Регулиране и настройка на котел

Добрата настройка не е просто да завъртите копчето на друга температура. Техникът проверява цялата система и чак накрая прецизира регулирането. На практика обикновено изглежда така:

1. Техникът ви пита как използвате жилището, кога сте у дома, в кои стаи искате да е по-топло и какво ви пречи в отоплението.
2. Проверява налягането на водата в системата и разширителния съд. Правилното налягане го определя производителят. В еднофамилна къща на студено то обикновено е около 1 до 2 бара.
3. Оглежда газовата връзка и отвеждането на димните газове и проверява дали предпазните устройства работят.
4. Задава максималната мощност за отопление така, че да отговаря на топлинните загуби на сградата. Котел с прекалено голяма мощност се включва и изключва излишно често.
5. С газанализатор измерва димните газове и според указанията на производителя донастройва горенето.
6. Задава температурата на водата в отоплението или отоплителната крива, ако котелът има външен датчик.
7. Свързва и настройва стайния термостат, времевите програми за отопление и за подгряване на топла вода.
8. Ако е нужно, препоръчва хидравлично балансиране на радиаторите или кръговете на подовото отопление, а понякога го прави на място.

Намесата в газовата част и настройката на горенето са само за квалифициран техник с правоспособност за газови уреди, често оторизиран сервиз на производителя. При нов котел професионалното пускане в експлоатация обикновено е и условие за гаранцията.

Всеки производител посочва препоръчителни граници за мощността, температурите и начина на регулиране. Неправилните стойности се проявяват като по-висок разход, повече шум или по-чести повреди.

При кондензния котел е важна ниската температура на водата, която се връща от радиаторите. Котелът може да използва топлината от водните пари в димните газове само когато тази вода е достатъчно студена, според производителите обикновено под около 55 °C. Ако котелът работи постоянно на пълни обороти с гореща вода, той кондензира малко и губи основното си предимство. Затова при кондензните котли техникът следи най-вече за:

• възможно най-ниска температура на водата, при която в дома все още е топло,
• мощност, съобразена с жилището, за да работи горелката плавно,
• добра връзка между регулирането по външна температура и термостата,
• възможно най-малко излишни запалвания на горелката.

По-старият атмосферен котел работи по друг начин и прекалено ниската температура на водата не му понася. Затова техникът се ръководи от инструкцията на конкретния модел.

Регулирането по външна температура, наричано още климатично или метеозависимо, работи просто: външен датчик мери температурата навън и котелът сам избира температурата на водата. Когато навън е студено, праща по-топла вода към радиаторите, а в меките дни по-хладна. Не се налага да превключвате нищо, а температурата у дома се държи по-стабилна.

Ключът е правилната отоплителна крива. Ако е зададена твърде стръмно, в дома става прекалено топло. Ако е твърде полегата, в студовете ще е хладно. Затова донастройката често отнема няколко дни, а техникът ще ви покаже как да преместите кривата леко нагоре или надолу.

Стайният термостат добавя информация отвътре, например когато в хола грее слънце или се готви. Термостатичните глави на радиаторите пазят температурата в отделните стаи. Защо тогава понякога една стая не може да се затопли, а в съседната е горещо? Често липсва хидравлично балансиране, тоест настройка на дебита на вентилите на радиаторите, така че водата да не минава само през най-близките.

Обемът на работата може да е много различен. По-бързо и по-лесно обикновено става, когато:

• става дума за нов котел с един отоплителен кръг,
• има инструкция и техникът познава добре модела,
• радиаторите имат вентили с предварителна настройка и термостатични глави,
• до котела се стига лесно.

Повече време и работа отнема:

• по-стара система без документация,
• няколко кръга, например радиатори и подово отопление едновременно,
• добавяне на външен датчик, термостат или зоново регулиране,
• балансиране на всички радиатори в къщата,
• замърсяване в системата, въздух в нея или повреден разширителен съд, които първо трябва да се отстранят.

На практика често се случва котелът да работи години наред с фабричните стойности, без никой да го е съобразил с жилището. Други чести грешки:

• прекалено висока температура на водата „за всеки случай“, особено при кондензен котел,
• термостат, поставен до радиатор, в кухнята или на слънце,
• затворени термостатични глави в стаята, където е стайният термостат,
• необезвъздушени радиатори и ниско налягане в системата,
• излишно голяма мощност на котела, която води до често включване и изключване,
• непрофесионална намеса в сервизното меню или в газовия клапан.

Ако усетите миризма на газ, затворете газовия кран, не включвайте уреди и осветление, проветрете и излезте. От безопасно място се обадете на 112 или на аварийния телефон на газоразпределителното дружество, който ще намерите в договора или във фактурата си.

След като техникът си тръгне, трябва да ви е ясно какво е настроено и как да боравите с отоплението. При приемането на работата проверете дали:

• налягането на манометъра отговаря на стойността, която е посочил техникът,
• сте получили сервизен протокол с измерените стойности на димните газове,
• знаете каква температура на водата или отоплителна крива е зададена,
• времевите програми за отопление и топла вода отговарят на дневния ви режим,
• термостатът е на подходящо място и реагира,
• радиаторите се затоплят равномерно след включване и не бълбукат,
• котелът не се включва и изключва на кратки интервали, след като достигне температурата,
• гаранцията на котела е запазена, защото обслужването е направено от сервиза, който изисква производителят.