Монтаж на детектор за изтичане на газ

В ценоразписа става дума за труда по поставяне и свързване на един детектор за изтичане на газ. Обикновено включва:

• избор на място и височина според вида газ и инструкциите на производителя,
• поставяне на монтажна основа или стойка на стената и закрепване на детектора,
• свързване на захранването според типа детектор, към контакт, със стационарно захранване или от централа,
• при връзка с вентил или централа свързване на сигналния кабел към изходното реле,
• включване, изчакване на загряването на сензора и функционална проверка с тестово средство според производителя,
• обяснение на собственика какво означават светлинните и звуковите сигнали.

Монтажът не включва самия детектор, електромагнитния вентил, нови кабели през жилището, намеса в газопровода, нито технически преглед на газовата инсталация. Монтажът на вентила в газопровода е отделна работа за специализирана газова фирма. Ако при това се променя или удължава тръбата, вижте и страницата преместване и свързване на газопровода.

• Газова печка или котлон в кухнята. Най-честият случай. Забравен отворен котлон или разхлабен маркуч са класически причини за изтичане.
• Котел в апартамент или къща. Детекторът до котела следи за неплътности по присъединяването и арматурите.
• Котелно и техническо помещение. Тук детекторът често се комбинира с вентил, който при аларма спира подаването на газ.
• Отдаване на жилище под наем. Собствениците го монтират като превенция, тъй като не могат да контролират как наемателят борави с печката.
• Пропан-бутан в бутилка или резервоар. Много разпространено при котлони и печки на бутилка, във вили и къщи без връзка с газоразпределителната мрежа. Този газ е по-тежък от въздуха и се събира ниско до пода.
• След ремонт на газовата инсталация. При нова инсталация или преместване на уред е подходящ момент да се добави детектор.

В обикновеното домакинство това най-често е доброволна защита. При котелни с по-голяма мощност, при помещения с бутилкови инсталации и при някои начини на разполагане на уредите газсигнализацията може да се изисква от проекта или от нормативните изисквания. В такъв случай типът и свързването се определят от проектанта.

Това е най-важното решение както при избора, така и при монтажа. Природният газ, който се доставя по газоразпределителната мрежа, е съставен предимно от метан. Той е по-лек от въздуха и при изтичане се издига към тавана. Пропан-бутанът от бутилки и резервоари, напротив, е по-тежък от въздуха, задържа се до пода и се стича към по-ниски места, например в мазе или шахта.

Затова производителите посочват за природен газ монтаж на около 30 см под тавана, а за пропан-бутан на около 30 см над пода, като някои модели за пропан-бутан се поставят и по-ниско. Детекторите се произвеждат или за конкретен газ, или с настройка и за двата. Детектор за метан, поставен до пода, и детектор за пропан-бутан под тавана ще регистрират изтичането късно или изобщо няма да го регистрират.

Детекторът за изтичане на газ не е детектор за въглероден оксид. Въглеродният оксид се образува при непълно горене, например при запушен комин. За неговото следене служи друг уред с други правила за разполагане. Затова при котли и камини често се монтират и двата вида.

Монтажът на един детектор е кратка работа. За да не се забави и детекторът да бъде на правилното място, добре е предварително да изясните няколко неща:

• Вид газ. При връзка с мрежата става дума за природен газ, при бутилка или резервоар за пропан-бутан. Според това се купува детекторът.
• Тип детектор. Решете дали искате само аларма, или и затваряне на газа с вентил, евентуално известие на телефона.
• Захранване. Проверете дали на необходимата височина има контакт или извод. Детекторът за природен газ под тавана обикновено изисква нов кабел или удължение в кабелен канал.
• Достъп до газопровода. Ако ще се монтира вентил, газовата фирма се нуждае от свободен достъп до захранващата тръба и главния спирателен кран.
• Инструкции и документи. Пригответе инструкцията на детектора и, ако имате, документите от последния технически преглед на газовата инсталация.

При монтаж на вентил трябва да се предвиди кратко спиране на газа. Котелът и печката няма да работят по време на монтажа, затова е по-добре да изберете ден извън най-студения период.

