Укрепване на изкоп до 2 м

Пръстта в стената на изкопа се държи само благодарение на собственото си сцепление и влажност. Когато завали, когато изсъхне, когато наблизо мине камион или когато на ръба е натрупана изкопана пръст, равновесието лесно се нарушава. Типичното срутване не изглежда драматично: от горния ръб се отчупва парче от стената и пада навътре. При дълбочина около метър и половина обаче това е напълно достатъчно, за да притисне човек към дъното и да му попречи да диша.

Правилата за безопасност на труда на строителната площадка обикновено изискват укрепване на вертикалните стени на изкопа от дълбочина около 1,3 м. В несвързани почви, близо до пътища и сгради или при вибрации може да е нужно и при по-малка дълбочина. Алтернативата е откосът, тоест стените се изкопават под наклон. Това обаче изисква много повече място и много повече изкопана пръст. В тесен парцел, покрай ограда, до съседската къща или до тротоар откос обикновено не може да се направи и тогава идва ред на укрепването.

Укрепването не пази само работниците. То пази и съседните основи, оградата, тротоара и вече положените мрежи. Когато стената на изкопа се разхлаби, пръстта от околността се придвижва към нея и под съседните конструкции могат да се образуват кухини. Те се забелязват едва след няколко седмици като пропаднала настилка или пукнатина.

В ценоразписа укрепването на изкоп до 2 м се отчита в квадратни метри. Изчислява се площта на укрепените стени, а не площта на дъното или обемът на изкопа. Ако траншеята е дълга 10 м и дълбока 1,8 м и се укрепват двете стени, излизат около 36 м². При яма за шахта се събират всички четири стени.

Когато сравнявате оферти, вижте какво точно съдържа позицията. Обикновено в нея влизат:

• доставка и подготовка на укрепителния материал или система,
• монтаж на дъските, вертикалните греди и разпънките постепенно с задълбочаването на изкопа,
• текуща проверка и дозатягане на разпънките по време на работа.

Демонтажът на укрепването в сметките често е отделна позиция, защото се прави по-късно, заедно с обратния насип. Също отделно обикновено се отчитат самият изкоп, извозването на пръстта, отводняването с помпа и засипването с уплътняване. Ако офертата обединява тези неща, трябва да го казва ясно. Иначе лесно възниква недоразумение кой и кога трябва да извади укрепването накрая.

Границата от 2 м не е случайна. До тази дълбочина най-често може да се работи с по-леки системи и дървен материал. При по-дълбоки изкопи обикновено е нужно изчисление от конструктор, по-масивни кутии или шпунтови стени, а това е друга категория работа.

При по-малки дълбочини се използват няколко изпитани решения. Изборът зависи от почвата, дължината на изкопа, мястото за техника и от това колко дълго изкопът ще остане отворен.

Хоризонтално дъсчено укрепване

Това е класиката, която познава всеки работник по изкопи. По стените хоризонтално се поставят талпи, обикновено с дебелина около 5 см. Държат ги вертикални греди или дъски, а между срещуположните стени се поставят разпънки. Талпите се добавят отгоре надолу, докато изкопът се задълбочава. Подходящо е за свързани почви, в които стената издържа известно време и без опора, например глина и глинести почви. Предимството е гъвкавостта: дървото може да се заобиколи около тръба, кабел или корен. Недостатъкът е по-бавният монтаж и повече ръчна работа.

Вертикално укрепване с предварително набиване

В насипни почви, например чакъл или пясък, стената се срутва, преди да има време да се постави талпа. Затова дъските или профилите се поставят вертикално и се набиват или натискат в земята преди изкопаването. Пръстта се изважда едва зад тях. Този начин е по-трудоемък, но в лоша почва често е единственият безопасен.

Стоманени укрепителни кутии

Кутията се състои от две стоманени плоскости, свързани с регулируеми разпънки. Багерът я спуска в траншеята цялата или постепенно я натиска надолу, докато копае. При по-дълги траншеи за отклонения и канализация това е бързо и много безопасно решение, защото монтажът става предимно над терена. После кутията се придвижва по дължината на траншеята. Нужен е обаче багер с достатъчна товароносимост и място за маневриране. В тесен двор между къщи затова може да не е приложима.

Разпорни рамки и хидравлични разпънки

При тесни траншеи се използват и леки алуминиеви или стоманени рамки с хидравлични или винтови разпънки, които притискат панели или дъски към стените. Монтират се бързо, често отгоре, без да се слиза в изкопа. Подходящи са за краткотрайна работа, например при ремонт на авария по водопровода.

