Поставяне на паркови бордюри

Бордюрите се поставят преди плочките, защото образуват рамката, в която после се реди настилката. Начинът на работа е лесен за разбиране, но резултатът зависи от точността на всяка стъпка.

• Трасиране: с колчета и опънат канап се отбелязва трасето и най-вече височината на горния ръб на бордюра. Още тук трябва да мислите за височината на бъдещата настилка и за наклона, по който ще се оттича водата, обикновено в посока от къщата.
• Изкоп: изкопава се канал, малко по-широк от бордюра и достатъчно дълбок, за да се поберат основата, бетонното легло и самият бордюр. При обикновените паркови бордюри това обикновено е около 25 до 35 см под горния ръб, а при площи за автомобил повече.
• Основа: дъното на канала се уплътнява и при нужда се добавя уплътнен чакъл или трошен камък.
• Бетонно легло: върху основата се полага земновлажен бетон, обикновено с дебелина около 10 см. Това е бетон, който можете да стиснете в ръка на буца, но не тече.
• Нареждане: бордюрът се натиска в леглото и с гумен чук се дочуква до височината на канапа. Равнината се проверява с нивелир през цялото време.
• Странична опора: от едната или от двете страни бордюрът се подпира с бетонен клин, който стига приблизително до една трета или половината от височината му. Именно този клин не позволява на бордюра да се наклони с времето.

Преди да започнете да копаете, проверете дали по трасето не минават подземни мрежи: вода, газ, ток или телекомуникационни кабели. Дружествата, които ги стопанисват, могат да ви кажат къде точно минават. Ако при копаене засегнете газопровод и усетите миризма на газ, отдалечете се веднага и се обадете на 112.

Най-разпространени са бетонните паркови бордюри, обикновено с дебелина около 5 до 10 см и височина около 20 до 25 см. Подходящи са за тротоари, тераси и площи около къщата. Там, където ще паркира кола, се избират по-дебели бордюри и по-здраво легло. Пътните бордюри са по-масивни и са предназначени за улици и натоварени паркинги.

Каменните бордюри, например от гранит, са много издръжливи и изглеждат представително. Те обаче са по-тежки, размерите им са по-неточни, а поставянето и рязането им отнема повече време. Пластмасовите градински ленти служат само за разделяне на тревата от чакъла или мулча. Настилка, по която се ходи или кара, те няма да задържат.

А какво да е леглото? При настилки почти винаги бетон. Поставяне само в чакъл е възможно при чисто декоративни ограждения в градината, но там бордюрът по-лесно се измества или наклонява.

Най-лесно е при права линия върху равен и здрав терен, до който може да се стигне с ръчна количка и да се докара бетон или чакъл. Работата става по-дълга и по-скъпа, когато има:

• много дъги и ъгли, където бордюрите трябва да се режат или да се ползват извити елементи,
• наклон и разлики във височината, при които височината на бордюра трябва плавно да се променя,
• слаба почва (глинеста или насипна), която трябва да се смени с чакъл,
• стари бордюри и бетон за премахване,
• труден достъп, когато материалът се носи на ръка през къщата или градината,
• каменни бордюри вместо бетонни.

Времето също има значение. Бетонът не бива да се полага при температури под около 5 °C, нито върху замръзнала земя. В летните горещини пък изсъхва бързо, затова е добре да го покриете или да го овлажнявате.

Бордюр, който изглежда добре в деня на поставянето, може да се наклони още след първата зима. Причината обикновено е някоя от тези грешки:

• неуплътнена основа: бордюрът постепенно слиза и линията започва да се вълни,
• липсваща странична опора: под натиска на настилката и при минаване на кола бордюрът се накланя навън,
• твърде мокър бетон: бордюрът „плува“ в него и височината трудно се задържа,
• грешна височина спрямо настилката: до къщата се събират локви или водата се стича към фасадата,
• пренебрегната вода: подгизналата основа губи носимоспособност, а през зимата студът я размества,
• ранно натоварване: уплътняване на настилката с виброплоча точно до прясно положения бетон.

В практиката често се пести точно от бетонния клин откъм тревата. Той се вижда най-малко, но е една от най-важните части на цялата работа.

Ако става дума за градинска пътека или тераса без коли, можете да се справите и сами. Ще ви трябват права лопата, канап, колчета, нивелир, гумен чук, ръчна трамбовка или виброплоча и бетонобъркачка или кофа за бетона. Бордюрите са тежки, затова ги вдигайте с изправен гръб и по-добре по двама. При рязане с ъглошлайф носете очила, антифони и маска срещу прах. Прахът е най-малко при мокро рязане.

1. Проверете къде минават подземните мрежи.
2. Забийте колчета в двата края на трасето и опънете канап на височината на горния ръб на бордюра, като отчетете наклона.
3. Изкопайте канал до нужната дълбочина, малко по-широк от бордюра.
4. Уплътнете дъното на канала, при нужда добавете чакъл и го уплътнете.
5. Забъркайте земновлажен бетон според указанията на производителя на сухата смес.
6. Разстелете бетонното легло на дължина за два или три бордюра.
7. Поставете бордюра и го дочукайте с гумения чук до нивото на канапа.
8. Проверете с нивелира равнината и връзката с предишния елемент.
9. Оставете между елементите малка и еднаква фуга.
10. Направете страничната бетонна опора и я заглаждайте с мистрия.
11. Оставете бетона да се втвърди и не го натоварвайте, докато производителят не позволи.
12. Засипете канала с пръст откъм тревата и продължете с редене на настилката.

При приемането минете бавно по цялата линия и я погледнете и отстрани. Под нисък ъгъл неравностите се виждат най-добре. Проверете:

• дали линията е права, а дъгите плавни, без зъбци и скокове,
• дали горните ръбове на съседните елементи се свързват без стъпала,
• дали височината на бордюра съвпада с планираната височина на настилката и терена,
• дали наклонът отвежда водата от къщата и никъде не се събират локви,
• дали фугите между елементите са еднакви,
• дали страничната бетонна опора е непрекъсната и бордюрът не помръдва при натиск,
• дали срезовете са чисти, а ъглите са съединени без големи пролуки,
• дали наоколо е почистено, без остатъци от бетон по настилката и бордюрите.