Монтаж на водосточна тръба

Редът на работа е подобен при металните и при пластмасовите системи. Разликата е главно в начина на свързване на елементите. Тенекеджията обикновено работи отгоре надолу:

1. Определя мястото на тръбата и с отвес или лазер отбелязва вертикалата от фунията до терена, далеч от прозорци, осветителни тела и захранващи кабели.
2. Проверява наклона на улука към фунията, обикновено около 3 до 5 mm на линеен метър, и поставя фунията в най-ниската точка, така че да не лежи върху ръба на кука.
3. Преодолява стрехата с две колена, така нареченото отместване, като междинното парче се реже на точна дължина едва след пробно сглобяване на сухо.
4. Закрепва скобите в носещата зидария или бетона, обикновено на разстояние не повече от около 2 метра, а при пластмаса по-нагъсто.
5. Свързва тръбите така, че горната винаги да влиза в муфата на долната, а при пластмаса оставя разширителна хлабина според производителя.
6. Поставя ревизионен елемент на около метър над терена и под него изходно коляно или връзка към подземна тръба.
7. Налива вода в улука и проверява дали всички връзки са плътни.

Скобата се поставя точно под муфата на връзката, а не по средата на тръбата. Затяга се здраво, но не докрай, защото тръбата трябва леко да се движи при промяна на температурата. Твърдо стегната тръба често се пука в студ точно на връзката.

Диаметърът не се избира „като у съседа“, а според хоризонталната площ на покрива, която тази тръба отводнява. Производителите предлагат улуци и тръби в определени двойки размери и е разумно да ги спазвате. Тясна тръба под широк улук става тясно гърло при пороен дъжд и водата прелива през ръба на улука. При голям покрив по-правилното решение обикновено е втора водосточна тръба на друго място, а не все по-дебела тръба. При плоски и сложни покриви оразмеряването е работа за проектант, който се води от БДС EN 12056-3.

• поцинкована ламарина, просто метално решение, при което обаче цинковият слой трябва да се пази от драскотини,
• ламарина с полимерно покритие, честият компромис между издръжливост и външен вид, предлага се в много цветове,
• пластмаса (PVC), лека и не корозира, но се разширява повече от топлината и е по-крехка в студ, затова е по-подходяща за ниски сгради, гаражи и навеси,
• алуминий и мед, материали с много дълъг живот, които изискват опитен тенекеджия.

Кръглият профил е стандартът и водата тече в него най-свободно. Правоъгълната тръба се избира основно заради вида при модерни къщи. При същия размер тя има малко по-малък капацитет, а изборът на допълнителни елементи често е по-ограничен.

Тръбата трябва някъде да свършва и точно тук възникват повечето проблеми. Вода, която изтича точно до основата на къщата, години наред мокри почвата около основите и поврежда цокъла и хидроизолацията.

Свободно изтичане на терена работи, ако теренът е с наклон от къщата, под изхода има твърда настилка или бетонна ивица около цокъла и водата се оттича поне около метър от основите. Не насочвайте водата към съседния имот или към тротоара, където през зимата се образува поледица.

Връзка с канализацията е надеждна, но между тръбата и подземния тръбопровод трябва да има утаител, който задържа листата и мъха, преди да запушат тръбите.

Попиване в имота е подходящо там, където няма канализация или връзката не е възможна. Попивателният кладенец се проектира според пропускливостта на почвата и се разполага на безопасно разстояние от основите и от кладенеца с вода. Дъждовната вода не бива да отива в септичната яма или в локалната пречиствателна станция, а в кладенец с питейна вода изобщо не я отвеждайте.

Най-лесният случай е едноетажна къща с достъп от стълба, кръгла тръба от стандартен материал и свободно изтичане на терена. Работата става по-дълга и по-сложна при:

• по-висока къща, където е нужно скеле или вишка,
• санирана фасада, където скобите се закрепват през изолацията в носещата стена с удължени анкери,
• демонтаж и извозване на старата тръба,
• мед или алуминий, които изискват по-прецизна обработка,
• скрита тръба във фасадата или изход през борда при плосък покрив, където всеки детайл е по-чувствителен към течове,
• връзка с подземна тръба и утаител.

При саниране, независимо дали на къща или на блок, си струва точките за закрепване да се подготвят още докато се работи по фасадата, а мястото им да се снима. Търсенето на носещата стена после през дебел пласт стиропор е бавно и поврежда готовата фасада.

Повечето проблеми не идват от лош материал, а от подценен детайл. На практика често се срещат следните грешки:

• обърнато застъпване, когато долната тръба влиза в горната и при всеки дъжд водата се стича през връзката по фасадата,
• скоби, закрепени само в мазилката или стиропора, които тежестта на снега и леда изтръгва заедно с парче от фасадата,
• твърде голямо разстояние между скобите, при което металната тръба се огъва, а пластмасовата се деформира,
• нулев или обратен наклон на улука, при който водата застоява, събира мръсотия и през зимата замръзва,
• липсващ ревизионен елемент, заради който при първото запушване тръбата трябва да се разглобява,
• изход до цокъла без наклон на терена и без бетонна ивица.

Ако съществуваща тръба тече многократно, причината често е на друго място, а не там, където се вижда течът. Обикновено става дума за тръба с твърде малък диаметър или за лош наклон на улука.

При приемането на работата поискайте да се симулира дъжд с кофа или градински маркуч и минете през следните точки:

• водата в улука никъде не застоява и тече плавно към фунията,
• във фунията има решетка против листа,
• нито една връзка не пропуска, особено при колената под стрехата,
• горните тръби влизат в муфите на долните,
• скобите са в носещата стена, стоят под муфите и тръбата може леко да се движи в тях,
• тръбата е вертикална и не опира в осветителни тела или кабели,
• ревизионният елемент е поставен и капачето му се отваря,
• водата изтича достатъчно далеч от основите или в утаителя.