Свързване на газов котел (монтаж и присъединяване)

Двете думи често се смесват, затова е добре да знаете какво точно поръчвате. Монтажът е поставянето на котела на място, заедно със стойките и присъединителния комплект. Присъединяването е свързването на вече монтирания котел към отделните инсталации. При смяна към това се добавя и демонтажът на стария уред.

Обикновено тази позиция включва:

• монтаж на котела и свързване към газопровода през спирателен кран,
• свързване на подаващата и връщащата тръба на отоплението,
• при комбиниран котел свързване на студената и топлата вода,
• свързване на димоотвода и подаването на въздух,
• при кондензационен котел отвеждане на конденза към канализацията,
• пълнене на системата, обезвъздушаване, изпитване за плътност и първо пускане.

Преди да се договорите, проверете дали офертата включва и демонтаж и извозване на стария котел, преработка на тръби, гилза за комина и проверка на инсталацията. Обхватът при различните фирми се различава доста.

При смяна техникът първо спира газа, източва водата от системата, изключва тока и демонтира стария котел. Внимава да не повреди тръбите, които ще се използват и занапред. След това проверява стената, връзките и състоянието на комина.

Новият котел се окачва според инструкцията за монтаж на производителя, като се спазват отстоянията от стени и горими материали. Газът се свързва с подходящи за газ арматури и уплътнения, не с какъвто и да е маркуч от строителния магазин. На отоплителния кръг обикновено се поставя филтър или калоуловител, за да не запушат утайките от старите радиатори топлообменника на новия котел. Задължително трябва да има предпазен клапан, манометър и начин за обезвъздушаване.

Следват свързването на димоотвода и тока, пълненето, обезвъздушаването и изпитването за плътност на газовата връзка. При първото пускане техникът настройва мощността, температурите и управлението и измерва димните газове с анализатор. При обикновена смяна без големи преработки работата обикновено отнема един ден, по-сложните промени продължават по-дълго.

Новите котли за домакинствата днес на практика са само кондензационни. Те използват и топлината от димните газове, затова газовете излизат хладни и в котела се образува конденз. За монтажа това има три последици:

• кондензът трябва да се отведе към канализацията, понякога през неутрализатор според указанията на производителя,
• старият зидан комин обикновено не е подходящ и в него се поставя пластмасова или неръждаема гилза, или се избира коаксиален димоотвод тип „тръба в тръба“,
• котелът работи икономично само когато е добре настроен, най-вече с климатично управление според външната температура.

Ако в дома ви има стар атмосферен котел на обикновен комин, смяната с кондензационен рядко е просто „развиваш и завиваш“. Пригответе се за преработка на димоотвода и отвеждане на конденза. При котел с отделен бойлер за топла вода се добавят свързването на бойлера и повече тръби.

Най-лесна е смяната с подобен котел на същото място, когато връзките съвпадат, коминът е подготвен и канализацията е наблизо. Работата става по-дълга и по-скъпа при:

• преместване на котела на друго място и нови тръби към него,
• нужда от гилза за комина или нов изход през стената или покрива,
• липса на канализация за конденза близо до котела,
• замърсена отоплителна система, която първо трябва да се промие,
• преработка на електрическата част или свързване на нов термостат,
• тясно място, например котел в кухненски шкаф.

В жилищен блок коминът често е общ за няколко апартамента. Попитайте домоуправителя какъв е коминът и в какво състояние е, за да може техникът да избере подходящ димоотвод още при огледа.

Свързването към газа се извършва само от газов техник с нужната правоспособност. Това не е формалност: неправилна газова връзка е пряк риск за живота. Първото пускане често се прави от сервизен техник, оторизиран от производителя, иначе котелът може да загуби гаранцията си. Електрическото свързване, например отделна верига или контакт, се прави от квалифициран електротехник.

След приключване трябва да имате:

• протокол от изпитването за плътност на газовата връзка,
• протокол от проверката на газовата инсталация,
• потвърждение за проверка на димоотвода,
• протокол за пускане на котела в експлоатация с измерените стойности на димните газове.

Тези документи се изискват от застрахователя и от производителя при рекламация. Монтажът се прави по инструкцията на производителя и приложимите стандарти БДС EN. След това котелът се нуждае от редовен сервиз, обикновено веднъж годишно.

На практика се повтарят едни и същи проблеми:

• неподходящи за газ уплътнения или маркучи и неизпитана плътност,
• кондензационен котел, свързан към стар комин без гилза, който после се овлажнява и руши,
• отвод на конденза без сифон, така че в помещението идва миризма от канализацията,
• липсващ филтър на връщащата тръба, топлообменникът се задръства с утайки от старите радиатори,
• котел, оставен на фабричните настройки с твърде висока температура на водата, така че изобщо не кондензира,
• при котли, които вземат въздух от помещението, блокирана вентилация след смяна на дограмата.

Ако подозирате изтичане на газ, не включвайте котела, не пипайте ключове за осветление и не палете огън. Спрете газа, проветрете, излезте и от безопасно място се обадете на 112 или на аварийния телефон на газоразпределителното дружество.

Преди техникът да си тръгне, минете заедно с него през следните точки:

• до котела има спирателен кран за газа и до него се стига лесно,
• системата има манометър, предпазен клапан и филтър,
• налягането на водата е в границите, посочени от производителя,
• котелът реагира на термостата, отоплява и загрява вода без съобщения за грешки,
• отводът на конденза има сифон и нищо не капе,
• димоотводът е здраво закрепен и връзките са подсигурени,
• имате протокол за плътност, протокол от проверката, потвърждение за димоотвода и протокол за пускане,
• техникът ви е показал как се допълва вода, как се обезвъздушава и какво означават кодовете за грешки,
• имате контакт със сервиза и знаете кога е първият годишен преглед.