Газови инсталации: цена на газова инсталация на л.м. 2026, спирателни кранове и технически преглед

Газопроводите и газовите уреди в дома се смятат за съоръжения с повишена опасност. Монтаж, ремонт, преустройство и технически прегледи по тях може да прави само обучен газов техник с валидна квалификация, който работи към фирма, специализирана в този вид инсталации. Това важи и за неща, които изглеждат като дреболия: да удължите тръбата с половин метър, да смените спирателен кран или да преместите връзката на печката малко по-нататък по кухненския плот.

Защо е толкова строго? Теч на газ не може да се „стегне по-късно“ като капещ кран на мивката. Природният газ, смесен с въздух, избухва още при ниска концентрация. Неправилно свързан или зле настроен уред освен това може да отделя въглероден оксид, който нито виждате, нито усещате. Затова като неспециалист не правете по газовата инсталация нищо, при което трябва да разхлабите връзка, да демонтирате нещо или да пипате тръбите.

На практика често се случва при ремонт на кухня или баня някой помощник „само да премести“ газовата връзка, а газовият техник да дойде чак накрая за проверката. Техникът обаче не подписва положителен резултат за чужда работа, която не е правил квалифициран човек, и инсталацията се прекарва наново. Излиза ви по-евтино да повикате газов техник още в началото, докато все още решавате къде ще стоят уредите.

В България много домакинства готвят и се отопляват не с природен газ от мрежата, а с газови бутилки (пропан-бутан) или имат собствен резервоар. Принципът е същият: свързването на уреди, маркучи и редуцир-вентили изисква внимание, а всичко по тръбите и резервоара е работа за специалист.

Природният газ стига до сградата по разпределителната мрежа и през отклонение, което завършва с главен спирателен кран. След него има регулатор на налягането и газомер. Газомерът е собственост на газоразпределителното дружество и е пломбиран. Ако някой скъса пломбата или сам премести газомера, това е неправомерна намеса и дружеството я приема като сериозно нарушение на договора. Ако искате да преместите шкафа или газомера, свържете се предварително с дружеството, което ви доставя газ. Само неговите хора работят по уреда и го пломбират.

След газомера започва вътрешната газова инсталация, тоест тръбите в къщата или апартамента до самите уреди. Тя вече е ваша като собственик на имота. Вие отговаряте тя да е в безопасно състояние и да минава редовни проверки.

В жилищна сграда в режим на етажна собственост нещата са по-сложни. Щранговете и общите газопроводи са обща част на сградата, затова работата по тях се организира чрез управителя на етажната собственост (домоуправителя), а не от отделния собственик. Често именно управителят урежда и периодичните прегледи за цялата сграда. Тогава трябва да пуснете техника в жилището си, иначе проверката остава непълна.

Класическият материал за вътрешни газопроводи е стоманена тръба, свързана чрез заваряване. Заварката не може да се разглоби и когато е направена добре, е много надеждна. Затова заварената стомана и днес се използва най-вече в канали в стената и по по-дълги трасета.

Често срещана алтернатива е медта, свързана с твърд припой. Мекото запояване, което познавате от водопровода, за газ не се използва. Бързо и без открит пламък се монтират пресови системи от стомана, мед или неръждаема стомана. За газ обаче може да се използват само фитинги и уплътнения, които изрично са предназначени за газ. Производителят ги отличава с маркировка, често жълта ивица или символ. Фитинг за вода и фитинг за газ изглеждат почти еднакво, но объркването им е сериозна грешка.

Външните газопроводи в земята се правят от полиетиленови тръби, предназначени за газ, обикновено жълти. Полагат се в пясъчно легло на дълбочина по проект, ориентировъчно около 0,8 m, а над тях се поставя жълта предупредителна лента. Там, където тръбата излиза от земята и влиза в сградата, се слага преход от полиетилен към стомана, а през стената тръбата минава в защитна гилза.

Трасето трябва да е кратко и лесно за проследяване. В канал под мазилката може да има само неразглобяеми връзки: заварки, твърдо запояване или пресови връзки, допуснати за скрит монтаж. Разглобяемите връзки, например резбовата връзка на спирателния кран, трябва да останат достъпни. С други думи, никога не зазиждайте крана и не го скривайте зад плътна облицовка без вратичка. Добре е фаянсаджията да знае това, преди да започне да лепи плочките.

