Уплътняване на основа с виброплоча

Почвата и насипаният трошен камък съдържат въздух между зърната. Ако върху такъв пласт положите павета или бетон, под натоварване и от водата и мраза зърната постепенно се слягат. Резултатът са вдлъбнатини, локви, напукани плочи и наклонени бордюри. Уплътняването прави това слягане предварително: вибрацията и натискът подреждат зърната така, че да се заклинят едно в друго и пластът да не се свива повече.

Уплътняване е нужно практически винаги, когато върху терена се изгражда нещо, което ще носи товар:

• основа под павета, пешеходни алеи и тераси,
• алеи за автомобили и паркоместа,
• подложни пластове под фундаментна плоча или под под върху терен,
• обратни насипи на изкопи за водопровод, канализация и кабели, както и около основите,
• основа под градинска барака, гараж или басейн.

Тук се различават две неща. Земната основа е дъното на изкопа, тоест естествената почва, върху която започва строителството. Подложните пластове са насипани материали, обикновено трошен камък с различна фракция. Уплътняват се и двете, но по различен начин и с различен резултат.

Подготовка и уплътняване на земната основа

След изкопа първо се премахва целият хумусен слой, корените и меките участъци. Хумусът не се уплътнява, защото съдържа органични вещества, които с времето гният и се слягат. Дъното се подравнява с нужния наклон и се минава с плоча или валяк. При песъкливи и чакълести почви това става лесно. При глинести почви вибрацията действа по-слабо, а мократа глина под плочата започва да „помпа“, тоест да вълни и да изтласква вода. Тогава уплътняването се спира, мокрите места се подменят с трошен камък или основата се оставя да изсъхне.

В някои райони, особено в Северна България, се срещат льосови почви. При сухо време изглеждат стабилни, но при намокряне губят носимоспособност и се слягат рязко. На такива места дебелината на подложката и отводняването трябва да се обмислят по-внимателно, най-добре с участието на проектант.

Върху свързани почви често се полага разделителен геотекстил. Той не позволява фината глина постепенно да се вдълбава в трошения камък и основата да губи носимоспособност.

Насипване и уплътняване на пластове

Трошеният камък никога не се насипва наведнъж в пълната дебелина. Разстила се на пласт, който съответната машина може да уплътни изцяло, и едва след това се добавя следващият. При леките плочи това обикновено са пластове от около 15 до 20 см, а по-тежките реверсивни плочи и валяците поемат по-дебели пластове според данните на производителя. При уплътняване пластът се свива, затова материалът се насипва малко по-високо от крайната кота.

Всеки пласт се минава на ивици, които се застъпват, обикновено четири до шест пъти. Започва се от краищата към средата, а на наклон отдолу нагоре. Опитният оператор разпознава уплътнения пласт по това, че плочата започва да подскача, звукът се променя и след преминаване по повърхността не остават следи. По-тежките машини имат вграден индикатор за уплътнение, който показва това директно.

Ръбове, ъгли и места около тръбите

Плочата не стига плътно до стената, в ъглите и непосредствено до шахтите. Тези места се доуплътняват с вибротрамбовка, която има малка стъпка и се управлява лесно. Над току-що положени тръби първо се уплътнява ръчно или леко обсипката и едва при достатъчно покритие се пуска по-тежка машина. Основата трябва да излиза извън ръба на бъдещата настилка, за да не стъпват бордюрите върху неуплътнен край.

Колко време отнема

Самите преминавания с плочата са бързи. Времето отива главно за доставката, разстилането и навлажняването на материала. При обикновена алея за кола от няколко десетки квадратни метра с два или три пласта това обикновено е един до два работни дни. Уплътняването няма време за съхнене или втвърдяване, върху готовата основа може да се продължи веднага. Ако междувременно завали силен дъжд или замръзне, повърхността се проверява преди следващата работа и при нужда се доуплътнява.

На тази страница от ценоразписа има две позиции: уплътняване с виброплоча и уплътняване с виброваляк. И двете се отчитат на квадратен метър, а се различават по машината, по дълбочината на въздействие и по вида обект, за който са подходящи.

Лека еднопосочна плоча

Движи се само напред и се обръща на ръка. Подходяща е за пешеходни алеи, по-малки тераси, уплътняване на пясъчната подложка и за вибриране на готови павета през гумена или полиуретанова подложка. За дебели пластове трошен камък под алея за кола е слаба.

