп или на скеле е рискова, а грешката трудно се открива. С подготовката на основата обаче можете много да помогнете на бригадата и да сте сигурни, че изолацията ще има за какво да се хване.

1. Изкопайте пръстта до стената до уговорената дълбочина, само докъдето е безопасно, а по-дълбокия изкоп оставете на фирма с укрепване.
2. Почистете стената от пръст, стари покрития и ронещи се части с телена четка и я оставете да изсъхне.
3. Премахнете издатините от разтвор и заоблете острите ръбове.
4. Запълнете по-големите дупки и фуги с ремонтен разтвор и го оставете да отлежи според производителя.
5. Измeтете или изсмучете праха от повърхността на стената и от хоризонталния ръб на основата.
6. Нанесете битумен грунд с четка или валяк в равномерен тънък пласт, само след като сте уговорили вида на грунда с изолатора.
7. Оставете грунда да изсъхне според техническия лист и го пазете от дъжд и прах.
8. Махнете от околността пенополистирол, дърво и други горими материали.

Приемането направете, преди изолацията да бъде покрита. Минете по цялата дължина на стената и внимателно опитайте ръбовете на снажданията с тъпа шпакла: не бива да се повдигат. При приемането проверете:

• мембраната е залепена по цялата площ, без мехури, гънки и отстоящи ръбове,
• по страничните снаждания се вижда непрекъсната ивичка излязъл битум,
• застъпванията са достатъчно широки и са наредени така, че водата да се стича по тях, а не в тях,
• в ъгъла има холкер и мембраната приляга без кухина,
• ъглите и преминаванията са обработени с кръпки и плътно свързани,
• долното застъпване към хоризонталната изолация е непрекъснато и залепено,
• горният ръб е завършен с лайсна, закрепен и уплътнен,
• изолацията завършва над нивото на бъдещия терен или под обшивката на борда,
• по мембраната няма прегорели места или механични повреди,
• имате снимки на цялата повърхност и детайлите и данни за използваната мембрана.