Газовата тръба трябва да е на нужното разстояние от електрическите кабели, водопровода и канализацията и никога не бива да служи за заземяване. Когато минава през стена или таван, се поставя в защитна гилза, за да не я повреди движението на конструкцията. В кухини на преградни стени от гипсокартон, в непроветрени шахти или под пода, където не може да се надникне, газ се прекарва само когато проектът и съответните стандарти БДС EN изрично го допускат.

Видимите тръби се боядисват в жълто или се маркират, за да е ясно на всеки какво минава през тях. Когато след няколко години някой пробива в стената, това ще му спести време и нерви. Ако бояджия обновява стените, помолете го да не боядисва тръбите в цвета на стената.

С изпитването на налягане се проверява дали тръбите са плътни, още преди да бъдат закрити и преди да се свържат уредите. Инсталацията се пълни с въздух или инертен газ до изпитвателно налягане и се следи дали налягането спада през определеното време. Резултатът се записва в протокол, който е част от документите от проверката.

Протоколът от техническия преглед и изпитване потвърждава, че инсталацията е била безопасна в деня на проверката. Това не е постоянна гаранция. Ако след проверката смените уред или нещо по тръбите се промени, е нужна нова проверка.

Освен първата проверка преди пускане в експлоатация газовата инсталация се преглежда и периодично. Точните срокове зависят от действащите правила и от вида на инсталацията. Обикновено ги намирате записани в последния протокол. Котелът има и собствено сервизно обслужване според производителя, често веднъж годишно, и от него обикновено зависи гаранцията.

От септември 2015 г. в ЕС важат изискванията за екодизайн, които на практика изместиха от пазара класическите некондензни котли. Когато сменяте стар котел, почти винаги ще получите кондензен. С него идват промени, за които при планирането лесно се забравя.

• Отвеждане на димните газове: газовете от кондензния котел са хладни и влажни. Стар зидан комин не би ги издържал, затова в него се поставя пластмасова или неръждаема вложка, предназначена за кондензен режим, или се използва коаксиален димоотвод.
• Кондензат: котелът отделя кисел кондензат, който се оттича през сифон в канализацията. Значи ви трябва отток близо до котела, нещо, което водопроводчикът трябва да предвиди.
• Проверка на комина: преди пускане на котела специалист проверява димоотвода и документира резултата. При газово гориво проверката на комина обикновено се повтаря веднъж годишно.
• Първо пускане: прави го оторизиран сервиз на производителя. Той настройва горенето и записва пускането в експлоатация.

За топла вода с газ има две възможности. Газовият бойлер с вграден съд е свързан директно към газа и има собствен димоотвод. Индиректно загряваният бойлер изобщо не се свързва към газа: загрява го водата от котела през серпентина, а свързването му е работа за водопроводчик и отоплителен техник.

В някои общини, особено там, където има проблем с качеството на въздуха, периодично се предлагат програми за подмяна на стари отоплителни уреди, а програмите за саниране понякога включват и отоплението. Условията се променят, затова ги проверете в общината или при управителя на сградата, преди да купите котела.

Печката или газовият плот се свързват към газопровода неподвижно или с маркуч, предназначен за газ, а пред уреда трябва да има спирателен кран. Свързване и откачане на уреда трябва да прави квалифициран газов техник, който проверява и плътността, и работата на уреда. Когато хората сами сменят маркуча при преместване или нова кухня, това е типична рискова намеса у дома, която се подценява.

Гъвкавите маркучи не са вечни. Датата на производство или срокът на годност са отбелязани върху маркуча. Гумените се сменят по-често, обикновено след няколко години, а гофрираните от неръждаема стомана издържат по-дълго. Маркучът не бива да минава зад фурната или над гореща повърхност и не бива да е опънат, пречупен или притиснат от чекмедже. При печка на бутилка същото важи и за маркуча към бутилката и за редуцир-вентила.

По-новите газови плотове имат пламъкозащита на всеки котлон: ако пламъкът угасне, тя спира подаването на газ. При стара печка без такава защита стига да изкипи мляко и газът излиза без пламък. Това е и практична причина смяната на старата печка да си струва.