Реверсивна плоча

По-тежка машина, която върви напред и назад без обръщане. Това е стандартът за основи под алеи за коли, паркинги и фундаментни плочи на еднофамилни къщи. Поема по-дебели пластове и с нея се работи удобно в затворени дворове и покрай стени.

Виброваляк

Ръчно воден двубарабанен валяк или валяк със седалка си струва при по-големи и открити площи: дълги алеи, по-големи паркинги, вътрешни пътища в имоти. Има по-голямо дълбочинно въздействие и по-висока производителност на квадратен метър. Нужно му е обаче място за обръщане и достъп за транспорта на машината, а при малки площи предимството му изчезва. При стари сгради, слаби съседни основи или прясна зидария вибрациите трябва да се преценят предварително, защото и валякът, и тежката плоча предават сътресения на околните постройки.

Вибротрамбовка

За тесни изкопи, ъгли, около шахти и за свързани почви. Там, където плочата само вибрира по повърхността, трамбовката с удари притиска материала в дълбочина. На практика най-често се работи с комбинация: площта с плоча или валяк, краищата с трамбовка.

Когато сравнявате оферти, попитайте каква машина ще използва фирмата, колко дебел ще е един пласт и дали цената на квадратен метър се отнася за един пласт или за цялата подложка. Това е най-честата причина привидно еднакви оферти да не могат да се сравнят.

За подложните пластове се използва трошен камък с непрекъсната зърнометрия, обикновено фракция 0/32, 0/40 или 0/63, а за изравняване под павета фракция около 4/8 или подобна, според препоръката на производителя на настилката. Трошените зърна имат остри ръбове и се заклинват едно в друго. Обленият речен чакъл и декоративните камъчета под вибрация само се търкалят и не образуват стабилен пласт, затова не са подходящи за основа под площи, по които минават коли.

Защо влажността е толкова важна? Сухият материал се уплътнява трудно, защото триенето между зърната е голямо, а фината фракция се вдига на прах. Преовлажненият материал пък държи вода и не се поддава на натиск. Оптимален е леко влажен трошен камък: ако го стиснете в шепа, запазва формата си, но от него не тече вода. Затова през лятото пластовете се оросяват преди уплътняване, а след дъжд се изчаква водата да се оттече.

Замръзнал материал и замръзнала земна основа не се уплътняват. След размразяване пластът ще се слегне и цялата работа ще е напразно.

Уплътняването е бърза работа, която лесно се забавя заради неща, които е трябвало да бъдат уредени предварително. Преди идването на бригадата трябва да е ясно, че:

• изкопът е готов с нужната дълбочина и наклон, хумусът е извозен,
• всички тръби и кабели в площта са положени, обсипани и отбелязани (канализация, водопровод, електрозахранване, дренаж, защитни тръби за бъдещо осветление),
• материалът е поръчан в правилната фракция и количество, с резерв за свиването при уплътняване,
• крайната кота и наклоните са уточнени, най-добре очертани с колчета или канап,
• има достъп за камиона и машината и при нужда място за разтоварване на материала,
• има вода за оросяване.

Ако площта е част от сграда в режим на етажна собственост, например общ двор или паркинг, говорете предварително с домоуправителя. Работата е шумна, машините заемат общото пространство и съседите е добре да знаят кога ще се работи и откъде ще минават камионите.

Лесна поръчка е равна, открита площ с чакълеста основа, добър достъп и материал, разтоварен направо на място. Трудността расте, когато:

• материалът трябва да се пренася или кара с количка през тясна порта или градина,
• площта има много ъгли, дъги, стъпала и отвори, където се работи с трамбовка,
• основата е глинеста или преовлажнена и се налага подмяна на меки места, полагане на геотекстил или дренаж,
• се уплътнява на наклон или в тесни изкопи,
• подложката е дебела и се състои от няколко пласта,
• проектът изисква проверка на носимоспособността с изпитване,
• се работи плътно до стари постройки и вибрациите трябва да се ограничат,
• площта е малка и времето за транспорт на машината е голямо спрямо самата работа.

Уплътняването стои между изкопа и всичко, което идва отгоре, затова е свързано с няколко специалности. Преди него трябва да приключат изкопните работи и всички връзки към мрежите. Допълнителен изкоп през готова уплътнена основа нарушава цялата площ, а засипаният изкоп никога не се държи точно като околния терен. Водопроводчикът, електротехникът и фирмата за дренаж трябва да са положили тръбите и защитните гофри, преди да започне насипването на трошен камък. Работа по самите кабели и електрическите връзки извършва само квалифициран електротехник.