Избор на място

1. Да се установи какъв газ се използва, природен газ или пропан-бутан, и да се провери, че детекторът е предназначен за него.
2. Да се избере помещението с газовия уред и място в близост до него, обикновено в радиус от няколко метра от печката или котела според инструкцията на производителя.
3. Да се определи височината, при природен газ около 30 см под тавана, при пропан-бутан около 30 см над пода или според инструкцията.
4. Да се избягват местата, които производителите забраняват. Това са зоната над мивката, до аспиратора, до прозорци и врати, зад перде, в шкаф, във влажни и прашни места.
5. Да се провери, че на мястото ще има захранване и възможност за прокарване на кабел до вентила или централата.

Закрепване

Основата се поставя на стената по шаблон. Детекторът трябва да е здраво закрепен и отворите на сензора не бива да са закрити. При монтажа не се разчита на двустранно залепващи ленти, тъй като в кухнята от топлината и мазнината те постепенно се отлепват.

Свързване на захранването

Детекторите се произвеждат в три обичайни варианта. Първият се включва директно в контакт, вторият се свързва със стационарно захранване 230 V, а третият работи на ниско напрежение от централа или захранващ блок, обикновено 12 V. Стационарното захранване и свързването в електрическото табло се извършват от квалифициран електротехник. Инструкциите на производителите за стационарно свързани детектори обикновено изискват прекъсвач, който изключва всички фазови проводници, и свързване само от квалифицирано лице.

Свързване с вентил

Ако детекторът трябва да затваря газа при аларма, на захранващия газопровод се монтира електромагнитен вентил. Вентилът се вгражда в газопровода, обикновено след главния спирателен кран, и тази част се изпълнява от газова фирма. След намеса в газопровода следват изпитване за плътност и технически преглед. След това електротехникът или монтажникът на детектора свързва изходното реле на детектора с вентила по схемата на производителя. При нормално отворените вентили с ръчно възстановяване газът не се пуска отново сам след аларма, първо някой трябва да установи причината за изтичането.

Пускане и проверка

След включване сензорът се загрява и стабилизира няколко минути. След това детекторът се проверява по начина, предписан от производителя, с тестов газ или тестов спрей. Някои производители допускат проверка с кърпа, навлажнена със спирт. Проверява се, че прозвучава аларма и при връзка с вентил вентилът затваря. Накрая на собственика се обяснява какво означават отделните светлини и звукови сигнали.

• Самостоятелен детектор за контакт. Най-простото решение, само с аларма. Подходящ е за кухня с един газов уред.
• Детектор с релеен изход. Може да управлява вентил, вентилатор или да подаде сигнал към алармена система. Производителите посочват праг на задействане при природен газ обикновено около 10 % от долната граница на взривяемост, а някои модели имат и втора степен около 20 %.
• Система с централа. Няколко детектора в различни помещения и една централа, която управлява вентила. Използва се в котелни и по-големи къщи.
• Връзка с алармена система. Алармата се изпраща на телефона или към център за охрана.

На пазара се предлагат както български, така и италиански битови газсигнализатори, отделно за метан и за пропан-бутан или комбинирани. Обикновените битови модели струват ориентировъчно около 35 до 50 €, а по-сложните модели и комплектите с вентил са значително по-скъпи. Сензорите имат ограничен живот. Производителите обикновено посочват експлоатационен срок около пет до седем години. След изтичането му се сменя целият детектор или сензорът според инструкцията. Затова запишете датата на монтажа направо върху детектора.

