Пръскана пенополиуретанова изолация с отворени клетки, 20 до 25 см

Работата се извършва от обучена фирма със специална машина за пръскане. Сами не можете да я направите: компонентите трябва да се дозират точно и да се подгряват до правилната температура, а изпаренията изискват защитно оборудване. Обичайният ред е следният:

1. Оглед и замерване: изпълнителят преглежда покривната конструкция, дълбочината на ребрата и състоянието на подпокривната мембрана и предлага дебелина на слоя.
2. Подготовка: почистване на праха и замърсяванията, покриване на прозорци, подове и всичко, което не бива да се изцапа.
3. Напръскване: пяната се полага постепенно, на няколко минавания, до договорената дебелина.
4. Изрязване: пяната, която излиза над ръба на ребрата, се отрязва след втвърдяване, за да може да се монтира облицовката.
5. Проверка на дебелината: изпълнителят измерва слоя на няколко места.

На допир пяната е твърда почти веднага. По време на пръскането и няколко часа след това в помещението не бива да влизат хора без защитни средства, а пространството трябва да се проветрява. Точното време се посочва от производителя на пяната. Мансарда на обикновена еднофамилна къща обикновено се изолира за един работен ден.

Пяната с отворени клетки изолира малко по-слабо на сантиметър от пяната със затворени клетки, затова се полага по-дебело.

• 20 до 25 см е обичайната дебелина за скатни покриви и тавани на обитаеми мансарди. При много покриви тя се побира между ребрата или изисква само малко допълнително обшиване отдолу.
• 30 до 35 см избират хората, които се стремят към нискоенергийна къща или искат забележимо по-приятно усещане и през зимата, и през лятото. Тогава материалът е повече, пръскането трае по-дълго, а ребрата често не са достатъчно дълбоки. Под тях се добавят летви или трябва да приемете малко по-ниска мансарда.

Коя дебелина е подходяща за вас, не зависи само от сантиметрите. Решаващо е топлинното съпротивление на целия покрив. То се изчислява от дебелината и топлопроводността на конкретната пяна, обикновено по методиката на БДС EN ISO 6946. Насочете се по-скоро към по-строгите стойности, защото покривът едва ли ще бъде отварян отново след няколко години. Ако разчитате на програма за енергийна ефективност или саниране, проверете предварително какви документи за материала и дебелината ще ви трябват.

Защо точно пяна с отворени клетки за мансардата? Клетките ѝ са свързани помежду си. Затова тя е мека, лека и пропуска водна пара. Покривът по-лесно понася леко овлажняване, а пяната добре заглушава шума от дъжда. Пяната със затворени клетки е по-твърда и по-устойчива на вода. Тя е по-подходяща за плоски покриви, цокли и основи.

Пяната обаче е само един от слоевете на покрива. За да работи цялото, трябва да е наред и останалото:

• под покривното покритие трябва да има подпокривна хидроизолация и вентилируема междина, пяната не се пръска директно върху керемидите,
• от топлата страна, тоест откъм помещението, според проекта се поставя пароизолация или пароспирачка, а видът и мястото ѝ трябва да се определят от проектант,
• над изолацията следват контралети и летви под покритието, ако покривът се прави изцяло наново.

Полиуретанът е горим материал. Затова в обитаемата мансарда той се покрива с облицовка, например от гипсокартон. Около комина се спазва разстоянието, което посочва производителят. Ако изолирате таван в сграда в режим на етажна собственост, предупредете навреме домоуправителя. Маркучите и машината минават през общите части, а съседите е добре да знаят за шума и проветряването.

Сложността, а с нея и крайната цена, зависи от условията на място. Работата е по-лесна, когато има:

• голяма непрекъсната площ без много проходи,
• суха, чиста и открита покривна конструкция с добър достъп,
• достатъчно дълбоки ребра за избраната дебелина.

По-трудно става при:

• покрив с много чупки, капандури, улами и покривни прозорци,
• по-голяма дебелина на слоя, тоест повече материал и повече минавания,
• нужда от премахване на стара изолация или ремонт на подпокривната мембрана,
• студена или влажна основа, заради която трябва да се чака или помещението да се затопли,
• труден достъп, когато маркучите се прекарват през обитавана къща или общо стълбище.

Повечето проблеми не идват от материала, а от подготовката и избора. На практика често се случва:

• да се избере по-тънък слой, за да изглежда офертата по-изгодна, и покривът после да не достига нужното топлинно съпротивление,
• да се пръска върху влажно или премръзнало дърво, тогава пяната се хваща по-слабо и може да се отлепи,
• да се забрави пароизолацията или пароспирачката и във вътрешността на покрива да се събира влага,
• пяната да се напръска директно върху покритието без вентилируема междина,
• офертите да се сравняват само по цената на квадратен метър, макар всяка да е за различна дебелина.

Затова при сравняване винаги гледайте каква дебелина и какъв тип пяна посочва фирмата. Сравними са само оферти с еднаква дебелина или с еднакво крайно топлинно съпротивление. Поискайте и техническия лист на пяната и примери от подобни покриви.

Огледайте изолацията, преди да бъде затворена с облицовка. По-късно вече няма да имате достъп до нея.

• дебелината на слоя е измерена на няколко места и отговаря на договорената,
• пяната е плътна, без дупки и незапълнени ъгли при мауерлата, билото и проходите,
• пяната е добре залепнала за ребрата и никъде не се отделя,
• излишната пяна е изрязана наравно с ребрата или летвите,
• вентилируемата междина под покритието е останала свободна,
• около комина е изпълнено според указанията на производителя,
• пароизолацията или пароспирачката е поставена по проекта и свързана с околните конструкции,
• изпълнителят е предал документ за вложения материал и реалната дебелина като основа за гаранцията.