Природният газ е по-лек от въздуха и се издига към тавана, затова детекторът за него се монтира високо, обикновено точно под тавана. Пропан-бутанът от бутилките е обратно, по-тежък, стои ниско при пода и детекторът за него се слага ниско над земята. Ако преминавате от бутилка към природен газ, детекторът трябва да се премести или смени.

Детекторът за изтичане на газ не замества детектора за въглероден оксид. Въглеродният оксид се образува при непълно горене, например когато коминът е запушен или няма достатъчно въздух, а газ при това изобщо може да не изтича. В помещение с котел или проточен бойлер с открита горивна камера детекторът за CO е разумна застраховка. Сензорите имат ограничен живот, който производителят посочва на етикета.

Котлите и бойлерите, които вземат въздух от помещението, се нуждаят от постоянен приток на въздух. Ако смените старите дограми с плътни PVC прозорци без вентилационен отвор или монтирате мощен аспиратор с извеждане навън, налягането в жилището може да се промени. Тогава димните газове могат да се връщат обратно в стаята.

Природният газ сам по себе си няма мирис. Газоразпределителното дружество добавя в него силно миришещо вещество, за да усетите теча, преди да се натрупа опасна концентрация. Пропан-бутанът в бутилките също е одориран. Когато усетите миризма на газ, спазвайте следните правила:

• не използвайте открит огън, не пушете и не палете уреди,
• не включвайте и не изключвайте осветление и електроуреди, не вадете щепсели и не звънете на съседите, искра в ключа може да запали сместа,
• отворете прозорците и вратите и ако е безопасно, затворете главния спирателен кран или вентила на бутилката,
• излезте от помещението и предупредете останалите с чукане и с глас,
• едва навън, на безопасно място, се обадете на аварийния телефон на вашето газоразпределително дружество (посочен в договора и на сметката) или на единния номер 112.

Никога не търсете мястото на теча с пламък или запалка. Ако миризмата е слаба, усеща се само при печката и изчезва след затваряне на крана пред уреда, не използвайте печката, докато не я провери квалифициран газов техник.

В това упътване не разглобявате нищо и не пипате тръбите и връзките. Става дума за редовна проверка, с която всеки собственик на апартамент или къща може да се справи. Тя ви помага навреме да разберете кога е време да повикате газов техник.

1. Намерете главния спирателен кран и крана пред печката и проверете дали са свободно достъпни и нищо не ги закрива.
2. Потърсете последния протокол от техническия преглед и вижте кога изтича срокът за следващата проверка.
3. При изстинала печка и затворен кран огледайте свързващия маркуч, проверете срока му на годност и дали не е напукан, пречупен, опънат или прекаран през горещо място.
4. Свалете разпределителите на пламъка и капачетата на котлоните, измийте ги с топла вода и препарат според указанията на производителя и ги оставете да изсъхнат напълно.
5. Върнете частите точно на мястото им, запалете котлона и огледайте пламъка: трябва да е син, спокоен и равномерен по цялата обиколка.
6. Натиснете бутона за тест на газовия детектор и на детектора за CO и проверете срока на годност на сензора.
7. Проверете дали вентилационните отвори и решетки в помещението с уреда не са закрити или залепени.
8. Запишете си жълт или опушен пламък, откъсване на пламъка, повреден маркуч или изтекъл срок на проверката и повикайте квалифициран газов техник.

• копие от документите за квалификация на монтажника и на техника, извършил проверката,
• протокол от изпитването на налягане, съставен преди закриване на тръбите,
• протокол от технически преглед и изпитване с положителен резултат и срок за следващата проверка,
• документ от проверката на комина или димоотвода при уред с отвеждане на димни газове,
• запис за пускане на котела в експлоатация от оторизиран сервиз,
• главният кран и крановете пред уредите достъпни, обозначени и работещи,
• видимите тръби боядисани или маркирани, каналите в стената затворени едва след изпитването,
• маркучите на уредите предназначени за газ и с четлива дата,
• детекторите монтирани според вида газ и в изправност,
• скица на трасето на тръбите в стените за бъдещи ремонти.