След уплътняването следва поставянето на бордюри, пясъчна подложка и павета, или кофраж и бетониране на фундаментна плоча, или асфалтиране. Бордюрите се поставят в бетоново легло върху уплътнената основа, не в разрохкана пръст. Под фундаментните плочи обикновено идва още подложен бетон или хидроизолация, която изисква равна и здрава повърхност без остри зърна, стърчащи нагоре.

Когато има проект, дебелината на пластовете и изискваната носимоспособност се определят от проектанта или конструктора. При павета за леки автомобили често се следват препоръките на производителя на настилката, които обикновено са посочени в техническите листове.

• Твърде дебел пласт наведнъж. Повърхността изглежда здрава, но долу материалът е останал рохкав. Паветата пропадат в коловози под колелата след година или две.
• Оставен хумус или корени. Органичните вещества гният и в площта се появяват местни вдлъбнатини.
• Уплътняване на сух или преовлажнен материал. Пластът не достига нужната плътност и се слята неравномерно.
• Облен чакъл вместо трошен камък. Основата се размества под товар и настилката започва да вълни.
• Недоуплътнени краища. Бордюрите с времето се накланят, а крайните редове павета потъват.
• Липсващ геотекстил върху глинеста основа. Глината прониква в трошения камък, основата губи носимоспособност и при мраз площта се надига.
• Тежка машина директно над току-що положени тръби. Има опасност от пукване или деформация на тръбата, което се открива едва когато канализацията се запуши.
• Грешен наклон още в основата. Водата застоява под и върхв Българиятилката и през зимата поврежда цялата конструкция.

По-малка площ, например градинска алея или тераса, можете да уплътните и сами с наета виброплоча. Не се захващайте сами с уплътняване в дълбоки изкопи, до основите на стари къщи или над тръби и кабели, чието точно положение не знаете. Моторната плоча отделя изгорели газове, затова не работете с нея в затворени помещения и в дълбоки изкопи. Пригответе се за вибрации и шум: антифони, здрави обувки и ръкавици са задължителни.

1. Премахнете хумуса и корените, подравнете изкопа с наклон около 1 до 2 % в посока от къщата.
2. Минете дъното с плочата, подменете меките и мокрите места с трошен камък.
3. Върху глинеста основа положете разделителен геотекстил със застъпване на ивиците.
4. Насипете трошен камък 0/32 на пластове според препоръката на производителя на плочата, при леките машини обикновено до 15 до 20 см.
5. Оросете сухия материал така, че да е влажен, но от него да не тече вода.
6. Минете всеки пласт четири до шест пъти на застъпващи се ивици, от краищата към средата.
7. Доуплътнете ъглите и местата до стената с ръчна трамбовка.
8. Проверете равността и наклона с мастар и нивелир, допълнете неравностите и ги уплътнете отново.
9. След полагане на паветата и измитане на пясък във фугите ги вибрирайте с плоча с гумена подложка.

Най-простата проверка е с поглед и стъпка. Върху добре уплътнена основа обувката не оставя следа, повърхността не пружинира и при минаване с кола не се образуват коловози. Равността се проверява с двуметров мастар, а отклоненията трябва да са в границите, които допуска производителят на настилката или проектът.

При алеи за коли, паркинги и основи под фундаментни плочи носимоспособността се проверява с измерване. Прави се изпитване със статично натоварване с плоча или по-бързо изпитване с лека динамична плоча. Резултатът е модул на деформация, който се сравнява със стойността, изисквана в проекта. Изпитването се извършва от геоложка фирма или изпитвателна лаборатория и резултатът се дава в протокол. Ако проектът изисква измерване, уговорете го предварително, преди върху основата да започне строителство.

• хумусът и органичните остатъци са премахнати от цялата площ,
• материалът отговаря на уговорената фракция и е трошен, а не облен,
• броят и дебелината на пластовете са според уговорката или проекта,
• повърхността е равна, без следи от стъпки и без пружиниране,
• наклоните са в посока на отводняването и отговарят на трасирането,
• краищата, ъглите и околността на шахтите са доуплътнени,
• основата излиза извън ръба на бъдещата настилка или плоча,
• тръбите и кабелите в площта са невредими и положението им е отбелязано на скица,
• при изискване в проекта има протокол от изпитването на носимоспособността.