Изпълнение на груба основа с дебелина до 30 см

Дебелината на основата не се определя на око. Тя зависи от две неща: какво ще стои или ще се движи по площта и каква е почвата отдолу. Една и съща алея на песъчлив терен може да мине с по-тънка основа, а на мека глина да има нужда от повече.

• Основа до 30 см обикновено стига за пешеходни алеи, тераси, площадки в двора и вход за лек автомобил, когато почвата е твърда и суха. Полага се най-често на два пласта, всеки уплътнен поотделно.
• По-дебела основа е нужна при по-голямо натоварване или слаба почва: под гаражна плоча, при площадка за по-тежки автомобили или когато меката и влажна пръст трябва да се замени с камък.

При основа под фундаментна плоча на къща дебелината и състава определя проектантът, често след геоложко проучване. Тук не е мястото за импровизации. В Северна България например често се срещат льосови почви, които при намокряне могат да слегнат, а това изисква специално решение.

1. Площта се замерва, очертават се краищата и се определя котата на готовата повърхност и наклонът.
2. Изгребва се хумусният слой и цялата мека, органична или преовлажнена пръст до твърда почва.
3. Изкопава се до нужната дълбочина, а изкопаната пръст се извозва или разстила в имота.
4. Дъното на изкопа се уплътнява и се проверява дали някъде не пропада или не изтласква кал.
5. При глинеста или влажна почва се полага разделителен геотекстил, за да не се набива камъкът в пръстта.
6. Докарва се първият пласт по-едър трошен камък и се разстила на равна дебелина.
7. Пластът се уплътнява с виброплоча надлъжно и напречно, като преминаванията се застъпват.
8. Докарва се и се уплътнява следващият пласт, докато се достигне общата дебелина.
9. Горният пласт се изравнява по котите и наклона, като се проверява с мастар и нивелир.

Един пласт е обикновено около 10 до 20 см, според това колко тежка е уплътняващата техника. Лека виброплоча уплътнява само по-тънък пласт, а по-тежка плоча или валяк се справят и с по-дебел. Затова дори 30 см не се насипват наведнъж. Иначе основата е твърда само отгоре, а отдолу остават рохкави места.

Основата работи като сандвич: отдолу едър и носещ камък, отгоре по-ситен материал, който може да се изравни точно. Обичайният състав изглежда така:

• долен носещ пласт от едър трошен камък, например фракция 32/63, който поема натоварването и пропуска добре водата,
• горен пласт от несортиран трошен камък, например 0/32, който запълва празнините и свързва пластовете,
• подложка от ситна фракция, която се полага отгоре по-късно: тънко легло от каменна фракция под павета или ситна фракция под бетон.

Защо трошен камък, а не обла речна баластра? Острите ръбове на зърната се заклинват едно в друго при уплътняване и пластът се „заключва“. Облите зърна се плъзгат по-лесно едно спрямо друго. Материалът трябва да е чист, без пръст и органични остатъци. Иначе след дъжд се превръща в кал и губи носимоспособност.

Сложността на работата, а оттам и крайната цена, зависи главно от условията в имота. Работата се улеснява от:

• равен терен и твърда, суха почва,
• добър достъп за багер и камион до самата площ,
• възможност изкопаната пръст да остане в имота.

Работата се оскъпява и удължава при:

• наклонен терен, който трябва да се изравни,
• глинеста или преовлажнена почва, която изисква геотекстил или дренаж,
• тясно пространство зад къщата, където материалът се кара с ръчна количка, а изкопът се прави на ръка,
• извозване на пръстта на по-голямо разстояние и работа в дъждовен сезон.

• Твърде дебел пласт наведнъж. Повърхността изглежда стегната, но по-дълбоко материалът остава неуплътнен и с времето слягва.
• Малко преминавания с виброплочата. На практика често се случва площта да се мине веднъж и толкова. Уплътнява се, докато плочата спре да оставя следи.
• Сух материал. Съвсем сухият трошен камък се уплътнява трудно. Леко навлажняване помага, а прекаленото намокряне вреди.
• Оставен хумус или кал на дъното. Органичната почва гние с времето и основата над нея пропада.
• Забравен наклон и отводняване. Водата, задържана в основата, намалява носимоспособността, а през зимата при замръзване повдига настилката.
• Пестене от дебелина при натоварени площи. Под вход, по който ще минават коли, тънката основа бързо се изтласква в коловози.

Огледайте готовата основа, преди върху нея да легнат паветата или бетонът. После грешките се поправят само с разваляне. При приемането проверете:

• общата дебелина отговаря на уговореното, до 30 см,
• хумусът и меката пръст са премахнати до твърда почва,
• всеки пласт е уплътнен поотделно, а не цялата дебелина наведнъж,
• при ходене и при преминаване с виброплоча не остават следи и повърхността не поддава,
• котите съвпадат с плана, а наклонът отвежда водата от къщата или към отводнителния улей,
• под двуметров мастар няма видими падини или гърбици,
• краищата са уплътнени толкова добре, колкото и средата на площта.