Изравнителна подложка под павета

Подложката не е носещ слой. Тежестта от хората и колите се поема от основата от трошен камък под нея. Подложката има само една задача: да създаде точно и равномерно легло. При вибрирането паветата леко потъват в него и застават стабилно.

Затова подложката не бива да изравнява големи дупки или гърбици в основата. Представете си, че на едно място слоят е дебел един сантиметър, а метър по-нататък десет. Там, където е по-дебел, той се слягa повече с времето и паветата пропадат. Равнината и наклонът се оформят още в носещия слой. Подложката само ги доизпипва, с еднаква дебелина по цялата площ.

На практика най-често се използва трошена каменна фракция, обикновено с едрина горе-долу от 2 до 4 или 5 мм. Острите зърна се заклинват едно в друго, пропускат добре водата и не мърдат под паветата. Някои производители на павета допускат и фракция с фин пясъчен дял от нула, която се изтегля по-лесно, но отвежда водата по-зле.

• трошена фракция от 2 до 4 мм: универсален избор за алеи, тераси и входове за кола,
• фракция с фин дял: работи се приятно с нея, подходяща е по-скоро за по-слабо натоварени площи,
• обикновен речен пясък с кръгли зърна: зърната се плъзгат едно по друго, затова не се препоръчва под натоварени настилки,
• материал с глина или пръст: неподходящ, задържа вода и през зимата при замръзване може да повдигне паветата.

Ако производителят на вашите павета посочва в техническия лист конкретна фракция и дебелина на леглото, следвайте неговите указания. При рекламация по гаранцията това често има значение.

Започва се едва когато основата от трошен камък е готова, уплътнена и с правилен наклон, а бордюрите са поставени. Наклонът за оттичане на водата при павета обикновено е около 1 до 2 %, винаги в посока от къщата навън.

Върху основата се поставят водачи: метални тръби или прави летви. Те се нивелират така, че горният им ръб да определя горната повърхност на подложката. Между тях се насипва фракцията и се изтегля равно с дълъг прав мастар. След като водачите се извадят, останалите канали се запълват и заглаждат с маламашка.

По изтеглената подложка повече не се стъпва. Паветата се редят от вече наредената площ напред. Подложката не се уплътнява отделно преди реденето. Тя се уплътнява заедно с паветата: след като са наредени и фугите са запълнени, се минава с виброплоча с гумена подложка. Тогава паветата потъват с няколко милиметра и това трябва да се има предвид още при нивелирането на водачите.

След вибрирането дебелината на подложката обикновено е около 3 до 5 см. По-тънкият слой не поема дребните неравности, а по-дебелият се слягa неравномерно.

Най-лесна е правоъгълна площ с един наклон, добре уплътнена основа и удобен достъп за ръчна количка. Тогава подложката се изтегля бързо, на един дъх.

Повече време отнемат:

• площи с няколко наклона, улеи и шахти, където посоката на оттичане се сменя,
• дъги, стъпала, местата около капаци на шахти и около стените на къщата,
• неравна основа, която първо трябва да се оправи,
• лош достъп, когато материалът се пренася на ръка през градината,
• дъждовно време, при което изтеглената подложка се разкисва и трябва да се прави отново.

Същите обстоятелства обикновено определят и колко труд майсторът ще включи в офертата.

• изравняване на неравна основа с по-дебела подложка: след година на тези места се появяват вдлъбнатини,
• ходене по изтеглената подложка: следите остават под паветата като малки ямки,
• изтегляне на твърде голяма площ наведнъж: изтегля се целият двор, после завалява или през нощта минава котка и леглото се поврежда,
• неподходящ материал: пясък с пръст или кръгли зърна, които се изместват под колелата на колата,
• грешна височина: забравя се, че паветата потъват при вибрирането, и готовата настилка остава по-ниско от бордюрите или прага,
• вибриране без гумена подложка: поврежда лицето и ръбовете на паветата.

При тераса или алея можете да направите подложката сами, ако основата вече е готова и уплътнена. Ще ви трябват две метални тръби или прави летви, дълъг мастар, нивелир (либела), канап и гребло.

1. Проверете с канап и мастар равнината и наклона на уплътнената основа, по-големите отклонения първо оправете в трошения камък.
2. Поставете тръбите успоредно на разстояние малко по-късо от дължината на мастара.
3. Нивелирайте тръбите така, че след реденето и вибрирането настилката да излезе на желаната височина и с правилния наклон.
4. Насипете леко влажна фракция между тръбите и я разстелете с греблото.
5. Изтеглете фракцията с мастара по тръбите с движение напред-назад като с трион, излишъка изгребете по-нататък.
6. Извадете внимателно тръбите, запълнете каналите и ги заравнете с маламашка.
7. Подгответе само толкова площ, колкото ще успеете да наредите същия ден.
8. Редете паветата от вече наредената площ и не стъпвайте върху подложката.

След като паветата са наредени, подложката вече не се вижда. Затова я проверете преди реденето, а после по поведението на настилката:

• подложката е с еднаква дебелина по цялата площ и без следи от обувки,
• материалът е чист, без пръст, корени и по-едри камъни,
• двуметров мастар, поставен върху подложката и по-късно върху паветата, не показва забележими луфтове,
• след дъжд водата се оттича в планираната посока и не остават локви,
• паветата не се клатят и не скърцат, когато стъпите върху тях,
• настилката е изравнена правилно с бордюрите, прага и капаците на шахтите,
• след вибрирането фугите са запълнени догоре.