• Грешна височина. В практиката се случва детектор за природен газ да бъде поставен ниско, до контакта над работния плот, защото там има захранване. Изтичащият газ обаче се задържа под тавана.
• Детектор за друг газ. Във вила с котлон на пропан-бутан виси детектор за метан под тавана.
• Детектор над печката или до аспиратора. Парата и мазнината замърсяват сензора, аспирацията разрежда газа и детекторът дава фалшиви аларми или не реагира.
• Детектор в шкаф или зад перде. Газът не достига навреме до сензора.
• Проверка със запалка. Газът от запалката може трайно да повреди сензора и производителите изрично го забраняват.
• Почистващи спрейове и разтворители наблизо. Спирт, лакове, силикони и аерозоли могат да повлияят на сензора или да задействат алармата.
• Забравен експлоатационен срок. Детекторът виси на стената десет години, свети зелено, но сензорът вече не реагира както трябва.
• Вентил без газова фирма. Електромагнитният вентил се вгражда в тръбата самостоятелно, без изпитване за плътност и технически преглед.

Детектор, който често пиука без причина, престава да се приема сериозно и рано или късно бива изключен от контакта. Затова е полезно да се познават най-честите причини. Полупроводниковите сензори реагират не само на газ, но и на някои изпарения. Алармата може да бъде задействана от лак за нокти, почистващ препарат със спирт, лак за коса, разредител, разтворител при боядисване или силикон при ремонт на кухнята. При готвене може да пречи парата и изпаренията от тигана, ако детекторът е твърде близо до печката.

Ако алармата прозвучи, винаги първо действайте така, сякаш става дума за реално изтичане. Едва когато помещението е проветрено и причината е ясна, има смисъл да се разглежда фалшива аларма. Ако тя се повтаря без видима причина, сензорът може да е в края на експлоатационния си срок или детекторът да е неправилно разположен. Тогава той трябва да бъде преместен или сменен, а не изключен.

Детектор, който само се включва в контакт, собственикът може да постави и сам, ако спазва инструкцията на производителя. При стационарно свързване към 230 V и свързване в електрическото табло работата е за квалифициран електротехник. Намесата в газопровода, тоест монтажът на електромагнитен вентил, се извършва само от фирма, вписана в регистъра на държавната агенция за технически надзор като лице за поддържане, ремонтиране и преустройване на газови съоръжения и инсталации. След това следват изпитване и технически преглед на газовата инсталация от орган за технически надзор, които описваме на страницата техническа проверка (ревизия) на газова инсталация. Ако едновременно се сменя или свързва котел, това се решава заедно с монтажа и присъединяването на газовия котел.

• детекторът е предназначен за газа, който използвате, и е на съответната височина,
• намира се близо до газовия уред, но не над мивката, до аспиратора, в шкаф или до прозорец,
• здраво е закрепен и отворите на сензора са свободни,
• след загряването свети индикацията за нормална работа според инструкцията,
• при проверката прозвучава аларма, а ако е свързан вентил, той затваря подаването на газ,
• при намеса в газопровода разполагате с документите от изпитването и техническия преглед,
• върху детектора или в документите е записана датата на монтажа и препоръчителният срок за смяна.

По време на използването повтаряйте проверката според инструкцията на производителя, например при годишното обслужване на котела или при техническия преглед на газовата инсталация. Почиствайте детектора от време на време със суха или леко навлажнена кърпа според инструкцията, когато е изключен.

1. Не включвайте и не изключвайте осветление и уреди, не използвайте звънеца и открит огън.
2. Затворете главния спирателен кран на газа или вентила на бутилката, ако това е безопасно.
3. Отворете прозорците и вратите и проветрете.
4. Напуснете жилището и от безопасно място се обадете на аварийния телефон на газоразпределителното дружество или на 112.
5. Не пускайте газа отново, докато специалист не установи причината.

Цената на труда в ценоразписа на NUMIQ за монтаж на детектор за изтичане на газ е около 29 € на брой. Това е трудът, включително дребните консумативи, без самия детектор, вентила и кабелите. Цените варират според региона и града.

Крайната сума зависи от:

• типа детектор, дали е за контакт, стационарно свързан или система с централа,
• броя на детекторите и помещенията,
• дължината и начина на прокарване на кабела до захранването и до вентила, в кабелен канал или в канал в стената,
• монтажа на електромагнитен вентил в газопровода от газова фирма и последващия технически преглед,
• връзката с алармена система или интелигентен дом.

Други свързани позиции ще намерите в раздела газови инсталации.