При еднофамилна къща на практика най-често ще срещнете дъсчено укрепване при къси и начупени изкопи и укрепителна кутия при по-дълги прави траншеи. Ако бригадата предложи нещо друго, попитайте защо. Добрият майстор може да го обясни с едно изречение, например „тук е чакъл, талпите няма да смогнат“.

Укрепването върви ръка за ръка с изкопа, затова подготовката засяга цялата операция. Преди бригадата да пристигне, трябва да е уредено:

• трасиране на подземните мрежи на място от съответните дружества (газ, вода, ток, телекомуникации, канализация),
• достъп за багер и камион и място за изкопаната пръст и укрепителния материал,
• уговорка със съседа, ако изкопът минава покрай неговата ограда или основи,
• яснота къде ще се изхвърля излишната пръст и дали ще трябва помпа при висока подпочвена вода,
• уговорка кой ще присъства при полагането на тръбите, за да не чака изкопът дни наред.

Трасирането на мрежите е ключово. При ръчното дочистване и набиването на дъски лесно може да се удари кабел или газопровод. Ако газопроводът бъде повреден или усетите миризма на газ, незабавно напуснете изкопа и околността му, не пушете, не използвайте електрически уреди и от безопасно разстояние се обадете на 112 и на аварийната линия на газоразпределителното дружество. При повреден електрически кабел не го докосвайте и повикайте електроразпределителното дружество. Ремонтът може да се извършва само от правоспособен електротехник.

Полезно е преди старта да видите и каква е почвата. Понякога стар сондаж или опит от съседен изкоп показва дали ще се копае в глина, в насип от строителни отпадъци или в чакъл. От това зависи изборът на укрепване и темпото на работа.

Редът се различава според системата. При обикновен изкоп до 2 м с дъсчено или комбинирано укрепване той опростено изглежда така:

1. маркиране на трасето и проверка на положението на трасираните мрежи,
2. премахване на повърхността (плочи, асфалт, хумус), като хумусът се складира отделно от останалата пръст,
3. изкопаване на първия етап до дълбочина, при която стената още стои безопасно, обикновено само няколко десетки сантиметра,
4. поставяне на първите талпи така, че да стърчат над терена приблизително с 10 до 15 см и да задържат камъни или инструменти, падащи отгоре,
5. монтаж на вертикалните греди и разпънките и затягането им, така че талпите да прилягат плътно към стената,
6. продължаване на изкопа на етапи, като към всеки етап се добавят нови талпи и разпънки,
7. запълване на празнините между талпата и стената с пръст или клинове, за да няма луфт,
8. поставяне на стълба или друг безопасен изход, който стърчи над ръба на изкопа,
9. обезопасяване на ръба с ограда или лента, а при изкоп на обществено място и с осветление през нощта.

При укрепителна кутия редът е по-прост: багерът изкопава участък, спуска кутията в него или постепенно я натиска, а работниците слизат в изкопа едва когато кутията стои стабилно. След полагането на тръбата и частичното засипване кутията се придвижва напред.

Основното правило важи за всички начини: никой не бива да стои в неукрепената част на изкопа, дори „само за момент, докато се подаде талпа“. Точно при такива моменти стават злополуки. Затова укрепването на дълбок изкоп не е работа за майстори любители. Изисква опит, техника и човек, който следи стената отгоре.

Изкопаната пръст се складира на достатъчно разстояние от ръба, обикновено поне около половин метър, а при тежка техника или по-високи купчини и по-далеч. Тежката купчина натиска стената и укрепването с сила, с която при поставянето на разпънките може да не е било сметнато.

Сложността на укрепването, а оттам времето и обемът на работата, зависят главно от следното:

• вид на почвата: свързаната глина се укрепва по-лесно от насипен чакъл, насип от строителни отпадъци или пясък,
• подпочвена вода: ако водата прониква през стената, пръстта се отмива и трябва да се помпи, а понякога укрепването да се сгъсти,
• мрежи, пресичащи изкопа: всяка тръба или кабел означава ръчно дочистване и нагаждане на укрепването около тях,
• място: в тесен двор може да не е възможно да се използва кутия и дървото трябва да се носи на ръка,
• близост до сгради и пътища: вибрациите и натоварването от движението изискват по-гъсти разпънки и по-внимателна проверка,
• форма на изкопа: правата дълга траншея е по-проста от изкоп с чупки, разширения и шахти,
• време: дъждът размеква стените, студът ги втвърдява, но след размразяване те могат да се разхлабят.

