Монтаж на бойлер за битова гореща вода

Бойлерите се различават главно по това какво загрява водата в тях. От това зависи и целият монтаж.

• електрически бойлер с пряко загряване: водата се загрява от нагревател вътре в съда. Монтажът е по-прост и не зависи от котел. Подходящ е за апартаменти и за места, където няма друг източник на топлина,
• бойлер с индиректно загряване: вътре има топлообменник, най-често метална серпентина, през която тече гореща вода от котела или термопомпата. Битовата вода не се смесва с отоплителната, само поема топлината ѝ. Ако вече имате котел, това обикновено излиза по-икономично при експлоатация,
• комбиниран бойлер: има и серпентина, и електрически нагревател. Има смисъл, ако палите котел на твърдо гориво само през зимата, а през лятото искате да загрявате с ток. Подходящ е и ако имате слънчеви колектори или фотоволтаици и искате резерв при облачно време или повреда,
• стенен или стоящ: по-малките бойлери се окачват на стената и са обичайни в апартаментите. По-големите стоят на пода, обикновено в котелното или техническото помещение на къщата.

Обемът трябва да отговаря на броя на хората в домакинството и на навиците им. Твърде малкият бойлер бързо се изпразва. Твърде големият излишно поддържа топла вода, която никой не използва. Ако не сте сигурни, посъветвайте се с водопроводчика още преди покупката.

Добрият монтаж започва с оглед на мястото. Майсторът преценява дали стената ще издържи пълния бойлер. Водата тежи приблизително килограм на литър, така че окаченият бойлер с вода е доста тежък. Тухлената стена и стената от гипсокартон изискват съвсем различно закрепване. Майсторът гледа и къде минават тръбите за вода, електрическата инсталация и отоплението и къде може да се отведе водата от предпазния клапан. След това работата обикновено продължава така:

1. Спиране на водата и изключване на тока, при смяна източване и демонтаж на стария бойлер.
2. Монтиране на конзолите или подготовка на равна и здрава основа за стоящия бойлер.
3. Закрепване на бойлера и проверка дали стои отвесно и здраво.
4. Поставяне на спирателен кран и предпазен клапан с възвратен клапан на входа на студената вода според инструкцията на производителя.
5. Отвеждане на водата от предпазния клапан през видима фуния към канализацията.
6. При нужда монтаж на разширителен съд, предназначен за питейна вода.
7. Свързване на изхода за топла вода към инсталацията, при нужда и на циркулационната тръба.
8. При индиректно загряване свързване на серпентината към кръга на котела.
9. Пълнене на бойлера, обезвъздушаване чрез отваряне на топлата вода на смесителя и проверка на всички връзки за течове.
10. Включване на загряването едва при пълен бойлер, настройка на термостата и проверка дали водата се загрява.

Електрическото свързване на нагревателя може да направи само електротехник с нужната квалификация, със собствен предпазител и правилна защита срещу токов удар според действащите БДС EN. Честа грешка е включването на празен бойлер: така нагревателят изгаря за броени минути.

При бойлер с индиректно загряване не е достатъчно да свържете две тръби. Котелът трябва да знае кога да загрява водата в бойлера и кога да отоплява. Затова се уточняват следните неща:

• хидравличното свързване: подаващата и връщащата тръба на серпентината се свързват според маркировката на производителя, иначе бойлерът се загрява бавно и неравномерно,
• циркулационна помпа или трипътен вентил: те пускат горещата вода от котела към серпентината точно тогава, когато е нужно,
• температурен датчик и автоматика: датчикът в бойлера съобщава температурата на котела и котелът включва загряването според нея,
• приоритет на топлата вода: при повечето котли загряването на бойлера има предимство пред отоплението, за да имате топла вода бързо,
• обезвъздушаване и налягане: след свързването отоплителният кръг се обезвъздушава и допълва до налягането, което посочва производителят на котела.

Проверете предварително дали бойлерът и котелът си пасват. Не всеки котел има вход за датчик на бойлер. Не всяка серпентина е достатъчно голяма и за термопомпа, която работи с по-ниска температура на водата. Проектирането на отоплителната система следва БДС EN 12828.

Ако монтажът включва каквато и да е намеса в газов котел или газопровод, тя трябва да се извърши само от специалист с правоспособност за газови уреди. Ако усетите миризма на газ, не пипайте ключове за осветление и не използвайте открит огън. Проветрете, излезте от помещението и се обадете на 112 или на аварийния телефон на газоразпределителното дружество.

Обемът на работата може да е много различен дори при един и същ бойлер. По-лесно е, когато:

• сменяте бойлер с такъв със същите присъединителни размери,
• водата, токът и канализацията са точно до мястото на монтажа,
• става дума за електрически бойлер без връзка с котел.

Работата отнема повече време в тези случаи:

• преминаване от електрическо загряване към загряване от котел, когато трябва да се прекарат нови тръби и автоматика,
• комбиниран бойлер, свързан към няколко източника на топлина, например котел и слънчеви колектори,
• слаба или куха стена, която изисква друго закрепване,
• тясно помещение, таван или мазе с тясно стълбище, където големият бойлер трудно се внася,
• стари ръждясали тръби, които се чупят при демонтажа.

В жилищна сграда в режим на етажна собственост често трябва да се спре общият водопроводен щранг. Затова се свържете предварително с домоуправителя и уговорете удобно време, за да не останат съседите без вода изненадващо.

На практика често се повтарят едни и същи грешки:

• липсва предпазен клапан или между него и бойлера има кран, което е опасно,
• водата от предпазния клапан не е отведена към канализацията, капе по пода или клапанът се „поправя“ чрез запушване,
• бойлерът се включва преди да е напълнен,
• подаващата и връщащата тръба на серпентината са разменени или зле настроената автоматика кара котела постоянно да пали и гаси,
• слабо закрепване, което с времето поддава,
• липсва заземяване или собствен предпазител за нагревателя,
• монтаж, който не следва инструкцията на производителя, което може да означава загуба на гаранцията.

Ако водата дълго време се държи на ниска температура, в бойлера могат да се размножат бактерии. Затова производителите обикновено препоръчват водата от време на време да се загрява до по-висока температура. Много автоматики правят това сами.

При приемането поискайте да ви покажат как работи бойлерът и проверете следното:

• бойлерът стои здраво, не се движи и е отвесен,
• нито една връзка не капе, и след загряване на водата,
• предпазният клапан е монтиран, между него и бойлера няма кран, а водата се отвежда през фуния към канализацията,
• спирателният кран на студената вода е достъпен,
• водата се загрява до зададената температура и термостатът я поддържа,
• при загряване от котел котелът реагира на сигнала от бойлера и отоплителният кръг е обезвъздушен,
• при електрическо загряване имате документ за професионално свързване, при нужда и протокол от измерване,
• при намеса в газов уред имате документ от правоспособния специалист,
• получавате инструкция, гаранционна карта и обяснение как се източва бойлерът и кога да се проверява анодът.