Полагане на бордюри на сух бетон

Сухият бетон, наричан още земновлажен, е смес от цимент, добавъчен материал (пясък и чакъл) и съвсем малко вода. На вид прилича на мокър пясък: сипе се, но в шепата държи формата си. Не тече, затова не се нуждае от кофраж, а бордюрът лесно се наглася на точната височина.

След уплътняване и навлажняване сместа постепенно се втвърдява и образува здраво легло. За тротоари, тераси, градински площи и обичайния вход за кола към къщата това е напълно достатъчно. При площи с тежък трафик или по-сложни конструкции начинът на полагане се определя от проектант, обикновено според указанията на производителя и съответните стандарти БДС EN.

Трасиране на линията и височината

Първо се опъва канап между колчета или височината се определя с нивелир. Канапът показва горния ръб на бордюрите и тяхната посока. Още тук се мисли за наклона на площта, така че водата да се оттича далеч от къщата, а не към нея.

Изкоп и уплътняване на основата

Изкопава се канал, малко по-широк от бордюра, за да остане място и за страничната опора. Дълбочината зависи от височината на бордюра и от натоварването: около лехи стига по-плитък изкоп, а при вход за коли трябва да се копае по-дълбоко и често се добавя уплътнен пласт от трошен камък. От дъното се маха хумусът и меката пръст, след което то се уплътнява старателно.

Легло, полагане и опора

На дъното се насипва сух бетон, обикновено с дебелина около десет сантиметра, а при по-голямо натоварване и повече. Бордюрът се поставя, почуква се с гумен чук до нивото на канапа и се проверява с либела. Между отделните парчета остава тясна и равномерна фуга. След това от външната страна се оформя бетонен „гръб“: клин от сух бетон, който стига приблизително до една трета или половината от височината на бордюра. Накрая бетонът се навлажнява и няколко дни бордюрите не се натоварват.

• градински бордюри, тънки и леки, за отделяне на тревни площи, лехи и чакълести участъци, където се ходи само пеша,
• тротоарни (паркови) бордюри, малко по-масивни, за пътеки и тераси, където трябва да задържат ръба на настилката,
• пътни бордюри, дебели и тежки, за алеи за коли и места за паркиране, където върху тях натискат колелата,
• понижени (скосени) бордюри, на мястото на входа, за да може колата да мине плавно.

Бетонните бордюри са най-издръжливи и стават почти навсякъде. Пластмасовите или металните ленти се използват по-скоро в градината като кант на тревата, но ръба на паветата не задържат надеждно. При избора си задайте простия въпрос: по площта само ще се ходи или и ще се кара? Ако ще се кара, изберете пътен бордюр и по-солидна основа. Обърнете внимание и на мразоустойчивостта, защото редуването на замръзване и размразяване през зимата, особено в по-високите райони на страната, се отразява зле на бетона.

Най-лесно е при права линия върху твърд, равен терен с добър достъп. Работата се удължава и усложнява от:

• дъги и чупки, където бордюрите трябва да се режат или да се използват извити елементи,
• наклонен терен и големи разлики във височината,
• мека, глинеста или преовлажнена почва, която трябва да се смени или отводни,
• тежки пътни бордюри, които трудно се пренасят на ръка,
• разбиване на стари бордюри и извозване на отпадъците,
• тясно пространство, където не влиза нито машина, нито ръчна количка.

На практика често се случва бордюрите да изглеждат отлично веднага след полагането, а проблемът да се покаже чак след първата зима. Типичните причини са:

• слабо уплътнена основа, след което бордюрът пропада или се накланя,
• липсваща или твърде ниска странична опора, при която ръбът се избутва под натиска на настилката или колата,
• прекалено мокра смес, която се разтича при почукването и бордюрът „плува“,
• работа при минусови температури или натоварване, преди бетонът да се е втвърдил,
• грешен наклон, при който водата застоява до бордюра и го подкопава.

Леки градински бордюри около леха или пътечка можете да положите и сами. При пътни бордюри и входове за коли е по-разумно да повикате фирма с техника за уплътняване.

1. Трасирайте линията с колчета и опънете канап на височината на горния ръб на бордюрите.
2. Изкопайте канал, малко по-широк от бордюра, и махнете хумуса и корените.
3. Уплътнете дъното с ръчна трамбовка или виброплоча.
4. Забъркайте сух бетон така, че да държи формата си в ръката, но от него да не изтича вода.
5. Насипете леглото и го изравнете грубо.
6. Поставете бордюра, почукайте го с гумен чук до нивото на канапа и проверете с либела.
7. Продължете със следващите парчета при еднаква фуга и проверявайте линията в движение.
8. Оформете бетонен клин от външната страна и го уплътнете добре.
9. Навлажнете бетона, при топло време го поливайте няколко дни и не го натоварвайте.
10. Едва след това засипете с пръст около бордюра или започнете полагането на настилката.

• горният ръб на бордюрите съвпада с канапа и никъде не стърчи,
• линията е права или плавно извита, без „зъби“,
• фугите между парчетата са равномерни,
• бордюрът не се мърда и не се накланя, когато го натиснете с крак,
• страничната опора е непрекъсната по цялата дължина и не се вижда гол бетон там, където трябва да има пръст,
• по бордюрите няма отчупени ръбове или пукнатини,
• след дъжд водата се оттича и не застоява край ръба.