Що се отнася до времето, къса траншея за водопроводно отклонение опитна бригада често изкопава и укрепва за един ден. По-дълга канализационна траншея с укрепителна кутия напредва приблизително със същото темпо като самия изкоп и полагането на тръбите. При дъсчено укрепване в лоша почва темпото осезаемо се забавя, защото всеки етап трябва да се обезопаси преди следващия.

Важно е и колко дълго изкопът остава отворен. Укрепване, което издържа един ден, може да не издържи две седмици с дъжд и смяна на температурите. Ако работата в траншеята се проточи, например докато се чака включване от експлоатационното дружество, разчитайте на по-чести проверки и дозатягане на разпънките.

Укрепването е само средство, което позволява да се свърши основната работа в траншеята. Затова си струва предварително да се уговори кой какво прави и в какъв ред:

• преди укрепването: трасиране на мрежите и евентуално премахване на настилка или асфалт,
• по време на укрепването: водопроводчикът или бригадата, която полага тръби, шахти или дренаж,
• след полагането на тръбите: геодезист за заснемане на действителното трасе, ако е нужно, и оглед на тръбата и леглото ѝ преди засипване,
• накрая: обратен насип на пластове с уплътняване и постепенен демонтаж на укрепването.

Точно демонтажът на укрепването често се подценява. Талпите не се изваждат наведнъж преди засипването. Работи се отдолу нагоре: засипва се и се уплътнява пласт, освобождава се съответната част от укрепването и така нататък. Ако укрепването се извади твърде рано, стената може да се свлече в насипа, да повреди току-що положената тръба или насипът да не се уплътни добре. При укрепителна кутия тя обикновено се вдига постепенно по време на засипването.

Ако по траншеята минава канализационна тръба, правилният наклон и леглото на тръбата се проверяват още в укрепения изкоп. По-късно, след засипването, нищо не може да се поправи без ново копаене. Затова укрепването трябва да остане на място, докато всичко не е проверено.

На практика се повтарят подобни грешки. Някои са опасни веднага, други се проявяват след време:

• слизане в неукрепената част на изкопа, което може да завърши със затрупване дори при дълбочина около 1,5 м,
• укрепването не стърчи над терена и в траншеята падат камъни, буци пръст или инструменти,
• изкопана пръст, натрупана плътно до ръба, която натоварва стената и деформира укрепването,
• недозатегнати или твърде нагъсто поставени разпънки, при което талпите се огъват и зад тях се образуват кухини,
• незапълнени празнини зад талпите, които водят до постепенно свличане на пръстта и слягане на околния терен,
• използване на повредено или гнило дърво, което се пуква под натиск,
• изваждане на цялото укрепване наведнъж преди засипването, след което стената се свлича върху тръбата, а насипът по-късно сляга,
• укрепване без проверка след дъжд или след почивните дни, когато никой не е погледнал дали нещо не е мръднало.

Последствията често се виждат едва след месеци. Пропаднала настилка над трасето на отклонението, пукнатина в бордюра или огъната тръба при видеоинспекция на канализацията нерядко водят началото си от лошо укрепен или прекалено рано разкрепен изкоп. Затова си струва да се проверява и това, което след засипването вече не се вижда.

Укрепването не се приема като готово изделие за години, а като безопасно състояние на изкопа преди следващата работа. Проверявайте го преди слизането на хора, след всеки дъжд, след прекъсване на работата и преди засипването. При приемането обърнете внимание на следните точки:

• всички вертикални стени на по-дълбокия изкоп са укрепени по цялата височина до дъното,
• укрепването стърчи над околния терен и пази изкопа от падащи предмети,
• талпите прилягат плътно към стената и зад тях няма видими кухини,
• разпънките са здраво затегнати, не са изкривени и никой не ги използва като стъпало,
• дървото и стоманените елементи не са пукнати, гнили или повредени по друг начин,
• изкопаната пръст и материалите са на достатъчно разстояние от ръба,
• в изкопа има безопасен изход, който стърчи над ръба,
• ръбът на изкопа е ограден, а на обществено място и обозначен и осветен през нощта,
• на дъното не стои вода, която подкопава стените, или е осигурено помпане,
• преди засипването е уговорен редът на засипване, уплътняване и постепенен демонтаж на укрепването,
• в документацията на работите е записана площта на укрепените стени, за да може да се сравни с фактурираните квадратни метри.